Изкуството на войната: Тактика за борба с горите

Бойните операции в гористите райони имат редица особености: маневрирането и скоростта на атака „засядат“, намаляват гледката и ефективността на огъня, използването на танкове, бронетранспортьори и артилерия е трудно, а някои видове оборудване са напълно неподходящи. Гората създава идеални условия за засади, инженерни бариери и др. В същото време не бива да се надценява влиянието на гористите райони върху воденето на военни действия. И ако например в градски условия заемането на отбранителна позиция е почти винаги полезно, то в гората много зависи от тактическата изобретателност и използването на предимствата на природните условия.

Характеристики на настъплението

- Смята се, че е по-целесъобразно да се извърши офанзива в гората с подсилени бригади, но водеща роля ще играят мотопехотни (пехотни) части, които действат в демонтирана формация и често без подкрепата на танкове, самоходни артилерия и бронетранспортьори.

- Препоръчително е да атакувате в няколко посоки, а не на твърд фронт, като използвате удари по фронта, заобикаляйки или обгръщайки силни точки.

- Когато пътеките и пътищата са добре защитени, основният удар трябва да бъде в по-малко достъпната и по-малко очакваната посока. При атака от няколко посоки се счита за ефективно използване на хеликоптерни щурмови сили зад вражеските линии.

- Характерът на терена разделя бойните формирования на части и подразделения и ги принуждава да действат на по-широк фронттези. По този начин мотопехотен батальон в гората може да настъпи на фронта от 2 км или повече. Въпреки това, малки единици (с цел подобряванетехният контрол) ще действа по-компактно с по-кратки интервали между войниците. В резултат на това пропуските междудивизии, взводове и роти неминуемо ще се увеличат.

- Когато задавате бойни мисии, човек трябва да се „обвързва“ не с предмети, а с ясно видими забележителности в района: пътища, водни тела, горски ръбове.

- В условия на намалена видимост има голяма вероятност от сблъсък лице в лице, включително със собствени звена и подразделения (с лоша координация или загуба на комуникация). За да се предотврати откриването на приятелски огън и поражението от въздуха, е необходимо да се наблюдават и развиват взаимни идентификационни сигнали.

- Танковете играят важна роля в настъплението, което в гористите места на много места може да придружава пехотата. Не обаче навсякъде. В заблатени райони и големи масиви от гори бойните машини не могат да преминават. Експертите смятат, че е по-ефективно да се използват танкове за съвместни действия с пехотата: в гъста гора - малко зад нея, предимствоособено по пътищата, просеките и горските ръбове и при нападение в рядка и млада гора, както и при просеки и поляни, заедно с бойни формирования на пехотата, за да ги подкрепи с огън имощност за преодоляване на блокажи.

- Залесеният терен затруднява масовото използване на артилерия и минохвъргачки в офанзива.

- Директният огън е ефективен, така че артилериятаrya в офанзива, особено в дълбините на гората, ще се използва, по правило, по децентрализиран начин и ще получава задачи за стрелба по цели, идентифицирани по време на офанзивата.

- Характерът на терена диктува широкото използване на меле оръжия: стрелково оръжие, гранатомети и огнехвъргачки.

- Мечко оръжия, като стрелково оръжие, гранатомети и огнехвъргачки, играят важна роля в операциите в гората. Използването на противотанкови управляеми ракети е практически невъзможно, тъй като дърветата и техните корони ще пречат на полета на снаряда.

- Най-важните задачи в настъплението се решават отневоенни войски и сапьорни части, които могат да действат в бойна формацияkakh напредване, подпомагане на пехота и танкове при преодоляване на развалини, противотанкови бариери, минни полета и други препятствия. За това могат да бъдат полезни кабели с куки, верижни триони, взривни заряди, пожарогасително оборудване и др.

- Успехът на отбранителна битка в гората се определя не от броя, а от степента на подготовка, доброто познаване на терена и използването на неговите характеристики за маневриране, нанасяне на флангови и контраатакуващи удари отзад.

- По правило нападателите търпят два пъти или повече загуби от защитата.

- Компетентната маскировка на позициите ви позволява да пуснете противника на близко разстояние, съответно, за да нанесете повече щети на вражеските войски.

- Смята се, че е най-целесъобразно да се спре врагът във въздухаот ръба и най-добре е да го победите в дълбините на гората.

- Ако е поставена задачата да задържат линиите, заети в гората, тогава защитните части и формирования ще изграждат своята защита непрекъснато и дълбоко ешелонирани. Ще се базира на батальонНови и ротни зони, пригодени за кръгова отбрана. Всички просеки и пътища са блокирани от развалини и прорези, до прохода на резервоарасъздават се минни полета и инженерни бариериния, пожарната система е внимателно разработена, вторият ешелон и резърната са разположени в близост до пътни възли в готовност за контраатаки в различни посоки.

