ПСЕВДОАБДОМИНАЛЕН СИНДРОМ

ПСЕВДОАБДОМИНАЛЕН СИНДРОМ (Гръцки лъжи фалшиви + латински абдоминален коремен синдром; син. фалшиво остър стомах) Разпространен ли е в клиничната литература термин, съчетаващ заболявания и патологични състояния на различни органи и системи на тялото със симптоми, характерни за острата патология на коремните органи.

Заболявания на дихателната система (пневмония, плеврит), сърдечно-съдовата система (ангина пекторис, някои форми на инфаркт на миокарда, хрон, нарушения на кръвообращението на червата - така наречената ангина абдомина), урологични заболявания (остър пиелит, пиелонефрит, паранефрит, остър задържане на урина, уролитиаза, кортикална некроза на бъбреците), заболявания и наранявания на централната и периферната нервна система (менингит, енцефалит, тумори, субарахноидален кръвоизлив, контузия на мозъка, остър лумбосакрален радикулит, херпес зостер, интеркостална невралгия и др.), хеморагична диатеза, някои инф. заболявания (грип, хранително отравяне, морбили, скарлатина, варицела) и редица други заболявания (захарен диабет, периодични заболявания, ревматизъм, хронична интоксикация с олово, ендометриоза и др.).

При преглед на пациент с П. с. най-важното е установяването на истинска болест, в среза на П. само едно от проявленията му.

Типично за П. с. е коремна болка с различна локализация. В същото време болката може да се наблюдава в различни части на гръдния кош, лумбалната област, областта, външните полови органи и др. Така например, при плевропневмония на долния лоб, някои форми на миокарден инфаркт, остър гастрит, болката се локализира в епигастриума регион, с бъбречна колика, като правило, улавяне на лумбалната област, зоната на проекция на уретера върху предната коремна стена, външните гениталии, вътрешната част на бедрото. В същото време при остър ентероколит, хранително отравяне, хеморагична диатеза болката обикновено се разпространява в целия корем. При някои заболявания и синдроми (миокарден инфаркт, бъбречна колика) болката е много интензивна, което може да причини диагностични грешки.

При редица заболявания, придружени от П. на стр., Повръщането често се появява (вж.) Скоро след хранене или (с хранителна токсикоинфекция) няколко часа след хранене. Повръщането може да не е свързано с приема на храна, в такива случаи то е причинено от рефлексни (например, с бъбречна колика) или централни (със заболявания и наранявания на централната нервна система) механизми. Характерна особеност на повръщането при П. с. е, че като правило не съдържа примес от застояло съдържание, което е толкова характерно за някои заболявания, които причиняват картина на остър корем (вж.).

При пневмония, миокарден инфаркт, придружен от П. на стр., Забавянето на стола и газовете, причинени от пареза, преминаха - киш. път. Отличителна черта на такава пареза е нейното бързо изчезване под въздействието на консервативни мерки. Въпреки това, понякога (например при т.нар. Оловни колики), изпражненията не могат да бъдат извикани в рамките на няколко дни. Често изпражнение с течни екскременти се появява при остър ентероколит и хранително отравяне. При хеморагична диатеза може да се появи мелена или примес от алена кръв в изпражненията.

При диференциална диагноза П. с. и остър корем, анамнезата на основното заболяване и неговите усложнения е важна, като се вземат предвид в миналото пристъпи на болка в корема, естеството и резултатите от диагностиката и да се определи дейности. При някои заболявания, придружени от развитието на П. по страница, пациентът може да изпита загуба на съзнание, например с черепно-мозъчна травма, хранителна токсикоинфекция, инфаркт на миокарда, диабетна кома. Задухът, зачервяването на лицето, кашлицата са характерни за пневмонията. При подчертан синдром на болка, например, при инфаркт на миокарда, може да се отбележи бъбречна колика, рязка възбуда: пациентът стене, крещи, бърза в леглото. При възпалителни заболявания (пневмония, плеврит, пиелит, паранефрит) телесната температура често се повишава до 38 ° и повече.

