Психологическият климат на екипа А - Емоционалното състояние на учителите в професионалния

Психологическият климат на екипа

Психологичният климат може да бъде разкрит чрез определяне на поне три серии взаимоотношения:

1. връзката между членовете на екипа по вертикала (лидерство, възприятие на лидера на екипа и, обратно, степента на участие в управлението, удовлетвореност от степента);

2. отношения между членовете на екипа хоризонтално (сплотеност на екипа, естеството на междуличностните отношения, видове и методи за разрешаване на конфликти);

3. отношение към работата (удовлетвореност от работата, ефективността на екипа и др.).

В областта на хоризонталните отношения, изследвания на същността на бизнес отношенията между членовете на екипа (взискателност, взаимопомощ, конкуренция, форми и методи за организиране на съвместни дейности), както и междуличностни отношения (системата на положителни и отрицателни емоционални връзки, психологически статус на всеки член на екипа, системата за оценка и самооценките на членовете на групата).

Отношението към работата се изследва на две нива: като общо удовлетворение от работата (естеството на труда, условията, заплатите и т.н.) и като намерение да продължи да работи в дадено предприятие.

Проучването на отношението към труда може да бъде успешно само ако обективните показатели на трудовата активност на всеки работник са свързани с субективни показатели - самото „отношение“. Отношението към работата изразява мярката на удовлетвореността на човека от неговите дейности и следователно действа като най-важната характеристика на психологическия климат.

Съвсем естествено е да се приеме, че именно ценностните ориентации определят състоянието на морално-психологическия климат в екипа. Това следва от горното определение на колектива, което се основава на идеята за ценностно-ориентационното единство на неговите членове. Логиката на този модел е, че ако се постигне достатъчно висока степен на единство на ценностни ориентации на членовете на определена група, тогава се изключват условия за формиране на отрицателен морален и психологически климат [43, с.92]. Най-важната характеристика на моралния и психологически климат е, че той осигурява най-интегралната и динамична характеристика на психичното състояние на всички прояви от живота на екипа, тъй като в крайна сметка акумулира взаимодействието на всички фактори и компоненти на вътрешно-колективния живот: добре -съществуване и активност, лидерство и лидерство и др.

Всяка колективна дейност се опосредства чрез моралния и психологически климат. В този случай преобладаващата психическа нагласа на определена група хора определя не само степента на участие на всеки индивид в дейността, но в крайна сметка и ефективността. Въз основа на това морално-психологическият климат може да бъде фактор не само за растежа на производителността на труда, мобилизирането на вътрешните резерви на трудовия колектив, но и за укрепване на трудовата дисциплина.

В зависимост от естеството на моралния и психологически климат въздействието му върху личността ще бъде различно: да стимулира да работи, да развесели, да вдъхне сила и увереност или, обратно, да действа потискащо, да намали активността и енергията, да доведе до производствени и морални загуби [47, с. 180]. Ефектът от експозицията може да бъде положителен или отрицателен, полезен или неблагоприятен, здравословен или нездравословен.

Може да се научи за състоянието на климата, на първо място, чрез онези емоционални оценки, които членовете му дават на различни явления, възникващи в екипа. И на ниво емоции винаги се решава „харесвам - не харесвам“, „приятен - неприятен“, „доставя удоволствие - не доставя удоволствие“. На емоционално ниво именно такива полярни определения имат значение за човека.

По същество морално-психологическият климат е интегрален показател за нивото на развитие на трудовия колектив [9, с.51]. Тази закономерност се отразява в съдържанието на горните определения за климата и колектива, чиято основна основа са ценностните ориентации на съставляващите го хора.

Постигането на определено ниво на единство в тази конкретна област е едновременно цел по пътя на колективното развитие и показател за състоянието на неговия морален и психологически климат. Ясното разбиране и приемане от членовете на екипа на основните му цели и задачи, достатъчна гъвкавост при избора на средства и начини за тяхното постигане характеризират високо ниво на развитие на екипа. Същите показатели служат като основа за формиране на положителен морален и психологически климат.

