Псевдоабдоминален синдром

Псевдоабдоминален синдром (Гръцки pseud ē s false + латински коремен; синонимен остър корем) е клиничен синдром, който конвенционално съчетава симптомите на заболявания и патологични състояния, който имитира остри хирургични заболявания на коремните органи. Въпреки това, за разлика от болестите, които съставляват синдрома остър корем, при П. с. не се изисква спешна хирургическа интервенция.

Псевдоабдоминален синдром може да възникне при гастрит, язва на стомаха и дванадесетопръстника, плъзгаща се хиатална херния, остър ентерит, спастичен колит, остър хепатит, чернодробна цироза; остра плевропневмония, плеврит, спонтанен пневмоторакс; ангина пекторис, миокарден инфаркт, бъбречен инфаркт, далак, хронични нарушения на кръвообращението в басейна на целиакия; остър пиелит, пиелонефрит, паранефрит, уролитиаза, бъбречна колика, остра задръжка на урина, хронична бъбречна недостатъчност в стадия на исхемия, енцефалит, менингит, мозъчни тумори, мозъчен кръвоизлив, диабетна криза, остър радикулит, интеркостална невралгия; грип, хранително отравяне, морбили, скарлатина, варицела, йерсиниоза и др .; хемолитична анемия, остра левкемия, хеморагична диатеза и системен васкулит (абдоминален периартерит нодоза, системен лупус еритематозус); захарен диабет, хипертиреоидизъм (тиреотоксична криза), микседем (хипотиреоидна кома), хронична надбъбречна недостатъчност, тетания; остра интермитентна порфирия, вторична порфиринурия, хемохроматоза, есенциална хиперлипемия; отравяне с талий, хронична интоксикация с олово, лекарствени заболявания; салпингооофорит, ендометрит, ендометриоза; периодично заболяване, висцерална форма на вебер-християнска болест и др.

Клинично П. с. проявява се чрез локализирана или дифузна коремна болка, мускулно напрежение на предната коремна стена, симптоми на перитонеално дразнене, повишена телесна температура, понижено кръвно налягане, намалено съдържание на хемоглобин в кръвта, симптоми на стомашна и чревна диспепсия в различни комбинации и различна тежест.

При формирането на синдрома на болката определена роля играят общата инервация на гръдния кош и неговите органи и органи на коремната кухина, дразнене на диафрагмения, симпатиковия и блуждаещ нерв, задръствания в коремните органи, спазъм, разтягане, изместване на вътрешните органи.

За П. с. характеризираща се с едновременна локализация на болка както в коремната кухина, така и в различни части на гръдния кош, лумбалната област, перинеума и др. например при пневмония на долния лоб, миокарден инфаркт, болката може да бъде локализирана в гръдния кош и горните части на предната коремна стена. При бъбречна колика, бъбречен инфаркт се отбелязва интензивна болка в лумбалната област, страничните части на предната коремна стена по протежение на уретера с облъчване в перинеума или бедрото. Хранителната токсичност се характеризира с нелокализирана болка в целия корем.

Гадене и повръщане могат да се появят скоро след хранене (остър гастрит, обостряне на язвена болест) или известно време след хранене (хранително отравяне). Гаденето и повръщането от рефлекторен характер (бъбречна колика) или от централен произход (черепно-мозъчна травма) не са свързани с приема на храна. Нарушаването на преминаването на чревното съдържимо през стомашно-чревния тракт (задържане на изпражнения, газове или повишена перисталтика, диария) може да бъде причинено от рефлекторна пареза на стомаха и червата (плевропневмония, инфаркт на миокарда, остри нарушения на кръвообращението) или рязко инхибиране на перисталтиката ( например при хронична интоксикация с олово) ... Увеличение на перисталтиката с развитие на диария се наблюдава при остър ентерит, хранителна токсикоинфекция. При хеморагична диатеза може да се появи мелена или примес от алена кръв в изпражненията. Приликата на П. с. със синдром на остър корем налага спешна хоспитализация на пациента. Диагнозата на псевдоабдоминалния синдром е предварителна, приблизителна. Той трябва да бъде посочен в диференциалната диагноза, което може да бъде трудно поради замъглената клинична картина (намалена реактивност на организма в детска и напреднала възраст),

