Потреблението като механизъм на социалната стратификация - темата на научна статия за прочетената социология

O.E. Бочарова (Тула, TulSU)

ПОТРЕБЛЕНИЕТО КАТО МЕХАНИЗЪМ НА СОЦИАЛНАТА ТРАТИФИКАЦИЯ

Потреблението не е просто икономически, утилитарен процес, но, на първо място, процес на производство на символи. С други думи, потреблението днес се дължи не само на основните нужди, но и на символичното значение, което се влага в него. Чрез консумация човек се стреми да съобщава информация за себе си на другите, създавайки един вид текст (в този случай текстът се разбира като набор от знаци и символи, изградени според определени правила и образуващи послание, насочено към обществото).

комуникация, специалният характер на браковете и т.н. [2].

С този подход социалната мобилност се разглежда като процес на придвижване нагоре по стълбата на престижните стоки. Този процес се основава на следната преценка: колкото по-висок е престижът на продукта, толкова по-висока е социалната позиция на човек. В същото време консумацията като символ изпълнява двойна функция. Първо, той е носител на информация за мястото на индивида (групата) в социалната йерархия. На второ място, потреблението може да действа като ресурс, който формира социалната йерархия и предопределя социалната мобилност в нея. Потреблението е облечено под формата на апел към желанието на човек да потвърди социалното признание и принадлежност към определена среда.

С други думи, потребителското поведение може да се разглежда като стратегия за d-диференциация, която се състои или в промяна, или в потвърждаване на собствената идентичност, което зависи от субективната оценка на индивида (групата) за неговата позиция и желанието да промени социалната си позиция. Така възниква самоподдържаща се система, която регулира процеса на формиране и промяна на социалната идентичност: производството на стоки -

производство на желания начин на живот - предлагане на стоки за задоволяване на желанията - консумирането им - формиране на нови желания и образи - производство на съответни стоки и др.

Механизмите на взаимодействие между потребителските практики и социалната стратификация се основават на специфични ефекти, които изразяват моделите на потребление. Сред тях трябва да се отбележи:

- ефектът от присъединяването към мнозинството (ефект на бандата). Неговият ефект е да увеличи търсенето на стоки поради факта, че други хора ги купуват;

- сноб ефектът, който се появява, когато човек, напротив, не иска да закупи продукт или услуга именно защото други го правят;

- ефектът на Veblen, който е, че често привлекателността на дадена стока не намалява, а се увеличава с увеличаване на нейната цена и съответно (при равни други условия) изборът се прави в полза на по-скъп, а не на по-евтин продукт [4].

Тези ефекти се основават на факта, че мащабът и естеството на потреблението не просто отразяват преобладаващото

Потреблението, чийто основен мотив е демонстрацията на нечия висока социална позиция (преди всичко социално-икономическа), е безразсъдно, престижно (потребление в името на придобиване на престиж), статут (целта е да се демонстрира висок статус). Средството за демонстриране на статут е високата цена на консумативите. Понятието за видимо потребление е въведено от американския икономист и социален теоретик Т. Веблен [5]. Същността на видимото потребление е използването на потреблението за изплащане на висока социална позиция. Витрина консумация е текст, състоящ се от символи, т.е. умишлено конструирани знаци. Той изпълнява до голяма степен за неговото четене, декодиране от други. Жаждата за забележимо потребление се основава на необходимостта от принадлежност към група с богатство и власт, т.е. в положителна самоидентификация.

Демонстративното потребление може да се разглежда и като стратегия за поведението на „непрестижна“ група, насочена към увеличаване на оценката за собствената им значимост. Една от характеристиките на идеологията на потреблението е, че тя служи като стимулатор на потреблението не само за тези, които имат достатъчно средства за това, но и за тези, които нямат подходящо ниво на благосъстояние.

Трябва да се отбележи, че феноменът на демонстративното потребление е труден за измерване, като се позовава на самия потребител. Хората, които показват показно потребителско поведение, обикновено не признават това пред себе си или пред другите, но твърдят, че консумират стоки, които отговарят на изискванията за удобство, комфорт, практичност.

2. Вебер, М. Имущества и класове [Текст]/М. Вебер // Известия на Московския университет. Сер. 18. Социология и политология. - 2003. -№4. - С. 144.

3. Радаев, В.В. Социология на потреблението: основни подходи [Текст]/В.В. Радаев // Социологически изследвания. - 2005. - No1. - С. 8.

4. Лайбенщайн, Х. Ефектът от присъединяването към мнозинството, ефектът на сноба и ефектът на Веблен в теорията на потребителското търсене [Текст]/Х. Лайбенщайн // Теория на потребителското поведение и търсене/изд. В.М. Халперин. - SPb.: Икономическо училище, 1993. - S. 304-325.

5. Веблен, Т. Теория на свободното време [Текст]/Т. Веблен/изд. В.В. Мотилева. - М.: Прогрес, 1984. - С. 170.

Т.П. Вайс (Тула, FGOU SPO "Тул. Държавни общински щандове. Техникум")

ИНОВАЦИОННА ОБРАЗОВАТЕЛНА СИСТЕМА КАТО ФАКТОР НА РАЗВИТИЕТО НА ОБЩЕСТВОТО