Типология на страните от съвременния свят Принципи на типологията
Днес има около 240 държави. Да се вземе предвид и да се разбере тяхното многообразие позволява типологичният подход, т.е.групирането им според някои общи или подобни признаци, показатели, какв една група. Всички типологии могат да бъдат намалени до два типа количествено и качествено.
Първият, използващ външни знаци или цифрови индикатори (географски, демографски, икономически и др.), Отразява свойствата, общи за редица страни. Последните отразяват по-сложни, вътрешни общи качества (особеносоциално развитие и неговите резултати), често иматпричинно-следствена по отношение на количествените показатели.
Разнообразието от свойства на системите на страната и подходите към тяхната типология затрудняват създаването на универсална социо-географична типология на държавите.
По размера на територията всички държави могат да бъдат разделени на най-голямата (повече от 3 милиона км2 - около половината от сушата; има шест от тях - Русия, Канада, Китай, САЩ, Бразилия, Австралия), голям (от 1 до 3 милиона км2; има 24 от тях, включително 12 в Африка), средно аритметично (от 0,2 до 1 милион км2; има 55 от тях, включително 22 в Африка, 15 в Азия, 11 в Европа), mалено държави (по-малко от 0,2 милиона км2; има 144 от тях).
Групиране по държави по население swiпоказва рязко преобладаване в света и в регионите на малките държави (има около 150 от тях с население под 10 милиона души във всяка). Доминиращата позиция в света (около 60% от населението) е заета от група от 10 най-големи държави (повече от 100 милиона жители във всяка, включително 6 в Азия). Има само 15 големи държави (от 50 до 100 милиона жители), от които 7 са в Азия.
В контекста на укрепване в световната икономика, интеграрационалните процеси стават важни фактор на позицията (съседни, близки или външни периферни) по отношение на икономически силно развити страни.
Произведено за една година брутен вътрешен продукт (БВП) на страната дава възможност да се прецени мащабът на икономиката и мястото в глобалното източно партньорство.
За този показател е необходимо преди всичко да се отдели група от 8 най-големи държави с БВП над 1 трилион. долара: САЩ - 6,8, Китай - 3,37, Япония - 2,65, Германия - 1,58, Индия - 1,35, Франция - 1,15, Великобритания и Италия - 1,1. Те стигат до своята участпредставлява около 60% от световния брутен продукт. 7 държави с голям БВП (0,5 до 1 трилион долара), включително сутиенЗилия (0,94), Индонезия (0,73), Мексико, Канада (по 0,61), Русия (0,585), Република Корея (0,579) и Испания (0,549). ДА СЕ средно за икономиката могат да бъдат приписани 30 държави с годишен БВП от 0,1 до 0,5 трилиона. долара (Холандия, Полша, Украйна, Турция, Аржентина, Южна Африка, Египет и др.) и до малки, съставпо-голямата част от страните (над 180) - с БВП под 100 милиарда долара (Узбекистан, Беларус, Унгария,железопътен, Перу и др.), осезаемо преобладаващ в Африка, латинскиАмерика, Океания.
Историческо групиране различия в характера на обществото (обществен ред).
Обаче в селотопрез последните десетилетия активните интеграционни процеси допринесоха за разширяванетоброят на представителите от този тип поради т.нардържави "Периферен капитализъм" - южна европанебе (Испания, Португалия, Гърция, Малта, Турция) и ИрLandia, Източна Азия (Република Корея, Тайван, Xinggapur) и редица латино-карибски (Мексико).
Трети тип държави ("третият свят") се обяви след Втората световна война, в процеса на националния освободителборба и срив на колониалната система и от началото на 60-те години е наричан "Развиващи се държави". Това са повече от 160 млади държави и несамоуправляващи се територии, които представляват над 50% от териториятаритория, 52% от населението и 20% от световния брутен продукт. В допълнение към общото в миналото за по-голямата част от компаниителоялна съдба, те се различават от останалите по сходството на характеристиките на социалната система.
