Политическа интрига

Политическа интрига - раздел Политика, Основи на политическата психология - Бизнес книга Самата концепция за "Интрига" идва от Франц. Интриги и дори по-рано лат.

Често използваната политическа интрига е сложно, объркващо, понякога мистериозно сливане на­фактори, водещи до лошо предвидими­дневно съзнание, обикновено неочаквани последици. Външно, феноменологично, представена такава интрига­Това е комбинация във време и пространство на редица разнообразни политически събития и процеси, създаващи качествено нова посока в развитието на политическата ситуация. Вътрешно, от гледна точка на механизмите, интригата по правило е плод на целенасочени усилия, политическа и психологическа игра на политически сили и/или отделни политически фигури, водещи хода на събитията до нужните им резултати в условията на създавайки вид на привидно спонтанно, неочаквано, спонтанно развитие.­развитието на тези събития, Тези механизми на интриги най-ясно се проявяват в такова разнообразие като политическа конспирация.

Много по-рядко интригата е следствие от наистина случайна комбинация от обстоятелства - в този случай тя обикновено представлява игра на политически шанс, последиците от която могат да бъдат използвани от най-неочакваните сили и фигури. Пример за този вид е трудна ситуация.­по време на развитието на Великата френска революция, когато в резултат на това възникна ситуация на анархия в объркващата и объркваща борба на различни политически сили­stya, а "върхът на меча" Бонапарт беше вдигнат "le­изгорен в праха "императорска корона.

Традиционните инструменти за интриги почти не са претърпели промени в историята на политиката от древни времена.­най-новите времена до наши дни. Това се отнася както за методите на физическо елиминиране, така и за методите на политическа и морална дискредитация. Събитията от последните десетилетия потвърдиха ефективността на терористичен акт (например покушението върху живота на Раджив Ганди по време на интригата по време на апотеоза преди­предизборна кампания в Индия през 1991 г.) и обвинен­в нарушение на моралните норми и забрани като пристрастяване към алкохолизъм и прелюбодейство (например интригата, насочена срещу американския сенатор Г. Харт за дискредитацията му като кандидат­това за президентството и свързано с публичност де­подемници на личния му живот; провалът на някои кандидати на американския президент Джордж Буш за министерски постове във връзка с обвинения в скрит алкохолизъм и др.). Модерността обогати „инструменталната арка­пари в брой »интрига с целенасоченото използване на про­процедура на демократично общество: например, „organiz­гласуване "или фалшифициране на резултатите от него. Също така е характерно за нашето време, че самото обвинение в „интриги“ се е превърнало в едно от най-силните­техните средства за политическа интрига.

Вътре може да се носи политическа интрига­политически и външнополитически характер. Това се определя както от поставените цели, така и от мащаба на разпределение и от средствата за постигане­цели на интриги. Ако в първия случай говорим за промяна на баланса на политическите влияния вътре от­отделно взето състояние, след това във второто - в региона­национален, континентален или дори глобален мащаб. Например, свързана е политическа интрига­найя с подписването на поверителни документи между Германия и СССР в края на 30-те години. (така че името­на пакта Молотов-Рибентроп и секретни протоколи към него, зад които застанаха лично Хитлер и Сталин), което започна като интрига на регионални­чения (разделяне на Полша и "решението" на Балтийско море­просо), скоро прераства в континентален и след това се влива в световна война.

Тенденция да се използва интрига като основа­политически инструмент в застъпничеството обикновено е оп­е класифициран като "интрига" и политик (особено сред политическите опоненти), склонен към­тригам - като „интригант“. Без да докосвате оценителния звук­разбирането на тези понятия, ние отбелязваме, че зад склонността към интриги винаги стои така нареченият „психологически­дар за интрига ”, отнасяйки се главно до достойнствата на един политик в традиционната интерпретация. На­известни майстори на политически интриги бяха такива политици като кардинала и министър-председател на Франция А. дьо Ришельо; писателят Д. Дефо, един от бащите основатели на британската тайна служба; често правят­най-деликатните комисии на френския двор на М. Бомарше; Министър на редица последователни правителства А. Талейран и много други. др. Б. Годунов, притежаващ подчертан дар на политическа интрига, остави своя отпечатък в историята на Русия; Граф Лесток - Напръстник на императрица Елизабет; Министър на трите императрици граф А. Бестужев и др. В историята на ХХ век. признати майстори на политическите интриги са Сталин, Мао Дзедун, главата на Абвера, германският адмирал Канарис и др.