Основата на диагнозата е внимателно събрана медицинска история. Трябва да се обърне внимание на времето за поява на болката, естеството на болката и нейното облъчване, факторите, провокиращи и облекчаващи болката. При дразнене на симпатиковите и парасимпатиковите влакна на целиакия в резултат на спазми, прекомерно разтягане и хипоксия на гладката мускулатура на кухите органи, по-рядко възпалително дразнене и оток на лигавиците или серозно покритие, се появява висцерална болка - тъпа, натискане, с неясна локализация Париеталната болка се причинява от дразнене, аферентна, продължителна, скучна, пробождаща, често добре локализирана, влошена от движение, кашлица, дълбоко вдишване. Налягането в зоната на дразнене на перитонеума причинява повишена болка, изразява се защитно мускулно напрежение. Диафрагмалната болка е свързана с дразнене на чувствителните влакна на диафрагмалния нерв, излъчва се в областта на лопатките и ретростерналното пространство, увеличава се с движения на диафрагмата (дишане, кашлица). За П. с. характеризира се с висцерална и диафрагмална болка, най-малко вероятно е появата на париетална болка, например при остър гастрит, болката в епигастралната област е тъпа, притискаща, понякога влошаваща се след хранене; при обостряне на язва на дванадесетопръстника болката се появява няколко часа след хранене или на гладно. Когато язвата проникне, пронизващи болки излъчват към гръбначния стълб; в случай на перфорация на язвата има кама, непоносима болка в епигастриума и след това в целия корем. При плъзгаща се хиатусна херния усещането за натиск зад гръдната кост е обезпокоително, болката излъчва в надлопаточната област, често болката зависи от положението на тялото (увеличава се в хоризонтално положение). Болката в долната част на корема при възпалителни гинекологични заболявания често се свързва с менструалния цикъл,

Общият преглед на пациента е от съществено значение за бързата оценка на тежестта на заболяването. Съзнанието на пациента може да отсъства или да бъде объркано (с черепно-мозъчна травма, диабетна или хипогликемична кома). Бледността, сънливостта и студените цианотични крайници могат да показват заплаха от хиповолемичен шок. Пациентът може да бъде възбуден, неспокоен (с бъбречна колика, спонтанен пневмоторакс). Откритата жълтеница на кожата и лигавиците изисква изключване на механична (остър калкулозен холецистит, холедохолитиаза) или паренхимна (остър хепатит, цироза на черния дроб) жълтеница. Повишаването на телесната температура е характерно за възпалителни и инфекциозни заболявания (остра пневмония, пиелонефрит, паранефрит, менингит, грип и др.).

За да се изключат заболявания на гръдните органи, се измерва аускултация на сърцето и белите дробове, перкусия на гръдния кош, пулс и кръвно налягане, флуорография с голям кадър или рентгенова снимка на гръдния кош, електрокардиография.

При изследване на корема се обръща внимание на неговата форма, извършва се симетрия, палпация, перкусия и аускултация. Изследването на коремната стена може да разкрие ограничение на дихателната екскурзия (по-често при перитонит), асиметрия на корема поради туморообразни образувания на коремната кухина или подути чревни бримки и понякога отчетлива пулсация на аортната аневризма. При палпация се определя зоната на максимална болка и защитно мускулно напрежение, изследва се площта на външните ингвинални пръстени и феморални триъгълници, за да се изключи удушена херния. Перкусията може да се използва, за да се прецени дали причината за разширения корем е течност (асцит) или газове (илеус). Изчезването на чернодробна тъпота означава наличие на свободен газ в коремната кухина в резултат на перфорация на кухия орган. Когато П. с. възможно е да се идентифицира локално защитно напрежение на мускулите на предната коремна стена и симптом на Блумберг-Щеткин, потисничество или повишена чревна моторика.