В „третия свят“ са примитивните общини, феодални, капиталистически и социалистически обществаотношения. Общо взетоВ дадена форма особеността на социалната система на развиващите се страни може да бъде сведена до три варианта:
1) страни от капиталистическия път на развитие (латАмерикански, най-азиатски, някои африкански) с господство и изграждане на капиталистически структури, основани на национални и активно привличащи чуждестранен капитал и опит. Те се отличават с най-високото ниво на икономическо развитие и интеграция с развитите капиталистически страни. Ролята на докапиталистическите структури е минимална;
3) страни със социалистическа ориентация (некапиталистическипътят на развитие). Те се развиват през 50-те и 80-те години като специфичен, значим, но нестабилен по свой начин.Ще се превърна в група с обща цел постепенна социализацияция на обществото чрез заем от опита на социалистическите страни, развит капиталтик и връзките му с религиозната („Ислямско сътрудничествосоциализъм "), регионални („ африкански социализъм ") и национални („ арабски социализъм ") традиции. С разпадането на социалистическата система обаче шансовете за развитие на такива страни рязко намаляват, с болкаПовечето от тях претърпяха радикална промяна в курса, което доведе до бърз спад в тази група през 90-те години. В момента негови представители включват Либия, Ирак, Сирия, Танзания, Ангола, Гвиана и някои други.
Най-младият в разглежданата типология е четвъртият тип държави ("Четвърти свят") - постсоциалистиical, включително 28 държави, възникнали в началото на 90-те години на територията на бившия социалистически СССР (15), Източна Европа (12) и Монголия. В средата на 90-те те покриват 18% от територията на света, живеят в 7,5% от населението и произвеждат около 5% от световния брутен продукт. Основната характеристика на тези страни е преходният характер на обществото в резултат на радикални реформи чрез заемане на модели за развитие откапиталистически "западни страни, комбинацията от различни социалистически и капиталистически качества в новата социална система.
В рамките на разглеждания тип могат да се разграничат две групи държави -
"Авангард" (Чехия, Полша, Унгария, Словения)
Разликите между държавите в политическата организация на обществото и геопространството, което то е усвоило, отразяват суверенсоциално-политически типологии държави. По-специално, съгласно специалПо отношение на международния статут всички страни по света могат да бъдат разделени на три типа:
1) суверенни държави;
2) не себе сиадминистрирани територии,
3) "проблемни" области.
Типология от различията в държавната система, има три показателя.
един. Формата на управление показва структуратавърховна държавна власт, т.е. естеството на връзкатамежду неговата законодателна, изпълнителна и съдбиной клонове.
Най-често и историческибавно расте републиканска форма, в която всички висши власти се формират на избирателна или представителна основа, обикновено е законодателятпринадлежи на парламента, а изпълнителната на правителството.
Най-старите републики са Сан Марино и Швейцария.цар (от XIII век). Освободете на национално ниводрастични процеси, буржоазни и социалистически революции, войни от 20-ти век, крахът на социалистическите страни допринесоха за техния бърз растеж (през 1991 г. - 127, през 1998 г. - 150).
IN президентски републики, количествено преобладаващо(главно за сметка на развиващите се страни), основните правомощия на властта са концентрирани в ръцете на президента (той е държавен глава, правителство, върховен главнокомандващсрамежлив). Различни варианти за такива републики са САЩ, Франция, Бразилия, Аржентина, Индонезия, Чехия, повечето страни членки на ОНД: Русия, Беларус, Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Азербайджан и др.
IN парламентарни републики двойките имат основната силаналози, които формират правителства, а функциите на президента са ограничени (Германия, Австрия, Швейцария, Италия, Гърция, Израел, Турция, Индия и др.).
IN идеократични републикиках упражняване на власт от президенти, двойкизакони, съдилища и като цяло функционирането на политическата система на страната се основава на определена политическа или религиозна идеология, а партията или лидерът, който ги изразява, играе ключова роля в държавната администрация. Това са социалистическата и ислямската (Иран, Пакистан, Афганистан, Судан и др.) Републики.
Кога монархическа форма държавно управление, най-широко разпространено в началото на 20 век, върховната държавна власт принадлежи на един човек (монарх - император, крал, султан, принц, емир и др.) и обикновено се наследява.
В исторически план най-старият сорт от тази форма на Javaотивам абсолютни монархии с неограничена мощност праволидерът. Процесите на капитализация на обществото и буржоазно-демократическите революции доведоха до появата на нова форма на монархическа власт - конституционен (парламентарен) монархии, при които правомощията на монарха са ограничени от конституцията, а властовите функции са концентрирани в ръцете на парламентите (зарегулаторни) и правителствата, които те формират (изпълнителни). Сривът на британската колониална система доведе до появата на такава специфична форма на конституционна монаркотии като „Държава в рамките на Общността на нациите". Тя има 16 страни членки на тази международна организация, коятонякои признават британската кралица за глава на своите държави. Комбинацията от религиозни и светски функции в монархическата власт доведе до появата теократични монархии, където монархът е и религиозният глава.