При повечето заболявания, протичащи с P. на страницата, предната коремна стена не е променена, понякога (с чревна пареза) тя е равномерно опъната или изостава по време на дишането. При заболявания, придружени от интоксикация и дехидратация, например, хранително отравяне, езикът става сух, покрит с жълто или кафяво покритие. Промените в сърдечната честота могат да бъдат различни. Понякога (с повишаване на вътречерепното налягане) се отбелязва брадикардия. В повечето случаи (при пневмония, миокарден инфаркт) пулсът е ускорен. За хранително отравяне е характерна лобарна пневмония, обширен инфаркт на миокарда, тежка тахикардия, както и намаляване на кръвното налягане, което може да доведе до развитие на колапс (вж.).

За да се установи истинско заболяване, порязването може да причини П. по страница, пациентът се преглежда. Те обикновено започват с физически преглед на гръдния кош. Така че, с междуребрена невралгия, палпацията ви позволява да откриете болезненост в междуребрените пространства, пневмонията се характеризира с повишен гласов тремор. При пневмония и плеврит, използвайки перкусия, се открива притъпяване на белодробния звук и промяна в границите на белите дробове, а при аускултация, отслабване на дишането и мокро хриптене, шум от триене на плеврата.

Болезненост - при палпация, особено в дълбочина, на цялата предна коремна стена или нейната част винаги се открива при заболявания и патол, състояния протичащи с П. с. До голяма степен това се отнася за два други важни симптома - напрежение на мускулите на предната коремна стена (вж. Симптом на мускулна защита) и симптом на Щеткин-Блумберг (виж симптом на Щеткин-Блумберг). Въпреки това, в повечето случаи всички тези признаци не се изразяват рязко и най-важното е, че те могат многократно да променят интензивността по време на динамично наблюдение.

Аускултацията на корема ви позволява да оцените естеството на чревната перисталтика, ръбовете могат да бъдат отслабени (с пареза) или увеличени (например с остър ентероколит).

Ректални и вагинални изследвания със съмнение за П. с. са от второстепенно значение. Така че, при хеморагична диатеза, при ректално изследване може да се открие кръв, а при ентероколит слуз. Идентифицирането на уголемена простатна жлеза може да обясни причината за острото задържане на урина. И двете проучвания са важни и при диференциална диагноза на П. с. с остри заболявания на коремните органи.

При изследване на пикочно-половата система често се получава важна информация. Така че, при пиелит, паранефрит, можете да откриете болка при палпация и излив на лумбалната област. Палпацията и перкусията на пикочния мехур разкриват рязко увеличаване на пикочния мехур поради остро задържане на урина.

Необходимо е и задълбочено проучване на централната и периферната нервна система, включително изследване на нарушения на кожната чувствителност, сухожилни рефлекси, функцията на черепните (черепните Т.) нерви, наличието на патол, симптомите и т.н. Това позволява да подозира или диагностицира заболявания и увреждания на различни части на нервната система, които могат да причинят появата на Р, с.

Рентгенол. диагностика със съмнение за П. с. въз основа на проучване rentgenol, изследване на гръдния кош, коремната кухина и според показанията на черепа, гръбначния стълб, пикочно-половата система. За специални индикации използвайте контрастен рентгенол, изследователски методи, включително изследвания - kish. път за язвена болест, целиакография (вж.) и мезентерикография (вж.) със съмнение за стенокардия, екскреторна урография (вж.) и ретроградна пиелография (вж.) за някои уроли. заболявания.

В някои случаи са важни ендоскопски методи за изследване (вж. Ендоскопия), например, гастродуоденоскопия (вж. Гастроскопия) с остър гастрит или обостряне на язвена болест, хромоцистоскопия (вж.) с бъбречна колика и др. В диагностично трудни случаи лапароцентезата (вж.) и лапароскопът са много информативни методи пиа ( вж. Перитонеоскопия), позволяваща да се изключи остро заболяване на коремните органи. При някои заболявания, причиняващи П. по страница, например хеморагичен диатеза, остър ентероколит, при лапароскопия се виждат множество малки кръвоизливи в перитонеума. Задължително е електрокардиографско изследване (вж. Електрокардиография); понякога трябва да се извършва многократно, за да се потвърди или отхвърли остро нарушение на коронарното кръвообращение, разрязването може да продължи и с П. с. Необходим е и кръвен тест.

