Масаж и пасивна гимнастика за спастична парализа

1.7. Методи за възстановяване на двигателните функции, предотвратяване и отстраняване на вторични нарушения

Клиниката на травмите на гръбначния и гръбначния мозък е разделена на две групи. Първият включва спастична парализа и пареза, към втория - отпусната парализа и пареза. Всяка патология има свои специфични характеристики и следователно изисква използването на адекватни възстановителни мерки, характерни за тази патология.

Въпреки това, В.И. Кондратенко и В.И. Молчанов (1979) твърди, че колкото по-ниско е нивото на увреждане на гръбначния мозък, толкова по-вероятно е успехът на двигателната реадаптация.

В световната практика се използват широко ортопедични устройства и електрофизиологични методи за възстановяване на двигателните функции в случаи на наранявания на гръдния кош и подлежащите отдели (Franceschini M., Baratta S., 1997; Colombo G., Wirz M., Dietz V., 1998).

Прилаганата терапевтична гимнастика също има свои собствени характеристики, както при лечението на спастична, така и вяла парализа и пареза. Често се среща само лечение на стойката, което се практикува в острия и подостър период. По принцип пациентът е положен по гръб, с повдигнат край на главата. Под коленете се поставя малка ролка, краката се поставят перпендикулярно на пищялите (А. С. Иноземцева, 1941; В. Гориневская, Е. Ф. Древинг, 1944; М. Б. Курела, 1962; С. А. Бертфелд и др., 1962; А. Ф. Каптелин, 1969; ОТ Коган, 1975; В. А. Епифанов, 1988; Д. А. Винокуров, 1970).

В случай на увреждане на шийния или горния гръден отдел на гръбначния стълб и гръбначния мозък, инхибиторният ефект на мозъчната кора отпада, рефлекторната възбудимост се увеличава, автоматичната активност на гръбначния мозък се увеличава, което води до спастични явления.

Масаж при спастична парализа

Това допринася за появата на спастичен контрактура , а антагонистите, намиращи се в разтегнато състояние, отслабват още повече. Спазмът, който се появява в по-силните мускули на крайниците, затруднява идентифицирането и извършването на активни, независими движения. Също така се създават условия за фиброзни промени в ставите. Всичко това предполага, че в клиниката на спастична парализа и пареза основната задача на терапевтичната гимнастика е борбата с рефлекторната възбудимост на гръбначния мозък и сковаността на мускулите.

Намаляване спастичност насърчават използването на масаж и пасивна гимнастика (Anikin M.M., Varshaver G.S., 1950; Moshkov V.N., 1963, 1982).

В случай на спастична парализа се препоръчва да се масажират всички мускули на отслабените крайници, включително най-твърдите. В.Н. Мошков (1950,1982); СМ. Иванов (1959) вярва, че масажът трябва да е повърхностен, тъй като е предназначен за понижаване на мускулния тонус.

Ефективен е масажът, извършван в топла вода, от термичното и механично действие на водата помага за намаляване на мускулния спазъм, рефлекторна възбудимост, облекчаване на болката. Обичайните методи на терапевтичен масаж, извършвани във вода, допълнително засягат опорно-двигателния апарат, което допринася за по-ефективно изпълнение на активни упражнения (В. М. Мошков, 1946, 1982; А. Н. Крестовников, 1946; В. М. Угрюмов, М. М. Кръгъл, Е. Н. Винарская, 1964).

Е.Н. Никитина (1978) предлага да се използва акупресура и низходящ масаж.

Г.В. Карепов (1991) отбелязва многостранния ефект на масажа върху тялото на пациента и препоръчва използването му на всички етапи на травматично заболяване.

Те също така отбелязаха, че масажът насърчава коригиране на взаимните отношения в мускулите.

Л.А. Василков, Т.Г. Mutovkin (1996), описващ метода на Dikul V.I. показват, че масажът предизвиква възбуждане на механорецептори, които преобразуват енергията на механичните стимули в активност на периферната нервна система, която изпраща сигнали към централната нервна система и по този начин установява връзка между парализирания крайник и мозъка.

