Настоящият етап на развитие на ЯМР и конкурентните предимства на страните

През втората половина на XX век. появяват се нови тенденции в развитието на международното разделение на труда.

Специализацията на страните в съвременната ЯМР все повече се определя от наличието не на естествено-природни фактори (естествено-географско местоположение, наличие на минерали и др.), А на придобити такива, като технологично ниво на производство, собственост върху патенти, лицензи и ноу-хау. квалификация на работната сила, научен и образователен потенциал.

Естеството на участието на много страни по света (предимно развиващи се) в системата за ЯМР се диктува от международни корпорации в съответствие със техните стратегически цели и задачи. Като цяло това причинява големи секторни промени в глобалната икономика.

Икономическото взаимодействие на страните прераства рамката на стоковата борса, има сплайсинг, взаимопроникване на националните производствени комплекси в рамките на интернационализацията на производството и капитала и глобализацията на икономическия живот.

Посоката на специализация на страните все повече се фокусира върху продуктите на преработващата промишленост, а не върху добивната индустрия. Обменът на продукти с висока добавена стойност е много по-ефективен и следователно по-привлекателен от обмена на стоки или първични продукти. Тази тенденция се потвърждава от съвременната структура на световната търговия, 80% от които са готови стоки и само 20% са суровини и хранителни продукти.

Важен елемент на съвременната ЯМР е секторът на услугите, който доминира в структурата на икономиката на развитите страни.

Сред формите на междудържавна специализация нараства значението на вътрешноотрасловата форма на специализация, което води до противопотоци на същия вид продукти.

Вътрешнофирменото и междуфирменото разделение на труда в рамките на международни корпорации се развива интензивно, което отразява голямото им значение като субекти на световната икономика.

Научно-техническата революция промени естеството на международната производствена специализация и сътрудничество, включително науката като основен елемент в тези процеси. Научното и техническо сътрудничество и международният обмен на знания и технологии се превръщат в независима форма между­икономическите отношения на хората.

Развитието на съвременната ЯМР се осъществява на силно конкурентен световен пазар, поради което за определяне на мястото в системата за ЯМР е важно да се оценят конкурентните предимства на страните и тяхното ниво на конкурентоспособност.

Концепцията за конкурентоспособност се превърна в една от централните при оценката на глобалните икономически позиции на страната от средата на 70-те години на XX век. Критерият за конкурентоспособност, приоритетите на конкурентоспособността са изложени като най-важните насоки за държавното регулиране. Международната конкуренция се разглежда като инструмент в борбата за място в световната икономическа система, като механизъм за повишаване на ефективността на националната икономика. Неслучайно общата тенденция от последния период беше преходът на много страни към стратегия на отвореност, към задълбочаваща се ориентация към световния пазар.

По същество състезанието е процес на състезание и следователно способността за успешно състезаване и победа в този процес може да се нарече конкурентоспособност.

Международна конкурентоспособност на дадена държава - степента на способността на една държава на свободен и справедлив пазар да произвежда стоки и услуги, които отговарят на изискванията на световните пазари, като същевременно поддържа или увеличава реалните доходи на своите граждани.

Един от най-известните експерти в тази област, американският професор Майкъл Портър, казва, че конкурентоспособността на националната икономика се състои от конкуренция.­рентабилността на националните фирми и предприятия се дължи и на ефективността, с която те използват капацитет за производство на стоки и услуги. Интегрирането на дадена държава в световния пазар може да се извърши при различни условия. Тези условия се определят от нивото на конкурентоспособност на страната и структурата на нейните конкурентни предимства, фактори за конкурентоспособност.

Цялото разнообразие от фактори за конкурентоспособност може да бъде сведено до два основни типа: ресурсни и технологични.

Ресурсните фактори се основават на надареността на производствените фактори (природни ресурси, труд и др.) И степента на ефективност на тяхното използване (производствени разходи, обменни курсове). Тези фактори включват, първо, притежанието на богати или оскъдни природни ресурси или други природни фактори и, второ, способността да се постигнат ниски производствени разходи (предимно разходи за труд) или маневриране на обменния курс към намаляване.

Технологичните предимства се основават на фактори като ресурс на знанието, технологичен ресурс, инвестиционни ресурси и др., Осигуряващи цялата гама от съвременни конкурентни предимства от технологичния напредък в една или няколко индустрии (частично технологично предимство) до технологичното лидерство на страната като цяло .

Конкурентоспособността на страната обаче може да бъде постигната на базата на нетехнологични, т.е. ресурс, предимства, главно поради ниската себестойност на производствените фактори и обезценяването на националната валута.

Страните, които се фокусират предимно върху природните фактори, имат ограничени възможности. Първо, в този случай обхватът на индустриите, свързани с износа, е малък, и второ, дори и най-богатите природни ресурси постепенно се изчерпват.

Най-ефективното влизане в системата на международното разделение на труда осигурява конкурентни предимства, свързани с използването на най-новите технологии, с научна и техническа основа, с развитието на интелектуалния потенциал и тяхната роля ще се увеличава в бъдеще. Напротив, значението на ползите, свързани с придаването на фактори на производството, включително с евтина работна ръка, в условията на радикални технологични промени ще намалее. По този начин видовете конкурентоспособност на дадена страна могат да бъдат характеризирани като „ресурсна“ или „технологична“.

Конкурентоспособността на съвременните високо развити страни се основава главно на технологични предимства, докато конкурентоспособността на изостаналите се основава главно на ресурсни, т.е. естеството на конкурентоспособността на богатите и бедните страни е различно.

Възможно е да се разгледат факторите на конкурентоспособността в техния еволюционен процес, тъй като в исторически план различни фактори постоянно са извеждани на преден план като източници на национална конкурентоспособност:

благоприятно географско местоположение (доиндустриална ера);

притежание на богати природни ресурси (доиндустриална ера);

наличието на благоприятни относителни цени за основните производствени фактори, предимно за труда и природните ресурси (индустриална ера);

висока факторна производителност и качество на живот (постиндустриална ера);

авангардни технологии, водеща икономическа среда и глобална конкуренция­наемна стратегия (постиндустриална ера).

По този начин конкурентните предимства на дадена държава определят естеството и степента на нейното участие в системата за ЯМР. Развитието на конкурентните предимства и съответно специализацията на страните се обяснява с теориите за международната търговия, които ще бъдат разгледани по-долу.

Параметрите на конкурентоспособността на страната включват голяма група показатели, които могат да бъдат обединени в няколко групи.

Икономически потенциал и темпове на икономически растеж.

Промишлена ефективност.

Нивото на развитие на науката и технологиите, степента на развитие на научните и технологични постижения.

Обхват и характер на участието в ЯМР.

Динамичността и капацитетът на вътрешния пазар.

Гъвкавост на финансовата система.

Въздействие на държавното регулиране на икономиката.

Квалификационно ниво на работната сила.

Предоставяне на трудови ресурси и тяхната квалификация. 10. Социално-икономическа и вътрешнополитическа ситуация.

По този начин съвременната конкуренция се характеризира с бързо обновяване на нейните форми и методи, засилване на търсенето на нови конкурентни стоки, форми и методи на конкуренция, нови пазари на продажби. Конкурентоспособността на съвременните високо развити страни се основава главно на технологични предимства, докато конкурентоспособността на изостаналите се основава главно на ресурсни, т.е. естеството на конкурентоспособността на богатите и бедните страни е различно.