Съвременна лъчева диагностика

лъчева

Съвременна лъчева диагностика представлява една от най-бързо развиващите се медицински специалности, която е свързана с общия напредък на физиката, математиката, изчислителната техника, компютърните науки. Лъчева диагностика - наука за прилагане на радиация да проучи структурата и функцията на нормалните и патологично променени човешки органи и системи за превенция и разпознаване на заболявания. Лъчевата диагностика в медицината играе централна роля, както при прегледите на пациентите, така и при инвазивните процедури за радиологично лечение, които все повече зависят от точната диагностична информация.

Съвременна лъчева диагностика преминава през период на интензивно развитие поради бързия технически растеж, появата и развитието на принципно нови средства за визуализация и интроскопия. През последните 10 - 15 години такива фундаментално нови методи на лъчева диагностика като рентгенова компютърна томография, магнитен резонанс, цветна доплер сонография, позитронно-емисионна томография и редица други изследователски методи бързо навлязоха в широката клинична практика. Тези методи не само заеха основната си ниша в диагностичния комплекс, но и не изтласкаха, в някои случаи, традиционните рентгенови методи за изследване. Поради това, рентгенов метод и днес той остава основният метод за визуализиране на органи и структури на човешкото тяло и идентифициране на патологични промени. С помощта на компютърната технология нейните диагностични възможности са значително обогатени: появяват се рентгенова компютърна томография, спирална КТ и КТ ангиография. В същото време има алтернативни образни методи, които не използват рентгеново лъчение в основата си - с помощта на ядрено-магнитен резонанс е възможно да се получат дори по-информативни изображения на различни органи и съдове, отколкото с КТ, нови уникални диагностични възможности са се появили при ултразвуковия метод.

Съвременна лъчева диагностика включва голям брой различни методи за изобразяване, които се различават един от друг по физическите принципи на изобразяването. Общата същност на всички методи обаче е, че за всички тях диагностичната информация се получава чрез обработка на предадената, излъчената или отразената електромагнитна радиация или механични вибрации. В зависимост от това какви физически явления са основата за получаване на изображение, радиационната диагностика е разделена на следните раздели:

  1. Рентгенова диагностика - въз основа на абсорбцията на рентгеновите лъчи от тъканите;
  2. Ултразвукова диагностика - въз основа на отражението на лъча от насочени ултразвукови вълни в тъканите в посока на сензора;
  3. Радионуклидна диагностика - въз основа на излъчването на гама-лъчение от радиоактивни изотопи, които се натрупват в тъканите;
  4. Магнитно-резонансна диагностика - въз основа на излъчването на радиочестотно излъчване, възникващо от възбуждането на несдвоени атомни ядра в магнитно поле;
  5. Инфрачервена диагностика - въз основа на спонтанното излъчване на инфрачервено лъчение от тъканите.