Инженерни решения

Статията разглежда основната схема на баласта, анализира недостатъците както на електрическата схема, така и на дизайна на такива баласти, произведени в Китай.


Снимка Електронен баластен борд

Принципът на работа на веригата (Фиг. 1) и предназначението на неговите радиоелементи, както и ремонтите са подробно описани в подобна схема в [1].

Резултатите от измерването на захранващите напрежения на тази верига са посочени на Фиг. 1. Честота на преобразуване с лампа 18 W и мрежово напрежение

220V е 28KHz.


Фиг. 1 Схематична схема на електронен баласт

По време на тестовете баластът показа своята ефективност в диапазона на захранващите напрежения

220V, но яркост под напрежение

100 V капки подчертано.

Баластът и по-мощната лампа, 36 W, издържат добре, нейните биполярни транзистори с високо напрежение MJE13005 (400 V, 4 A) работят в нормален режим и не прегряват, а честотата на преобразуване се увеличава до 32 kHz.

Ако сравним схематичната диаграма на този баласт (фиг. 1) със схемата, представена в [1], тогава има някои разлики между тях.

Първо, на захранващия вход на този баласт е монтиран филтър от елементи L0 (1,6 mH) и C0 (220 nF). Целта му е да предотврати навлизането на продукти за преобразуване в електропреносната мрежа.

На второ място, в този баласт е инсталиран допълнителен кондензатор C41 (47 nF, 400 V) в силовата верига на флуоресцентната лампа, който заедно с кондензатора C42 (47 nF 400 V) увеличава ефективността на баласта, тъй като лампата в такава схема се захранва чрез работа и на двата превключвателя на захранването.

Недостатъци на баластната верига и платката

Първи недостатък. Както е посочено в [1], електронната баластна верига запалва лампата почти мигновено. Добре ли е или лошо? Това е добре за потребителя: той включи лампата и лампата веднага светна, но за трайността на лампата е точно обратното. За кратко време (частица от секундата) нажежаемата жичка няма време да се загрее и високото напрежение, приложено между нейните нишки, изважда необходимия брой електрони от нажежаемата жичка, необходим за запалване на лампата, и по този начин разрушава нишка, намалявайки нейната емисионност.

Резултатът от това "изваждане на електрони" е ниската издръжливост на лампите, особено за компактните флуоресцентни лампи.

Това явление е добре известно на всички онези, които удължиха трайността на катодно-лъчевата тръба на телевизорите, като предварително подгряват нейната нажежаемост и след това, след няколко секунди или дори десетки секунди, прилагат към нея работно напрежение.

При електронните баласти, в които се използват специално проектирани микросхеми, горният недостатък е премахнат. След подаване на захранващото напрежение флуоресцентната лампа в тях се запалва със закъснение от 1 ... 3 s. Това се възприема като недостатък от някои потребители, но в действителност забавянето на светлината ще удължи живота на лампата.

Вторият недостатък се отнася до много продукти, произведени в Китай.

За да намалят разходите за тяхното производство, китайците често не инсталират радиоелементи, които разработчиците предвиждат във веригата и на платката. Резултатът от подобни „спестявания“ е спешен случай.

Например в електронния баласт, показан на Фиг. 1, проводимият слой на резистора R5, инсталиран в основната верига T1, беше отрязан. Причината за почивката е ниското качество на производството му. Номинална стойност R5 = 6 ... 25 Ohm. След като беше прекъснат, транзисторът Т1 прегря и експлодира. Експлозията е провокирана от липсата на резистор R3 (0,1 ... 2,2 Ohm) в емитерната верига T1, вместо това производителите са инсталирали джъмпер (вж. Снимка), въпреки че е осигурено място за този резистор на платката. Ако този резистор беше инсталиран, той ще изгори, като по този начин ще спаси "живота" на по-скъп транзистор. Между другото, след експлозията на транзистора T1, T2 също беше повреден, производителите също инсталираха джъмпер в неговата емитерна верига. По време на ремонта се наложи цялостна подмяна на всички повредени и неидентифицирани елементи.

На киевския радио пазар MJE13005 транзисторите могат да бъдат закупени за 0,25 USD.

Третият недостатък е свързан с нашите работещи електрически мрежи. Напреженията в тях не са толкова редки случаи и те са свързани както с прекъсване на неутралния проводник в 3-фазните електропреносни мрежи [3], така и с мълниезаряди. Разработчиците не осигуриха защита срещу горепосочените пренапрежения, например варистори или съпресори.

Четвъртият недостатък вече е платката. Много от дъските имат лошо качество на запояване, в резултат на което контактът на радиоелементите с монтажните релси се губи, в резултат на което се получават повреди. Преди повторно запояване, първо трябва да почистите повредената зона.

Освен това платките на електронните баласти не са защитени от кондензация на влага, която може да се появи върху тях по време на работа през зимата, в неотопляеми помещения. Един от изходите от ситуацията е да се покрият платките на електронните баласти с електроизолационен лак. Производителите могат специално да произвеждат лампи (компактни лампи) с повишена защита срещу влага и въпреки че това увеличава разходите им, такъв продукт ще бъде търсен.

Внимание! Ако решите да ремонтирате повреден баласт, бъдете внимателни, елементите на неговата верига са под животозастрашаващо фазово напрежение 220 V/50 Hz.

Литература

  1. Власюк Н.П. Електронен захранващ блок (баласт) за 36 W флуоресцентна дневна лампа // Electric. - 2009. - No1.
  2. Власюк Н.П. Електронен захранващ блок (баласт) за компактна флуоресцентна флуоресцентна лампа DELUX // Радиоаматор. - 2009. - No1. - С.43.
  3. Власюк Н.П. Какво да направите, ако вашите домакински уреди не работят поради прекъсване на електрозахранването // Radioamator. - 2005. - No9. - С.27.