Типология на страните от съвременния свят Принципи на типологията

Днес има около 240 държави. Да се ​​вземе предвид и да се разбере тяхното многообразие позволява типологичният подход, т.е.групирането им според някои общи или подобни признаци, показатели, как­в една група. Всички типологии могат да бъдат намалени до два типа количествено и качествено.

Първият, използващ външни знаци или цифрови индикатори (географски, демографски, икономически и др.), Отразява свойствата, общи за редица страни. Последните отразяват по-сложни, вътрешни общи качества (особено­социално развитие и неговите резултати), често имат­причинно-следствена по отношение на количествените показатели.

Разнообразието от свойства на системите на страната и подходите към тяхната типология затрудняват създаването на универсална социо-гео­графична типология на държавите.

По размера на територията всички държави могат да бъдат разделени на най-голямата (повече от 3 милиона км2 - около половината от сушата; има шест от тях - Русия, Кана­да, Китай, САЩ, Бразилия, Австралия), голям (от 1 до 3 милиона км2; има 24 от тях, включително 12 в Африка), средно аритметично (от 0,2 до 1 милион км2; има 55 от тях, включително 22 в Африка, 15 в Азия, 11 в Европа), mалено държави (по-малко от 0,2 милиона км2; има 144 от тях).

Групиране по държави по население swi­показва рязко преобладаване в света и в регионите на малките държави (има около 150 от тях с население под 10 милиона души във всяка). Доминиращата позиция в света (около 60% от населението) е заета от група от 10 най-големи държави (повече от 100 милиона жители във всяка, включително 6 в Азия). Има само 15 големи държави (от 50 до 100 милиона жители), от които 7 са в Азия.

В контекста на укрепване в световната икономика, интегра­рационалните процеси стават важни фактор на позицията (съседни, близки или външни периферни) по отношение на икономически силно развити страни.

Произведено за една година брутен вътрешен продукт (БВП) на страната дава възможност да се прецени мащабът на икономиката и мястото в глобалното източно партньорство.

За този показател е необходимо преди всичко да се отдели група от 8 най-големи държави с БВП над 1 трилион. долара: САЩ - 6,8, Китай - 3,37, Япония - 2,65, Германия - 1,58, Индия - 1,35, Франция - 1,15, Великобритания и Италия - 1,1. Те стигат до своята участ­представлява около 60% от световния брутен продукт. 7 държави с голям БВП (0,5 до 1 трилион долара), включително сутиен­Зилия (0,94), Индонезия (0,73), Мексико, Канада (по 0,61), Русия (0,585), Република Корея (0,579) и Испания (0,549). ДА СЕ средно за икономиката могат да бъдат приписани 30 държави с годишен БВП от 0,1 до 0,5 трилиона. долара (Холандия, Полша, Украйна, Турция, Аржентина, Южна Африка, Египет и др.) и до малки, състав­по-голямата част от страните (над 180) - с БВП под 100 милиарда долара (Узбекистан, Беларус, Унгария,­железопътен, Перу и др.), осезаемо преобладаващ в Африка, латински­Америка, Океания.

Историческо групиране различия в характера на обществото (обществен ред).

Обаче в селото­през последните десетилетия активните интеграционни процеси допринесоха за разширяването­броят на представителите от този тип поради т.нар­държави "Периферен капитализъм" - южна европа­небе (Испания, Португалия, Гърция, Малта, Турция) и Ир­Landia, Източна Азия (Република Корея, Тайван, Xing­gapur) и редица латино-карибски (Мексико).

Трети тип държави ("третият свят") се обяви след Втората световна война, в процеса на националния освободител­борба и срив на колониалната система и от началото на 60-те години е наричан "Развиващи се държави". Това са повече от 160 млади държави и несамоуправляващи се територии, които представляват над 50% от територията­ритория, 52% от населението и 20% от световния брутен продукт. В допълнение към общото в миналото за по-голямата част от компаниите­лоялна съдба, те се различават от останалите по сходството на характеристиките на социалната система.