Дикул В.И. препоръчва също да се използва самомасаж и вибриращ масаж. Според L, Бонев (1978) вибрацията възстановява и усилва изчезнали дълбоки рефлекси.

При спастична парализа е показан рефлекторно-сегментен масаж (O.T. Kogan, 1975).

За разлика от спастичния, при вяла парализа се препоръчва да се направи дълбок масаж, с месене, вибрации, биене, активиране на кръвообращението и лимфната циркулация и увеличаване на трофичните процеси.

Пасивната гимнастика намалява спастичността

Пасивната гимнастика е един от основните методи за рехабилитация, особено при остри и частично в подостри периоди на травматично заболяване.

Пасивното движение помага да се поддържа подвижността на ставите, възстановяване и запазване на идеята за нормално изпълнявано движение (S.A. Uarova-Yakobson, 1941; M.M. Anikin, A.S. Inozemtseva, G.R. Tkacheva, 1961; V.N. Mohkov 1963, 1982; V.N. L. Naydin, 1972; AF Kaptelin, 1969; VAEpifanov, 1988).

За постигане на максимален ефект при извършване на пасивни движения е необходимо да се комбинират активното внимание на пациента, визуален контрол на движението, неговото психическо представяне и изпращане на импулс.

В литературата могат да се намерят препоръки за „волево напрежение“, „импулсна гимнастика“ на мускулите в неактивно състояние, „изпращане на импулси към движение“ на обездвижен или денервиран крайник (В. К. Доброволски, 1960; В. М. Угрюмов и др., 1964; VAEpifanov, 1988). Всичко това допринася за възстановяването на изчезнали двигателни стереотипи (Гращенков, 1946; В. В. Василиева, 1954; Л. И. Красов, 1996; В. К. Доброволски, 1960).

В комбинация с масаж, пасивната гимнастика насърчава по-пълно отпускане на спазматичните мускули (Е. Я. Кръстинип, З. Е. Неймане, Л. А. Терентьева, 1970).

Препоръчва се постепенно увеличаване на обхвата на движение и ускоряване на темпото, в зависимост от субективните усещания на пациента и степента на изпитваното съпротивление.

Разследването на този проблем V.A. Качесов (1999) посочва необходимостта от възстановяване на движенията, като се започне с големи стави, тъй като зачатъците на крайниците се развиват в дисталната посока, от гръбначния стълб към периферията.

За да намали спастичността на мускулите, E.S. Меламуд и К.А. Алфимова (1979) препоръчват изпълнение на упражнения в позицията легнал по корем. Целесъобразността на тази изходна позиция е посочена от L.I. Красов (1996). Той вярва, че целта на тази позиция е да увеличи физиологичната кривина на гръбначния стълб в лумбалната област.

Според В. А. Качесов (1999) спастичните явления забележимо ще намалеят веднага щом пациентът, легнал по корем, започне да слага ръце на лактите си и да сложи дланите си под челюстта.

Авторът твърди, че легнало положение е антифизиологично и нежелателно, тъй като след нараняване мускулната парализа води до отслабване на лигаментния корсет на гръбначния стълб, под действието на гравитацията лумбалната лордоза се изглажда, а гръдната кифоза се увеличава. Тези структурни промени влошават заболяването.

Сред упражненията, които допринасят за намаляване на мускулния тонус, V.M. Ugryumov et al., (1964); L.S. Фролов, (1967) класифицира така наречените люлеещи се движения, както и разсейващи, емоционални движения за непокътнати мускули.

Г.В. Карепов (1991) предлага да се използва удължаването (разтягането) на свитите мускули с отвличането на точките за закрепване на мускулите до възможно крайно положение, като по този начин се увеличава дразненето на мускулните проприорецептори, като съответните двигателни центрове на двигателната кора се превръщат в възбудимо състояние, аферентните импулси на което отслабват мускулния спазъм.