Психологическият климат на семейството като фактор за благосъстоянието на предучилищна възраст

климат

Библиографско описание:

Статията разглежда психологическия климат на семейството като фактор за благосъстоянието на детето в предучилищна възраст. Анализира поведението на родителите, влияе върху формирането на психологическия климат на семейството и емоционалното състояние на детето.

Ключови думи: семейство, психологически климат на семейството, родителите, детето в предучилищна възраст, подкрепяща семейна ситуация, чувство за малоценност в семейната ситуация, конфликт, тревожност.

Семейството е основната образователна институция. Семейството заема най-важното място в живота на детето, защото това, което детето придобива в детството си в семейството, то запазва през целия си живот. Семейството полага основите на личността на детето.

Всяко семейство е свой собствен малък свят, в който се прилагат определени правила, закони и забрани. Във всяко семейство отношенията се развиват по различен начин: в едното всичко се основава на взаимно уважение, доверие, любов, а в другото, напротив, няма взаимно разбирателство, подкрепа, любов. Това е неговият климат, който цари във всяко семейство. Подобно на времето, климатът в семейството може да бъде променлив: там, където вчера царува мир, утре може да настъпи истински ураган. Децата, разбира се, са показател за такова семейно „време“. Те са показателят за вътрешносемейния климат. Експертите казват, че психологическият климат на семейството е комбинация от настроения, емоции, преживявания, отношение един към друг и другите, общ поглед към всякакви събития.

Психологичният климат на семейството като фактор на благосъстоянието определя стабилността на вътрешносемейните отношения и оказва голямо влияние върху развитието както на децата, така и на възрастните.!

Значението на семейството в живота на всеки от нас трудно може да бъде надценено. Семейството е това, което ни дава подкрепа, подкрепа, топлина, комуникативни умения и дори първите уроци по любов. В едно семейство се сблъскваме с първите трудности и правим първите грешки. И колкото по-благополучно е семейството, толкова повече внимание се обръща на детето, толкова по-уверено ще се чувства то в живота [4].

Според експерти семейството може да действа както като положителен, така и като отрицателен фактор във възпитанието.

Положително влияние върху бебето се проявява в любовта, грижите и вниманието на всички членове на семейството: мама, татко, баба и др. Първият човек, който бебето вижда, когато се роди, е мама и татко. За първи път в живота на детето никой, с изключение на най-близките и скъпи хора в семейството, не се отнася към него толкова благоговейно и с такава любов. Хлапето винаги е под контрола на родителите си, никога не остава само. Благодарение на родителите се осъществява първото запознаване с външния свят, бебето се учи на първите стъпки, следователно ролята на семейството, а именно на родителите, в първите години от живота на бебето е много голяма.

Но освен положителното влияние, семейството може да причини и голяма вреда на детето. Отрицателният фактор се отразява в поведението на родителите, защото тяхното влияние върху развитието на детето е много голямо. Знаем, че през първите години от живота децата са особено чувствителни към всичко, което виждат и чуват. Те много бързо копират и демонстрират поведението на мама и татко, често без да се замислят дали е добро или лошо. В тази връзка у него се формират определени възгледи и нагласи. Детето започва да изгражда в главата си определен модел на възпитание за децата си, затова е важно да се помни, че поведението на родителите и детето имат много тясна връзка. Г. В. Окопов и Г. М. Андреева идентифицират няколко ролеви модела на родителското поведение и тяхното влияние върху развитието на детето [3]:

  1. Снизходителните родители са тези родители, които са лудо влюбени в трохите си и не използват никаква строгост във възпитанието си. В такова семейство на децата е позволено всичко, за тях няма забрани в нищо, всичко е позволено и позволено. Както се казва, независимо от това, което детето се забавлява, стига да не плаче. По правило такива родители имат деца, които не са уверени в себе си и собствените си възможности. Те имат много ниско самочувствие и им е трудно да се реализират в живота.
  2. Друг модел на родителско поведение са безразличните родители. Този модел може да се разграничи като един от най-ужасните. Такива родители абсолютно не се интересуват от живота на собственото си дете. Те не учат децата си на никакви елементарни правила на поведение, не им показват правилната любов, грижи и внимание, можем да кажем, че такива родители просто не обичат децата си. А децата в такова семейство са оставени на себе си. По принцип този модел на поведение се наблюдава при родители, които имат определен вид зависимост или някакъв вид психологическа травма. И от това те не само страдат сами, но и карат децата да страдат. Ето защо този модел на поведение е опасен, тъй като децата в такива семейства растат много отдръпнати и човек не може да се справи без помощта на психолози.
  3. Мощни родители. Това е друг опасен модел на поведение. Такива родители са стриктни в отглеждането на децата си, рядко говорят думи на любов и похвала и никога не показват чувствата си. В такива семейства на децата се дават ясни граници на поведение. С това отношение родителите рискуват да отгледат много груб и жесток човек. Най-често съдбата на такива деца съвсем не е такава, каквато биха искали.
  4. Уважителният модел на родителство е един от най-предпочитаните за родителство. Това са родителите, които използват метода на морковите и пръчката, когато отглеждат деца. Те са стриктни с децата си, но в същото време много ги обичат и не го крият. Такова възпитание се основава на тясна комуникация между родители и деца. Децата знаят, че винаги ще им се помогне и никога няма да ги напуснат, независимо какво се случва. В такива семейства на децата никога не им липсва родителска любов. Детето се чувства уверено и не се страхува да прави грешки. По правило децата на такива родители самостоятелно решават проблеми, уверени са в своите действия и имат високо самочувствие. И най-важното е, че родителите могат да бъдат сигурни, че никога няма да останат сами [3].

Според нас представените модели на поведение ясно показват връзката между родители и деца. Важно е да запомните, че семейството играе голяма роля в развитието и възпитанието на дете. Не забравяйте, че психологически детето ще бъде здраво само когато в семейството има взаимно разбиране и любов. Днешното влияние на родителите върху поведението и развитието на детето е бъдещето на самите родители!

За да идентифицираме психологическия климат в семейството, използвахме теста за кинетичен модел на семейството от R. Burns и S. Kaufman, който предоставя богата информация за субективната семейна ситуация. Този тест помага да се идентифицират отношенията в семейството, които причиняват безпокойство у детето, показва как то възприема другите членове на семейството и мястото му сред тях [1].

Това проучване включва 20 по-големи деца в предучилищна възраст. Преди началото на тестването децата бяха интервюирани въз основа на разбирането за това какво е семейството и защо човек се нуждае от него. По време на анализа идентифицирахме пет основни симптоматични комплекса:

  1. Благоприятна семейна ситуация
  2. Безпокойство
  3. Конфликт в семейството
  4. Чувство за малоценност в семейна ситуация
  5. Враждебност в семейна ситуация

Получените резултати са представени в таблица 1.

Резултати от метода "Семейно кинетично рисуване"

Името на симптомокомплекса