В „третия свят“ са примитивните общини, фе­одални, капиталистически и социалистически общества­отношения. Общо взето­В дадена форма особеността на социалната система на развиващите се страни може да бъде сведена до три варианта:

1) страни от капиталистическия път на развитие (лат­Американски, най-азиатски, някои африкански) с господство и изграждане на капиталистически структури, основани на национални и активно привличащи чуждестранен капитал и опит. Те се отличават с най-високото ниво на икономическо развитие и интеграция с развитите капиталистически страни. Ролята на докапиталистическите структури е минимална;

3) страни със социалистическа ориентация (некапиталистически­пътят на развитие). Те се развиват през 50-те и 80-те години като специфичен, значим, но нестабилен по свой начин.­Ще се превърна в група с обща цел постепенна социализация­ция на обществото чрез заем от опита на социалистическите страни, развит капитал­тик и връзките му с религиозната („Ислямско сътрудничество­социализъм "), регионални („ африкански социализъм ") и национални („ арабски социализъм ") традиции. С разпадането на социалистическата система обаче шансовете за развитие на такива страни рязко намаляват, с болка­Повечето от тях претърпяха радикална промяна в курса, което доведе до бърз спад в тази група през 90-те години. В момента негови представители включват Либия, Ирак, Сирия, Танзания, Ангола, Гвиана и някои други.

Най-младият в разглежданата типология е четвъртият тип държави ("Четвърти свят") - постсоциалисти­ical, включително 28 държави, възникнали в началото на 90-те години на територията на бившия социалистически СССР (15), Източна Европа (12) и Монголия. В средата на 90-те те покриват 18% от територията на света, живеят в 7,5% от населението и произвеждат около 5% от световния брутен продукт. Основната характеристика на тези страни е преходният характер на обществото в резултат на радикални реформи чрез заемане на модели за развитие от­капиталистически "западни страни, комбинацията от различни социалистически и капиталистически качества в новата социална система.

В рамките на разглеждания тип могат да се разграничат две групи държави -

"Авангард" (Чехия, Полша, Унгария, Словения)

Разликите между държавите в политическата организация на обществото и геопространството, което то е усвоило, отразяват суверен­социално-политически типологии държави. По-специално, съгласно специал­По отношение на международния статут всички страни по света могат да бъдат разделени на три типа:

1) суверенни държави;

2) не себе си­администрирани територии,

3) "проблемни" области.

Типология от различията в държавната система, има три показателя.

един. Формата на управление показва структурата­върховна държавна власт, т.е. естеството на връзката­между неговата законодателна, изпълнителна и съдби­ной клонове.

Най-често и исторически­бавно расте републиканска форма, в която всички висши власти се формират на избирателна или представителна основа, обикновено е законодателят­принадлежи на парламента, а изпълнителната на правителството.

Най-старите републики са Сан Марино и Швейцария.­цар (от XIII век). Освободете на национално ниво­драстични процеси, буржоазни и социалистически революции, войни от 20-ти век, крахът на социалистическите страни допринесоха за техния бърз растеж (през 1991 г. - 127, през 1998 г. - 150).

IN президентски републики, количествено преобладаващо­(главно за сметка на развиващите се страни), основните правомощия на властта са концентрирани в ръцете на президента (той е държавен глава, правителство, върховен главнокомандващ­срамежлив). Различни варианти за такива републики са САЩ, Франция, Бразилия, Аржентина, Индонезия, Чехия, повечето страни членки на ОНД: Русия, Беларус, Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Азербайджан и др.

IN парламентарни републики двойките имат основната сила­налози, които формират правителства, а функциите на президента са ограничени (Германия, Австрия, Швейцария, Италия, Гърция, Израел, Турция, Индия и др.).

IN идеократични републики­ках упражняване на власт от президенти, двойки­закони, съдилища и като цяло функционирането на политическата система на страната се основава на определена политическа или религиозна идеология, а партията или лидерът, който ги изразява, играе ключова роля в държавната администрация. Това са социалистическата и ислямската (Иран, Пакистан, Афганистан, Судан и др.) Републики.

Кога монархическа форма държавно управление, най-широко разпространено в началото на 20 век, върховната държавна власт принадлежи на един човек (монарх - император, крал, султан, принц, емир и др.) и обикновено се наследява.

В исторически план най-старият сорт от тази форма на Java­отивам абсолютни монархии с неограничена мощност право­лидерът. Процесите на капитализация на обществото и буржоазно-демо­кратическите революции доведоха до появата на нова форма на монархическа власт - конституционен (парламентарен) монархии, при които правомощията на монарха са ограничени от конституцията, а властовите функции са концентрирани в ръцете на парламентите (за­регулаторни) и правителствата, които те формират (изпълнителни). Сривът на британската колониална система доведе до появата на такава специфична форма на конституционна мо­наркотии като „Държава в рамките на Общността на нациите". Тя има 16 страни членки на тази международна организация, която­някои признават британската кралица за глава на своите държави. Комбинацията от религиозни и светски функции в монархическата власт доведе до появата теократични монархии, където монархът е и религиозният глава.