Основната връзка между нивото на развитие на група, колектив и състоянието на морално-психологическия климат е, че колкото по-високо е нивото на развитие, толкова по-високо е, толкова по-благоприятен е морално-психологическият климат в него. Тази зависимост обаче е едностранна.

Високото ниво на развитие на екипа предполага и изключително благоприятен, положителен морален и психологически климат, но ниското ниво на групово развитие не е непременно придружено от неблагоприятен морален и психологически климат. Напълно благоприятен морален и психологически климат, например, във функционална група може да се формира поради определен подбор на хора, които симпатизират един на друг, хора с еднакви интереси, близки стремежи и т.н. Но в такива групи по правило интересите на производството, колектива, обществото остават настрана. Единството на такива групи се постига не на бизнес, не на принципна основа, но това е ясен критерий за много ниско ниво на развитие на тази единица (група) [16, с. 44].

Положителният морален и психологически климат не е продукт на спонтанното развитие на групата, той не може да бъде постигнат сам по себе си. Това е награда за упоритата, целенасочена и дългосрочна работа на целия екип, резултат от добре планирана и организирана дейност.

§ преобладаващо и стабилно психологическо отношение на екипа;

§ естеството на взаимоотношенията в екипа;

§ интегрална характеристика на колективната държава.

Благоприятният SPK се характеризира с оптимизъм, радост от общуването, доверие, чувство за сигурност, безопасност и комфорт, взаимна подкрепа, топлина и внимание в отношенията, междуличностни симпатии, откритост на общуването, увереност, жизнерадост, способност да мислим свободно, да творим, растат интелектуално и професионално, допринасят за развитието на организацията, правят грешки без страх от наказание и т.н.

Неблагоприятният SPK се характеризира с песимизъм, раздразнителност, скука, високо напрежение и конфликт на отношения в групата, несигурност, страх от грешка или създаване на лошо впечатление, страх от наказание, отхвърляне, неразбиране, враждебност, подозрение, недоверие един към друг, нежелание да се инвестират усилия в общ продукт, в развитието на екипа и организацията като цяло, недоволство и т.н.

Има признаци, по които индиректно може да се прецени атмосферата в групата. Те включват:

§ нивото на текучество на персонала;

§ броя на отсъствията и закъсненията;

§ брой искове, жалби от служители и клиенти;

§ извършване на работа навреме или късно;

§ точност или небрежност при работа с оборудването;

§ честота на прекъсванията в работата.

Лидерът може целенасочено да регулира характера на отношенията в групата и да влияе на СПК [46, с. 201]. За това е необходимо да се познават моделите на неговото формиране и да се извършват управленски дейности, като се вземат предвид факторите, влияещи върху SEC. Нека се спрем на техните характеристики по-подробно.

Локална макро среда, т.е. организация, чиято структура включва трудовия колектив. Размерът на организацията, статутно-ролевата структура, липсата на функционални и ролеви противоречия, степента на централизация на властта, участието на служителите в планирането, в разпределението на ресурсите, състава на структурните звена (пол и възраст, професионални, етнически) и др. [31, около 70].

Физически микроклимат, санитарни и хигиенни условия на труд. Топлина, задух, лошо осветление, постоянен шум могат да се превърнат в източник на повишена раздразнителност и косвено да повлияят на психологическата атмосфера в групата. Напротив, добре оборудваното работно място, благоприятните санитарни и хигиенни условия повишават удовлетвореността от работата като цяло, допринасяйки за формирането на благоприятен SPK.

§ при добри условия на труд и достойно материално възнаграждение;

§ в комуникацията и приятелските междуличностни отношения;

§ творческа и интересна работа, възможности за професионално и личностно развитие, реализиране на нечий потенциал.

Естеството на извършваните дейности. Монотонност на дейността, нейната висока отговорност, наличие на риск за здравето и живота на служителя, стресиращ характер, емоционално насищане и др. - всичко това са фактори, които косвено могат да повлияят отрицателно на SPK в работния екип.