Пациент с P. s. трябва да бъде спешно хоспитализиран, за предпочитане в мултидисциплинарна болница, където има условия за цялостен преглед. Лечението, като правило, е консервативно, насочено към основното заболяване, причинило развитието на П. с.

Прогноза зависи от естеството и тежестта на заболяването или патола, състоянието, което е причинило П. по страница, а също и от времето, изминало от началото на заболяването до приемането на пациента в болницата, възрастта на пациента и съпътстващите заболявания.

Псевдоабдоминален синдром при деца

В детската хирургия често се използва терминът "коремен синдром". П. с. при децата се наблюдава често и има свои характерни черти. При малки деца обикновено се открива въз основа на косвени признаци, които включват тревожност, плач, отблъскване на ръката на лекаря, активно напрежение на предната коремна стена по време на прегледа. В същото време в ранна детска възраст повечето възпалителни заболявания с извънкоремна локализация (отит на средното ухо, менингит, остеомиелит и др.) Са придружени по правило от висока температура, многократно повръщане, дисфункция на червата, т.е. симптоми, характерни за остри заболявания на коремните органи.

При установяването на диагнозата решаващо значение има разграничаването на активно и пасивно мускулно напрежение на предната коремна стена. За това е важно да успокоите детето, да отклоните вниманието му. Препоръчва се сравнително едновременно палпиране на дясната и лявата илиачна област, както и палпация по време на вдишване. В съмнителни случаи палпацията на коремната стена е ефективна в състояние на естествен или лекарствен сън на пациента. В същото време е възможно да се определи, че коремът е мек, достъпен за палпация във всички отдели, детето не реагира на изследването, не променя позицията си и не се събужда.

При редица заболявания (остри респираторни заболявания, грип, ревматизъм, хеморагичен васкулит, морбили, скарлатина, варицела, паротит, инфекциозен хепатит) могат да се появят коремни болки, което поражда диагнозата на П. Тези болки обаче обикновено са нестабилни и нямат ясна локализация. Най-често те са по корена на мезентерията на тънките черва. Няма пасивно мускулно напрежение. Гени P. s. при такива пациенти е свързано с участието на лимфа, възли на коремната кухина в процеса.

При малки деца пневмонията е трудна, често с плеврални усложнения, изразени симптоми на интоксикация. В този случай често се наблюдава чревна пареза, придружена от коремна болка. С подобен клин сепсисът също протича.

При хеморагичен васкулит (болест на Шенлайн-Хенох) коремната болка се причинява от кръвоизливи в чревната стена и париеталната перитонеума. Получените суберозни хематоми и реактивен излив в коремната кухина симулират клин, картина на остър корем (вж. Остър корем). Болката в такива случаи има пароксизмален характер, локализиран в пъпа. Внимателно събраната медицинска история (предишен кръвоизлив и кървене) и наличието на хеморагичен обрив по кожата на долните крайници и глутеалната област допринасят за установяването на правилната диагноза.

Ревматизмът често се придружава от П. на стр. Болките в корема с ревматизъм са свързани с увреждане на перитонеума (полисерозит) и имат пароксизмален характер. В интервалите между атаките благосъстоянието на детето се подобрява значително. При ревматизъм повърхностната палпация на корема е по-болезнена от дълбоката палпация. Внимателно събраната анамнеза, изследването на сърцето (ЕКГ, PCG), ставите (отбелязва се болка) и кръвен тест помагат за поставяне на правилна диагноза.

Лечение е насочена към основното заболяване.

Прогноза зависи от тежестта на основното заболяване.

Библиография: Каравани на А. Г. и И. В. Данилов, Грешки в диагностиката и лечението на остри заболявания и коремни наранявания, Киев, 1975; Подоненко-Богданова А. П. Към въпроса за механизма на напрежение на мускулите на предната коремна стена при „остър корем“ и фалшив коремен синдром, Klin, chir., No 1, p. 22, 1975, библиография.

Г. А. Покровски, И. В. Климински; А. Ф. Дронов (дет. Присв.).