Спешна медицина

Паралитична деформация на стъпалото (парализаtic clubfoot) се развива с парализа на пронаторните мускули и поддържане на здрави опори на супинатора (най-често трицепсният флексор на подбедрицата е запазен). В този случай стъпалото заема типично, така нареченото конско-варусно положение. Промените в костите на стъпалото се развиват доста бързо, има постепенно изоставане в растежа на крайника.

Предварително проведеното консервативно лечение в някои случаи може да даде благоприятен резултат, намалявайки обема на хирургичните интервенции. В този подготвителен период, преди операцията, се извършва: поетапно нанасяне на гипсови превръзки, парафинови или кални апликации, което помага за разтягане на меките тъкани по вдлъбнатата страна на деформацията.

Хирургичното лечение има за цел да премахне деформацията и, ако е възможно, да възстанови функцията на активна пронация и удължаване на стъпалото чрез трансплантация на здрави опори за супинатори. Е. К. Никифорова препоръчва извършването на операция за деформация на стъпалото на два етапа: на първия етап за коригиране на костната деформация и 3-4 месеца след операцията на костите на стъпалото за извършване на пластика на сухожилни мускули. Операция на костите на стъпалото е най-добре да се прави на възраст поне 10-12 години, така че да няма изоставане в растежа на стъпалото.

Най-често предният тибиален мускул се трансплантира до външния ръб на стоny и дългосрочен планпалец на задната част на стъпалото, за да възстановите активната пронация и да я удължите. Едноефектът от трансплантацията е много по-добър, когато се комбинира с другис мускули или със стабилизацияоперативни операции (фиг. 275).

Фигура: 275. Трансплантация на сухожилия m. тибиализан от външната страна на стъпалото (според Бизалски - Майер).

Паралитичният халюкс валгус се развива на основата на паралич суппорт подкрепа. Hallux valgus винаги е прогресивентъй като е спестено добрефункцията на пронатори и рафлексори на стъпалото. Голям знактоварът също има товаркалай за тяло.

Хирургично лечение в началотослучаи се свежда доp-образна резекция на талуса с основата на сърпа 0,5-1 cm обърната навътре. След 3-4 месеца,закрепване на перонеалния мускул и екстензорния лонгус към вътрешната дъга на стъпалото.

Напоследък широко разпространени са комбинираните интервенции върху костите и мускулите. Коригировапозиционирането на стъпалото се поддържа от две костни присадкитатами, създавайки артродеза на подтаранната става.

При паралитичен "петен крак" деформацията се състои в това, че петата кост постепенно се превръща от хоризонтално положение във вертикално. В областта на петата се появява калцификация, пукнатини по кожата и под нея се образува лигавична торбичка. Коригирайте тази деформация с различни оперативни методи.операции (мускулна трансплантация, клиновидна резекция на калканеуса, артроза и др.). Този тип деформация не е често срещан и в началните етапи може да бъде компенсиран чрез носене на ортопедични обувки.

Паралитичен "конски крак" или падащ крак се развива с парализа на всички мускули на подбедрицата, с изключение на триглава. Това създава голямо неудобство при ходене, тъй като предната част на крака виси надолу и цялата опора се извършва при ходенесамо върху него, петата не докосва опорната повърхност. Операцията се извършва в ранна детска възраст. В леки случаи е възможно коригиране с поетапни гипсови отливки, а в тежки случаи е показана операция. Удължаването на ахилесовото сухожилие, привидно проста и ефективна операция, с парализа дава лош резултат, тъй като в глезенната става има нестабилност и разхлабеност. Такова хирургично лечение е възможно само когато пациентът трябва постоянно да носи ортопедичен апарат или обувки.

Най-често кракът е окачен в три точки според Vreden. Освен това можете да използвате артрориза и тенодеза, отделно или в комбинация (Фиг. 276).

Фигура: 276. Артрориза и тенодеза (оперативна схема). а - задна артроза и тейодеза; б - ахилодеза и задна артрориза.

Паралитичното кухо стъпало се характеризира с високата си арка и в повечето случаи е придружено от допълнителни деформации (кон-кухи, кон-поло-варус, плътни-кухи и др.). Най-голям ефект дават следните операции: фасциотомия на плантарната апоневроза по Vreden, трансплантация на дългия флексор на първия пръст в костния канал на първата метатарзална кост и др. Всички операции върху меките тъкани са посочени в отсъствието на скелетна деформация. Ако е налице, се посочва клиновидна резекция на средната част на стъпалото с образуване на тройна артродеза. Често се извършва остеотомия на първата метатарзална кост и едновременното й суспендиране на дългия екстензор на пръстите. След операцията е показано продължително носене на ортопедични обувки, тъй като при повечето пациенти е възможно увеличаване на деформацията.

Според А. А. Корж и Б. А. Погребняк, сухожилие-ниецервикална пластика при пациенти с отпусната парализа е приемлива, ако мускулната сила е запазена с най-малко 80% и при пълно елиминиране на деформация на стъпалото.

Травматология и ортопедия. Юмашев Г.С., 1983.