SOL ME VOS UMBRA REGIT

Гандалф не докосва Пръстена?

Дами и господа, за какво говорите? Първо четем първата глава:

- Всичко - каза Билбо рязко. - Ще остане с Фродо. И всичко останало също. Пое дълбоко дъх. - Време е да започна, иначе може да не се сблъскам с някого. Вече се сбогувах и не мога да понасям да започвам отначало.
Той грабна чантата си и се насочи към вратата.
Пръстенът все още е в джоба ви, отново каза Гандалф.
- Наистина ли! - възкликна Билбо с различен облекчен глас. - И завещанието също, и останалите вестници. По-добре го вземете, предайте го на себе си. Така че е по-спокойно.
„Не, не ми давайте пръстена“, отговори набързо магьосникът. - Поставете го върху камината, както е планирано. Няма да отиде никъде, докато не пристигне Фродо. Ще го чакам.
Билбо извади плик, но в последния момент ръката му трепереше и той го изпусна. Магьосникът бързо се наведе, взе плика и го сложи на мястото, до часовника.

Тук Гандалф все още отказва да вземе Пръстена, само че взема плика и веднага го слага на камината. Вярно е, че в следващата глава богобоязливият магьосник иска да убеди Фродо в нещо - и изведнъж забравя за ужасната опасност, която Пръстенът уж крие за него:

- Той се грижи за всичко - въздъхна Гандалф. „Още не виждате предстоящата опасност. Ще ти покажа. Дълго време мълчах, но сега дойде времето. Дай ми Пръстена за минута!
Фродо извади Пръстена изненадано, откачи го от веригата и неохотно го подаде на магьосника. Стори му се толкова тежък, че едва успя да протегне ръка.
Гандалф взе Пръстена. В пръстите му блестеше с чисто златист блясък.
- Виждате ли някакви табели по него? - попита Фродо.

- Там няма нищо - каза хобитът, - и никога не е било. Погледнах сто пъти.
- Е, тогава погледни отново! - И магьосникът, за ужас на Фродо, хвърли Пръстена в камината, в самата жега.

Той обаче веднага си спомня тази опасност отново, щом Фродо (което е напълно логично) му предлага Пръстена:

- За какво съм добър? Ето ви - силен и мъдър. Може би можете да го вземете?
- Не! - възкликна Гандалф, ставайки набързо. „С неговата сила моята сила ще стане ужасна. И от мен силата на Пръстена ще се увеличи десетократно! - Очите на магьосника горяха, лицето му сякаш бе осветено от вътрешен огън. - Не ме тествайте. Гандалф Сивият няма желание да се превърне в Мрачен. Суверен. Да, Пръстенът лесно ще намери пътя до сърцето ми, поне чрез съжаление. Голямото ми съжаление е за малките от този свят и имам нужда от голяма сила, за да правя добро. Но няма да го взема, дори няма да го взема за съхранение. Може да не съм достатъчно силен, за да устоя на изкушението. Трябват ми твърде много, защото предвиждам големи опасности пред себе си.

Първоначално Гандалф, сякаш нищо не се беше случило, държеше този ужасен Пръстен в ръката си и го хвърли в огъня, и поне къна, а половин час по-късно той вече, оказва се, нямаше достатъчно сили да преодолее изкушение. За да ми повярват хората, както хобитите правят на Гандалф - бих обърнал света с главата надолу, без да ставам отзад на компютъра:)))

Да, разбирам: Толкин го прецака. Но знаете ли, харесва ми _ как_ той се обърка:)

АКТУАЛИЗИРАНЕ. Но аргументът „Едно е просто да докоснеш Пръстена с ръка, без да имаш предвид да го вземеш за себе си, и съвсем друго нещо - да го вземеш за себе си“ не насочва. Изобщо. В първия цитат Билбо кани Гандалф да не вземе Пръстена за себе си, а да го предаде и предаде на Фродо - и Гандалф остро отказва:

Билбо: По-добре го вземи, предай си го. Така че е по-спокойно.
Гандалф: Не, не ми давайте пръстена, Поставете го върху камината, както сте замислили. Няма да отиде никъде, докато не пристигне Фродо. Ще го чакам.

Ако „само държането“ не беше опасно в официалната версия, тогава Гандалф можеше спокойно да вземе Пръстена от Билбо и да го сложи на масата, да седне до него и да изчака Фродо - точно както по-късно той взе Пръстена от Фродо и го хвърли в огъня. Тук официалната версия е вътрешно несъвместима.