ПСИХОЛОГИЧЕН КЛИМАТ НА СЕМЕЙСТВОТО КАТО ФАКТОР ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЕМОЦИОННОТО ЗДРАВЕ НА ДЕТЕ

В зависимост от това как възрастните се държат с детето, какви чувства и взаимоотношения се проявяват от близки хора, детето възприема света като привлекателен или отблъскващ, добронамерен или заплашителен.

ПСИХОЛОГИЧНИЯТ КЛИМАТ НА СЕМЕЙСТВОТО КАТО ФАКТОР ЗА ОПАЗВАНЕ НА ПСИХОЛОГИЧНОТО ЗДРАВЕ НА ДЕТЕ

Семейството е сложна система от взаимоотношения между съпрузи, родители, деца и други роднини. Взети заедно, тези взаимоотношения представляват микроклимата на семейството, който пряко влияе върху емоционалното благополучие на всички негови членове, през призмата на които се възприема останалият свят и тяхното място в него. В зависимост от това как възрастните се държат с детето, какви чувства и взаимоотношения се проявяват от близките, детето възприема света като привлекателен или отблъскващ, добронамерен или заплашителен. В резултат на това той развива доверие или недоверие към него. Това е основата за формиране на положително самосъзнание на детето.

Семейното образование има специфичен характер, въздействието му върху детето е значително различно от всяко друго и е незаменимо. Уникалната близост, която възниква в семейството, позволява да се възпитават морални качества на детето от ранна детска възраст, а любовта към него действа като източник на емоционално и духовно развитие на личността.

Емоционално благоприятните взаимоотношения в семейството стимулират чувства, поведение, действия, насочени един към друг при всички негови членове. Благополучието на човек в семейството се пренася в други области на взаимоотношенията (на връстници в детската градина, училище, на колеги по работа и т.н.). Напротив, конфликтната ситуация в семейството, липсата на духовна близост между членовете му често са в основата на дефектите в развитието и възпитанието.

Семейството за детето е едновременно жизнена среда и образователна среда, в която се решават основните педагогически задачи.

При благоприятен микроклимат всеки член на семейството се чувства равен сред равни, необходим, защитен и уверен. Той чувства, че семейството е един вид убежище, където той идва да си почине, където е зареден с бодрост и оптимизъм. Основното в едно семейство е да бъдеш човек и да зачиташ правото на всеки да бъде човек.

Кое семейство има благоприятна психологическа атмосфера? - На такова място, където всеки член на семейството уважава другия, цени мнението му, той самият се стреми да бъде такъв човек. В такова семейство живеят различни чувства и не само радост и щастие, но може да са и чувства на скръб, тъга, поражение. Тук, в такова семейство, човек не се страхува да се отвори, той знае, че във всеки случай ще бъде разбран, споделен с него и ще помогне в трудна ситуация. В такова семейство има конфликти, но те по-скоро прочистват отношенията между членовете на семейството, отколкото ги усложняват. В такова семейство конфликтът по правило служи по-скоро като средство за по-добро разбиране и разрешаване на спорни въпроси. В такова семейство човек се чувства комфортно и защитен. Родителите в това семейство разбират, че децата им растат, променят се, че като пораснат, те непрекъснато ще имат проблеми, които ще трябва да се решават заедно, заедно, все повече и повече се доверявайки на съзряващото дете.

Отношенията дете-родител са най-важните в цялата структура на семейните отношения. Те се характеризират със следните параметри:

Естеството на емоционалната връзка с детето (родителска любов - привързаността на детето);
Задоволяване на нуждите на детето, грижи и внимание към него от страна на родителите;
Стил на общуване с дете, взаимодействие с него;
Възможности и методи за преодоляване на конфликтни ситуации;
Подкрепа за развитието на детската независимост;
Методи за родителски контрол;
Прилагане на санкции и награди.

Показателите за връзките родител-дете също са:

Изборът на родителската позиция в семейството (емоционално приемане на детето, модели на родителско поведение, мотиви за възпитание и др.);
Тип семейно образование (стил на общуване, общуване, емоционално отношение, задоволяване на нуждите на детето и др.);
Отнасяне към детето като субект или обект на обучение.

Понастоящем в общественото съзнание се засилва разбирането, че детето трябва да бъде равноправен участник в отношенията родител-дете, тъй като само в сътрудничество родителите и децата могат да постигнат добри резултати в отглеждането на хармонично дете.

Трябва да се отбележи, че осъществяването на образователния процес и постигането на благосъстояние в психологическото развитие на детето са възможни само ако се осигури положително-емоционален климат в семейните отношения.

Любовта е чувство, което най-често характеризира емоционалното отношение на родителите към дете. Но се случва родителите да нямат тази любов, въпреки че проявяват внимание и грижи към детето. Способността да обичаш дете често не се ражда с раждането на дете. Тази способност може да се появи у родителя по-късно, в процеса на комуникация с детето и съвместни дейности. В този случай е важно родителят да осъзнае отхвърлянето на детето си, да преодолее причините за това и свързаното с него чувство за вина и чрез това - да повиши нивото на съпричастност към детето, привързаност към него.

Има няколко възможности за емоционално отношение на родителите към тяхното дете:

Безусловно емоционално приемане на детето (любов, „без значение какво“);
Условно емоционално приемане (любов към нещо: успех, добро поведение, отговаряне на определени изисквания);
Комбинация от враждебност и любов към детето;
Безразлично, емоционално студено отношение към детето (ниска емпатия);
Латентно и явно емоционално отхвърляне на детето (пренебрегване, невежество);
Изкривяване на имиджа на детето (приписване на негативни качества на него);
Отрицателно отношение към детето в резултат на стрес;
Личностни черти на родителя;
Индивидуални характеристики на детето (прекомерна възбудимост, невнимание, импулсивност и др.);
Ниско ниво на удовлетвореност от брака и конфликта в брачните отношения.

Да обичаш дете не означава да му се отдадеш на всичко. Любовта трябва да е взискателна, т.е. безкористно. Такава любов към детето от страна на родителите се грижи за истинските интереси на детето, а не за това как да обвърже детето със себе си, като не му дава независимост.

Развитието на емоционалната сфера на децата в семейството трябва да се подхожда много внимателно, тъй като емоционалната страна в отношенията дете-родител предопределя благосъстоянието на психичното развитие на детето.

Библиография:

1. Росчевская Е. В. // Психологичният климат на семейството като фактор за поддържане на психологическото здраве на детето /, Волгодонск, Волгодонск Институт по икономика, управление и право.

2. Маркова Т.А. Възпитанието на предучилищна възраст в семейството/Ред. Т.А. Маркова, М., 1983. - 318 с.