- Препоръчително: Създайте предна защитна линия в гората.отсечете на известно разстояние от ръба, дръжте дърветата отпред на разстояние 100-150 м (те служат като вид капачка, която причинява преждевременни изблици на черупки) и за подобряване на видимостта отсечете долните клони на дървета и млад растеж. Стрелците, картечарите и гранатометите избират огневи позиции по такъв начин, че да имат възможно най-големите сектори на огъня. Тенki, противотанкови оръдия и ПТУР ще бъдат разположени на резервоараопасни посоки по поляни и пътища, както в предния ръб, така и в дълбините на отбраната. Аванпостът може да заема позиция на горските первази или пред него на разстояние 150-200 m.

- По време на отбраната значителни щети на врага могат да бъдат нанесени от артилерийски и минометен огън, дори като се вземе предвид ниската точност на огъня на артилерията и гората и трудностите при насочването. Надеждно замаскирана отбранителна войска след такава стрелба ще бъде трудно да се намери сред отсечените дървета и клонки, освен това нападателите ще трябва да преодоляват трудни райони след обстрела често, без да използват танкове и собствена артилерия.

- Поради бързата промяна в ситуацията в гористия район и голямото значение на малките части, се препоръчва чуждестранна тактика да ги оборудва с оръжия и миномети за бърза и "сериозна" реакция на възникваща заплаха.

- При голям брой пътеки в гората, когато организирате отбрана, трябва да ги блокирате, създавайки блокажи. Когато ги подреждате, препоръчително е да създавате различни видове капани и да организирате засади и самите блокажиning, оплитане с бодлива тел и позициониране по такъв начин, че настъпващите войски да попаднат в т. нар. „загони“, покрити от фланговете с огневи оръжия. Предполага се, че отбраняващите се войски ще пуснат нападателите в тези "загони" и заче артилерията и минохвъргачките и стрелковото оръжие стрелят от фланговете иследващата контраатака ще прекъсне всички евакуационни пътища за тях. Нещо подобно, само на голяма територия, се опитатикане на американци във Виетнам. Те създадоха в джунглатат. нар. „зони на смъртта“, изтласквайки партизаните обратно в предварително определените райони. След това върху тях бяха приложени авиационни удари, както и артилерийски удари, след което американски войски влязоха в тези зони и ги "почистиха" от врага.

- Когато пътувате в малка група (10 - 30 души), можете да използвате тактиката "двойна опашка": колона от две, разположени на една стъпка една от друга. Двете страни на колоната наблюдават от тяхната страна на пътя на движение. Когато командата за атака, колоните, започвайки от "опашката", се огъват в полукръг и се придвижват до мястото на конфликта, в резултат на което местоположението на врага се взема в пръстен.

- На марша е по-удобно да се движите в бойна формация тип стрела. Автоматчици идват отпред и от фланговете. Страничната защита е задължителна. Водещият патрул не се движи на повече от 100 метра от първите "четири", трябва да се поддържа визуална комуникация. Подобен боен ред позволява най-голяма сигурност в случай на изненадваща атака. В случай на детонация на насочена мина се удря само една „четворка“. В зависимост от ситуацията бойната формация може да се промени на „клин“, „перваз“ или „верига“. Патрулите и страничните охранители трябва да имат специални устройства за термовизионно изобразяване и акустично разузнаване, благодарение на използването на които е възможно да се намали фактора на внезапна атака до минимум.

- Когато инсталирате стрии, трябва да се помни, че при нормална инсталация основните патрулни бойци на врага ще бъдат първите, които ще взривят. За да се унищожи командирът, е необходимо да се монтират мина и монтажна линия на височина 2 метра. С голяма вероятност стражите ще преминат под него и няма да го намерят, защото вниманието им е насочено към ниски стрии. И тъй като радиооператорът обикновено се движи до командира, той може да наруши удължаването на антенната радиостанция.

- В засада снайперистите и картечниците трябва да бъдат равномерно разпределени по фронта и да бъдат сигурни, че контролират фланговете. Последните, както и вероятните посоки на приближаването на врага, се добиват. Също така е подходящо да се минира отпред, за предпочитане с верига от няколко мини. Секторите на непрекъснато унищожаване на мини трябва да се припокриват. Когато врагът навлезе в сектора на поражението, цялата минна верига е подкопана. В този момент пехотата в цял ръст ще бъде унищожена. Това трябва да бъде последвано от удар с всички сили и средства, насочен към довършване на врага. Снайперските позиции са отделни и единичните им изстрели се губят на фона на общата стрелба. Това им позволява спокойно и систематично да стрелят по врага.

Изготвено въз основа на материали от интернет източници