В настоящето­В момента има повече от 40 монархии, сред които преобладаващото мнозинство - против­статистически, представени предимно в Европа (12, особено в басейна на Северно море, включително Великобритания­Tania), Азия (9), Африка (3), Америка (9), Австралия и Океания (5). Има 6 абсолютни монархии (5 в Азия и Ватикана в Европа); трима от тях също са теократични­Скими - Ватикан, Саудитска Арабия и Бруней. Характеристика на монархическата власт във федералните провинции Малайзия и Обединените арабски емирства, както и във Ватикана, е нейното избиране.

2. Неразделна собственост на държавната система на всяка държава е нейното административно и териториално устие­рояк (или форма на управление). На тази основа по-голямата част от страните в света са унитарен, управление на което беше­се извършва от централната власт във всички административно-териториални единици.

По-младата форма е федерация, или федеративен­нова (съюзна) държава. Той се формира от субектите на федерацията­ции (държави, републики, провинции и др.), разделяне­шими правомощия с централното правителство­и следователно имат свои собствени закони (конституции), представителни и изпълнителни органи.

В края на 90-те години имаше 27 такива държави, включително 8 в Европа, по 5 в Азия и Африка, 7 в Америка и 2 в Австралия и Океания.

Основните причини за създаването на федерации по различно време са: особености на историческото развитие (САЩ, Германия, ОАЕ и др.), Огромният размер на територията (Канада, Австралия, Бразилия и др.) Или разпокъсаността му­nost (остров Федерални щати Микронезия, републики­Коморските острови), многонационалния състав на населението (Индия, Нигерия, Южна Африка и др.) или комбинация от няколко­ранг (СССР, Русия, Югославия). Редица унитарни държави имат признаци на федерация (наличие на автономни образувания и т.н.), например Дания, Франция.

Исторически рядка форма на управление - конфедерация. Тя включва обединението на суверенни държави (с­запазване на собствените си органи, конституция ...) за постигане на общи цели (военни, политически, икономически, национални). За координиране на wuxi­формират се съвместни законодателни и изпълнителни органи (парламенти, президентски съвети, комисии).

Швейцария бяха конфедерации (постепенно се обръщаха­отива във федерацията), САЩ (през първото десетилетие от нейната история­ria), Обединена арабска република (обединение на Египет и Сирия през 1958-1961 г.). Понастоящем в света няма юридически формализирани конфедерации, но техните характеристики се притежават от Европейския съюз и Съюза на Беларус и Русия, които имат редица съвместни междудържавни­естествени органи. Определен конфедеративен потенциал се носи от неуредените отношения на някои „непризнати“ държави и техните „майки“ държави (Приднестровието­съревнование - Молдова, Абхазия - Грузия, Тайван - Китай).

3. Друго свойство на държавната система и на цялата политическа система на всяка държава е политически режим, или тип правителство - средства и методи за изпълнение­мощност.

Демократична държавните режими обмислят­тези, които се характеризират с избирателност и разделение на властите (закон­законодателна, изпълнителна, съдебна), правна държава с равенство на всички пред закона, многопартийна политическа система. Такива режими са се развили в развитите капиталисти­страни, формирани в повечето постсоциалистически и частично развиващи се (най-развити, например в новоиндустриализираните страни).

БВП на глава от населението, произвеждан годишно;

дял на преработващата промишленост в БВП;

продължителността на живота и постигнатото ни образование­мързел (дял грамотни). Колкото повече са тези показатели, толкова по-високо се оценява нивото на развитие на страната и обратно.

Във втория тип, най-точно обозначен като икономически­ски развиващите се страни, включително Китай, но с изключение на наименованието "новоразвити", включва всички останали (повече от 160) държави и несамоуправляващи се територии на Африка, Азия, Латинска Америка и Океания - това са предимно млади суверенни държави, всички социалистически и не­които са постсоциалистически (напр. Монголия). През 1996 г. те представляват около 36% от брутния продукт и повече от 70% от населението на света (с изключение на Китай, съответно 25,6 и около 50%).

В рамките на посоченото типологично сходство е възможно да се детайлизира типологията, като се подчертае фракцията­единици - подвидове и типологични групи.