Султанмахт Торайгъров (страница 1 от 2)

СУЛТАНМАХМУТ ТОРАЙГИРОВ (1893-1920)

Осветяване на родната земя.

Нека горещите лъчи да греят

Ще стопли сърцата на хората -

Животът на поета беше труден­най-късното време на нашия век, времето на „буря и нападение“, когато съдбата на Ро­Дина се озова на кръстопътя на два пътя. Александър Блок, съвременник на Торайгъров, пише: „В ерата на бурите и тревогите, най-нежните и съкровени стремежи на душата на обвързващия поет­са буря и безпокойство. "Тези думи с право могат да бъдат приписани на казахстанския поет.

Но вечната слана ще дойде,

Слънцето ще изгасне. Да, луната и това

Ще изчезне от небосвода.

„Опит да се разбере мястото на индивида в грандиозното, космическо­мащаб, - пише изследователят Мурат Ауезов, - е­които нямаха аналози в казахстанската поезия от миналото. Лиричният герой на поезията на Торайгъров се чувства като частица от вечна, неразрушима, огнена материя. Неслучайно любимият образ на поета­ta - образът на огъня, възприет от него като символ на топлина и светлина ".

Прославяйки силата на човешкия ум, способен да проникне в тайните на Вселената, в тайните на живота, поетът органично отхвърля насилието и невежеството, подобно на Абай, обявява просветлението на хората като цел на своя живот. Изследователят е прав, когато е подчертал­кима: „Пламенно, понякога в стила на разгорещени пророчески изказвания, той осъжда склонността към сънливо, бездушно същество­niyu, протести срещу условията на живот, които пораждат глад, нито­четка, омаловажаваща самочувствието на човек ".

Понякога, измъчван от безотговорността на своите стремежи, не виждайки конкретните резултати от работата си, поетът се сравнява с цвете, хвърлено в пустинята.

Султанмахмут беше любознателен и любознателен. Страстната жажда за знания го отвежда в далечния Баян-Аул, където учи в богословско училище - медресе (1908-1910).

В края на 1912 г. Султанмахмут пристига в Троицк, където постъпва в мюсюлманско богословско училище, самостоятелно учи­той научава основите на науката, решава да овладее руския език, чете с възторг Пушкин, Лермонтов, Крилов. Пред очите му се отваря нов свят и Султанмахмут започва да разбира много неща, за които преди не е имал представа. В стихотворението "Каква е целта на преподаването?" (1914) поетът сравнява знанията със "слънцето".

През годините на работа в "Айкап" (1913-1914) Торайгъров пише освен стихове и разкази и редица критични статии (от които най-значимите: "За казахски колекции­hov "," Песни и техните изпълнители "," казахска система за обучение ") относно необходимостта от подобряване на системата за обучение.

През същите години С. Торайгъров завършва първия си роман "Камар-Сулу" ("Красавицата Камар"), където излага обичаите на­извън големите перуки, означава еманципацията на жените. 1916 около­ходи в работата по втория роман в стих "Кой е виновен?" Съчувствие към жертвите на феодално-патриархалния начин на живот, хора, които са безмилостно осакатени от жестока тирания, страниците на романа са проникнати, изложени са конкретните виновници за нещастията на хората - могъщите на този свят.

„Ако посветиш живота си на мечта.“ Текстовете на Торайгъров са разнообразни по теми: той има граждански и философски стихотворения, много стихове за любовта и природата. Но преди всичко се казваше, че Султанмахмут е граждански поет.

Недоволство от съвременната реалност, страст­нов протест срещу феодално-колониалното потисничество - основните теми на неговите стихотворения. Обръщайки се към по-младото поколение, поетът беше­Ден той каза: "Ако посветите живота си на мечтата си, нашите хора ще бъдат щастливи, скъпи приятелю!" („Каква е целта на преподаването?“); „Само великото братство на хората ще спаси изгубения живот!“ ("Когато дойде времето"). Вярно е, че не може да каже със сигурност по кой път да отиде на „слънцето“, как да изпълни „мечтата си“. За Торайгъров „истината се разбира в света на науките“. В същото време поетът е убеден: "И целият свят знае, че между тях има вечна битка - между бедните и бедните. И всеки човек на земята ще се подчини на силата на труда" ("Съдбата"); неравенството е причината за „нашето изоставане и неприятности“, „което накара славните хора да се лутат наоколо“. Оттук и омразата, с която поетът напада тези, „които се хранят добре, чието облекло е богато“, „чиято къща е известна с украсата на стаите“. Оттук и упоритото търсене на справедливост тук, „на земята, а не в рая“ - „който не познава щастието на земята, едва ли ще го намери зад гроба!“.

С. Торайгъров отхвърля догмите на религията, критикувайки доктрината за създаването на света и човека, вярата в отвъдното, робството­послушание. В стихотворенията „Вяра в Бог“, „Оцветена Ходжа“ поетът черпи религиозни фанатици.

Искам да направя добри дела. "С. Торайгъров създаде няколко стихотворения, новаторски както по съдържание, така и по форма.­тежестта на поетите, които се занимават само с темите на историята в чужбина­на изток, той решително обърна лице към живата модерност, към реалния живот на родината си.

Изгубеният живот и бедният човек са реалистични стихотворения, посветени на вълнуващи проблеми от началото на века. Социални­рална непоносимост, острота на характеристиките - отличителната оригиналност на поетичното му мислене.