Еластичност: концепция, видове и методи за изчисление (страница 1 от 5)

В икономическата теория за конкретни изчисления на поведението на икономическите показатели е важна концепцията за еластичност. Еластичността е реакцията на икономическия индикатор към промяна в който и да е фактор или група фактори.

Когато изучавате търсенето, е много важно да знаете до каква степен или колко ще се промени търсенето, когато цената на даден продукт се повиши или спадне. Това се показва от ценовата еластичност на търсенето.

Ценовата еластичност на търсенето е реакцията на търсенето на ценовите промени, която показва степента, в която търсенето се променя в отговор на покачване на цената или спад в цената на продукта. Ценовата еластичност на търсенето се измерва с помощта на коефициента на еластичност, който се изчислява по формулата

където Q е размерът на търсенето, ∆Q/Q е процентната промяна в размера на търсенето; Р и ∆Р/Р - съответно промяна в цената и процент. E P D показва процентната промяна в търсенето в случай на промяна на цената с 1%.

Ценовата еластичност на търсенето се изучава от производителите и продавачите на стока, за да се види как общите им приходи, т.е. брутният доход от продажбата на стока, се променят при промяна на цената и как това ще се отрази на печалбите.

По този начин определянето на еластичността на търсенето дава възможност да се изчисли кога и до каква степен цените могат да бъдат манипулирани.

Помислете за три вида стоки с различна ценова еластичност на търсенето. За по-голяма яснота графично представяне на три вида търсене с различна еластичност е показано на фиг. 4.8. Можем да проследим как се държи общият приход, когато цената на даден продукт се промени в три различни случая на ценова еластичност на търсенето.

Първият вид са търсените стоки с еластичност на единичната цена. Търсенето на такива стоки се променя по същия начин, както цената, в резултат на което общите приходи остават непроменени (Фигура 4.8, а).

Например ябълките струват 30 рубли през зимата. на кутия. На висока цена Yabloko успява да продава стоките си само по една кутия на ден. В разгара на реколтата проблемът с пускането на пазара и съхранението на плодовете става все по-остър. В този случай компанията може да намали цената, да кажем три пъти - до 10 рубли. на кутия. Търсенето също ще се утрои и компанията ще може да продава ябълки по три кутии на ден. Какво се случи с общите приходи или брутния доход?­къща (TR)? С Р1i = 30 рубли. на кутия, общият приход е TRy = Qx Р = 1x 30 = 30 рубли. С P2 = 10 рубли. на кутия, общият приход също е TRj = Qx Р = 3 х 10 = 30 рубли. Както можете да видите, общият приход не се е променил, тъй като намаляването на цената е причинило увеличение на продажбите със същия процент като промяната на цената. Коефициентът на еластичност на търсенето на ябълки в нашия пример по модул е ​​равен на един:

Така че, в случай на еластичност на търсенето на единична цена (E = 1), общите постъпления от продажбата на даден продукт с увеличение или намаляване на цената му не се променят.

Това означава, че продавачът може свободно да манипулира цената, ако е необходимо, например, под натиска на конкуренти или правителството, за да реши проблема с ускоряването на продажбите и т.н. В този случай общият му доход, а оттам и размерът на печалбата, няма да страда.

Вторият вид са стоки с висока ценова еластичност на търсенето. Те се характеризират с коефициент на еластичност в модул по-голям от единица (E> ​​1). Търсенето на такива стоки се променя повече от цената, така че в случай на леко намаляване на цената продажбите и общите приходи ще нараснат значително. И обратно. С леко увеличение на цената общите приходи ще намалеят значително (Фигура 4.8, б).

Вземете например търсенето на сладкиши. Да приемем, че фирмата „Baker“ удвоява цената на тортите - от 5 до 10 рубли. парче. Търсенето пада рязко, да кажем, три пъти (от 30 на 10 броя на ден), защото тортите лесно се заменят с други сладкиши и далеч не са на първо място по консумация. Тогава коефициентът на еластичност на търсенето на торти в модул ще бъде равен на 2, т.е. E> 1. Всъщност,

В същото време приходите на продавача от продажбата на скъпи торти ще намалят (фиг. 4.8). Ако първоначално на цена от 5 рубли. на парче, това беше TR1 = QxP = 30x5 = 150 рубли, след това след като цената се увеличи до 10 рубли. TR2 = Q * P = 10 х 10 = 100 рубли.

В случай на спад в цената е възможен обратният ефект: търсенето и следователно общите приходи се увеличават повече, отколкото цената намалява. Това показва, че при лек спад в цената на стоките с висока еластичност на търсенето е възможно доста добре да се увеличат приходите от тяхната продажба. По правило стоките с висока ценова еластичност имат много заместители и също не са основни елементи. Изгодно е да се намалят цените им. Увеличението на цените например­tiv, ще доведе до намаляване на общите приходи и съответно до намаляване или загуба на печалби.

Третият вид стоки са стоките, чието търсене слабо реагира на ценовите промени. На първо място, това са потребителски стоки, които заемат водещото място в потреблението. Такива стоки имат ниска ценова еластичност на търсенето и коефициентът на еластичност е по-малък от един (E 1 D = ∆Q/Q: ∆I/I.

Както можете да видите, този израз е подобен на формулата за ценова еластичност на търсенето, където стойността на дохода се замества вместо цена - I (доход).

Функцията за търсене се изразява с формулата

където a е параметър, който определя началната точка на функцията за търсене при нулева цена; b е показателят за промяната в търсенето в зависимост от промяната на цената, който се изчислява въз основа на коефициента на еластичност (∆Q/∆P); Р - цена на продукта.

Сега помислете за реакцията на производителите на промените в пазарната цена на техния продукт.

Еластичност на предлагането и фактор на времето

Производителите, както и купувачите, също реагират на промените в пазарната цена на своите продукти. Но ако с покачването на цената купувачът по правило намалява количеството на търсенето, тогава производителят, забелязвайки, че продуктът се изкупува на по-висока цена от очакваната, ще разшири предлагането и обратно. В икономическата теория такъв отговор на предлагането на промяна в пазарната цена на продукта се нарича ценова еластичност на предлагането.

Защо производителят, когато цената на продуктите му се повишава, се стреми да разшири продажбите?

Факт е, че ако търсенето на продуктите на този професионалист­производител и в резултат на това пазарната му стойност се повишава, тогава това няма нищо общо с себестойността или с разходите за единица продукция. Разходите (разходите) на производителя за единица продукция при промяна на цената на стоките остават същите. Следователно, когато цената на стоката се повиши, разликата между пазарната цена на стоката (дохода на производителя) и разходите на производителя се увеличава, т.е. печалбата се увеличава.

Нека си припомним защо производството се извършва в условията на пазарна икономика. Фирмите произвеждат продукти не за да нахранят и облекат всички, а за да генерират и максимизират печалби. Следователно, когато има по-висока цена на пазара, възможността за увеличаване на печалбите стимулира фирмата да разшири предлагането си.

Отговорът на производителя на промените в пазарната цена (еластичността на предлагането) обаче зависи от фактора време. Колкото по-дълъг е периодът от време, който производителят има, толкова по-голяма е възможността за маневриране на обема на производството и промяна на размера на предлагането. Защо? Причината е, че за да разшири предлагането, компанията трябва или да разпродаде натрупаните материални запаси, или да пусне допълнителни продукти, което изисква период от време, равен на продължителността на производствения цикъл на един или друг продукт.

В тази връзка икономическата теория разглежда три случая на еластичност на фирменото предлагане - незабавни, краткосрочни и дългосрочни реакции на промени в пазарната цена на продукта.