„Културата на словото е духовното лице на човека“

Вярвам, че без уважение, без любов към родната дума не може да има духовна култура, култура на речта. Тя свидетелства за общото развитие на личността, за степента на нейното запознаване с духовното богатство на родния народ и богатството на цялото човечество. Мога да кажа с увереност, че основата на езиковата култура е грамотността, тоест спазването на общоприетите литературни норми при използването на лексикални, фонетични, морфологични, синтактични и стилистични средства на езика.

Мисля, че сега само ние можем да съхраним онези духовни съкровища, които сме наследили от предишните поколения, и да ги предадем на своите потомци, без да прекъсваме кода на една нация, която определя нейната идентичност и оригиналност. И колкото и заплашителни процеси да се случват с нашия език, аз не вярвам, че те са необратими. Както отбелязват лингвистите, един от съществените показатели на човешкото благородство е културата на речта - понятие не само езиково, но и педагогическо, психологическо, естетическо и етично.

Тонът на разговора, способността да слушате другия и да подкрепите темата своевременно и по подходящ начин е от изключителна важност. Учтивостта, внимателността са основните изисквания на езиковия етикет. От учтив поздрав, благородно стискане на ръката, непринуден, ненатрапчив разговор, победата е взаимна. Изкуството, лицемерието, невъзможността да се изслуша събеседника, напротив, само причинява нервност, разваля настроението ...

Най-добрите форми на поздрави и обръщения за ежедневна комуникация, отглеждани от векове и заложени в ежедневието, не са обикновена човешка прищявка и още повече, не са празни фрази. Това е нашият ежедневен етикет, нашата култура, взаимоотношения, в крайна сметка, нашето здраве - физическо и духовно. Това е нашият начин на живот ...

Но какво да кажем за нас, младото поколение, което навлиза в независим живот в началото на третото хилядолетие? В хаоса на лошите обноски и липсата на култура, включително език. В свят, доминиран от невежество, грубост, бездушие. И колкото и да е досадно - в свят, в който много от връстниците ми растат оскъдни с привързаност и топла дума, избягват богатството на родния си език, доволни от суржик, с други думи, забравяйки учтиво да поздравят, искрено благодаря . Кой изход? Трябва да се учим сами и да учим другите, защото „... без уважение, без любов към родната дума не може да има всестранно човешко възпитание, духовна култура“ (Василий Сухомлински).