Организиране на съвместни дейности. Официалната структура на групата, методът на разпределение на правомощията, наличието на една единствена цел влияе на SPK. Взаимозависимостта на задачите, неясното разпределение на функционалните отговорности, несъответствието между служителя и неговата професионална роля, психологическата несъвместимост на участниците в съвместни дейности увеличават напрежението в отношенията в групата и могат да станат източник на конфликти [22, c .301].

Психологическата съвместимост е важен фактор, засягащ SPK. Под психологическа съвместимост се разбира способността за съвместна дейност, която се основава на оптималната комбинация от личните качества на участниците в екипа. Психологическата съвместимост може да се дължи на сходството на характеристиките на участниците в съвместни дейности. По-лесно е хората, които си приличат, да установят взаимодействие. Сходството насърчава чувството за сигурност и самочувствие и повишава самочувствието. Психологическата съвместимост може също да се основава на разликата в характеристиките, базирана на принципа на допълняемост. В този случай те казват, че хората се вписват заедно „като ключ към ключалка“. Условието и резултатът от съвместимостта е междуличностна симпатия, привързаност на участниците във взаимодействието един към друг. Принудителната комуникация с неприятен субект може да се превърне в източник на негативни емоции [37, c.104].

§ Психофизиологичното ниво на съвместимост се основава на оптималната комбинация от характеристиките на сетивните органи (зрение, слух, допир и др.) И свойствата на темперамента. Това ниво на съвместимост е особено важно при организирането на съвместни дейности. Холерикът и флегматикът ще изпълняват задачата с различно темпо, което може да доведе до смущения в работата и напрежение в отношенията между работниците.

§ Психологическото ниво предполага съвместимост на характери, мотиви, видове поведение.

Хармонията е резултат от съвместимостта на служителите. Той осигурява максимално възможния успех на съвместни дейности при минимални разходи [45, c.205].

Естеството на комуникациите в организацията действа като фактор на SPK. Липсата на пълна и точна информация по важен въпрос за служителите създава благоприятна почва за появата и разпространението на слухове и клюки, тъкане на интриги и задкулисни игри. Лидерът трябва внимателно да наблюдава задоволителната информационна подкрепа на организацията. Ниската комуникативна компетентност на служителите също води до комуникационни бариери, повишено напрежение в междуличностните отношения, неразбиране, недоверие и конфликти. Възможност за ясно и точно изразяване на вашата гледна точка, притежание на техники за конструктивна критика, умения за активно слушане и т.н. създават условия за задоволителна комуникация в организацията.

Лидерски стил. Ролята на мениджъра в създаването на оптимален SPK е решаваща:

§ Демократичният стил развива общителност и доверие в отношенията, приятелско отношение. В същото време няма усещане за наложени решения отвън, „отгоре“. Участието на членове на екипа в управлението, присъщо на този стил на лидерство, допринася за оптимизирането на SPK.

§ Авторитарният стил обикновено поражда враждебност, подчинение и приветливост, завист и недоверие. Но ако този стил води до успех, който оправдава използването му в очите на групата, той допринася за благоприятен SPK, като например в спорта или в армията.

§ Позволителният стил води до ниска производителност и качество на работата, недоволство от съвместни дейности и води до образуване на неблагоприятен SPK. Позволителният стил може да бъде приемлив само в някои творчески екипи.

Ако ръководителят отправя прекомерни искания, публично критикува служителите, често наказва и рядко насърчава, не оценява приноса им към съвместни дейности, заплашва, опитва се да сплаши с уволнение, лишаване от бонуси и т.н., се държи в съответствие с лозунга „шефът винаги е прав ”, не се вслушва в мненията на подчинените, невнимателен е към техните нужди и интереси, създава нездравословна работна среда. Липсата на взаимно уважение и доверие принуждава хората да заемат отбранителна позиция, да се защитават един срещу друг, честотата на контактите намалява, възникват бариери за комуникация, възникват конфликти, има желание да напуснат организацията и в резултат на това има спад в производителността и качеството на продукта [40, с. 70].