В настоящетоВ момента има повече от 40 монархии, сред които преобладаващото мнозинство - противстатистически, представени предимно в Европа (12, особено в басейна на Северно море, включително ВеликобританияTania), Азия (9), Африка (3), Америка (9), Австралия и Океания (5). Има 6 абсолютни монархии (5 в Азия и Ватикана в Европа); трима от тях също са теократичниСкими - Ватикан, Саудитска Арабия и Бруней. Характеристика на монархическата власт във федералните провинции Малайзия и Обединените арабски емирства, както и във Ватикана, е нейното избиране.
2. Неразделна собственост на държавната система на всяка държава е нейното административно и териториално устиерояк (или форма на управление). На тази основа по-голямата част от страните в света са унитарен, управление на което бешесе извършва от централната власт във всички административно-териториални единици.
По-младата форма е федерация, или федеративеннова (съюзна) държава. Той се формира от субектите на федерациятации (държави, републики, провинции и др.), разделянешими правомощия с централното правителствои следователно имат свои собствени закони (конституции), представителни и изпълнителни органи.
В края на 90-те години имаше 27 такива държави, включително 8 в Европа, по 5 в Азия и Африка, 7 в Америка и 2 в Австралия и Океания.
Основните причини за създаването на федерации по различно време са: особености на историческото развитие (САЩ, Германия, ОАЕ и др.), Огромният размер на територията (Канада, Австралия, Бразилия и др.) Или разпокъсаността муnost (остров Федерални щати Микронезия, републикиКоморските острови), многонационалния състав на населението (Индия, Нигерия, Южна Африка и др.) или комбинация от няколкоранг (СССР, Русия, Югославия). Редица унитарни държави имат признаци на федерация (наличие на автономни образувания и т.н.), например Дания, Франция.
Исторически рядка форма на управление - конфедерация. Тя включва обединението на суверенни държави (сзапазване на собствените си органи, конституция ...) за постигане на общи цели (военни, политически, икономически, национални). За координиране на wuxiформират се съвместни законодателни и изпълнителни органи (парламенти, президентски съвети, комисии).
Швейцария бяха конфедерации (постепенно се обръщахаотива във федерацията), САЩ (през първото десетилетие от нейната историяria), Обединена арабска република (обединение на Египет и Сирия през 1958-1961 г.). Понастоящем в света няма юридически формализирани конфедерации, но техните характеристики се притежават от Европейския съюз и Съюза на Беларус и Русия, които имат редица съвместни междудържавниестествени органи. Определен конфедеративен потенциал се носи от неуредените отношения на някои „непризнати“ държави и техните „майки“ държави (Приднестровиетосъревнование - Молдова, Абхазия - Грузия, Тайван - Китай).
3. Друго свойство на държавната система и на цялата политическа система на всяка държава е политически режим, или тип правителство - средства и методи за изпълнениемощност.
Демократична държавните режими обмисляттези, които се характеризират с избирателност и разделение на властите (законзаконодателна, изпълнителна, съдебна), правна държава с равенство на всички пред закона, многопартийна политическа система. Такива режими са се развили в развитите капиталистистрани, формирани в повечето постсоциалистически и частично развиващи се (най-развити, например в новоиндустриализираните страни).
БВП на глава от населението, произвеждан годишно;
дял на преработващата промишленост в БВП;
продължителността на живота и постигнатото ни образованиемързел (дял грамотни). Колкото повече са тези показатели, толкова по-високо се оценява нивото на развитие на страната и обратно.
Във втория тип, най-точно обозначен като икономическиски развиващите се страни, включително Китай, но с изключение на наименованието "новоразвити", включва всички останали (повече от 160) държави и несамоуправляващи се територии на Африка, Азия, Латинска Америка и Океания - това са предимно млади суверенни държави, всички социалистически и некоито са постсоциалистически (напр. Монголия). През 1996 г. те представляват около 36% от брутния продукт и повече от 70% от населението на света (с изключение на Китай, съответно 25,6 и около 50%).
В рамките на посоченото типологично сходство е възможно да се детайлизира типологията, като се подчертае фракциятаединици - подвидове и типологични групи.
- Настоящият етап на развитие на ЯМР и конкурентните предимства на страните
- Съвременни принципи на терапия с левотироксин след операция при пациенти с високо диференциран рак
- Съвременна лъчева диагностика, Модерен лекар
- Съвременният модел на състоянието на електрон в атом - ПЕРИОДИЧНО ПРАВО D
- Съвременни аспекти на лечението и профилактиката на еризипела, стр. 5