Лигиране на кръвоносните съдове

Лигиране на кръвоносните съдове (vinctura vasorum; син .: лигиране на съдове, лигиране на кораб) - оперативен прием, чиято цел е постоянно пълно затваряне на лумена на кръвоносен съд с помощта на конец (лигатура). Лигатурата може да бъде заменена чрез изрязване на съдовете (виж) или зашиване със специални телбоди като UKL (вж. Зашиващи устройства).

Съдържание

П. до. С. използва се най-често за окончателно спиране на кървенето (вж.) по време на операции, съдови наранявания, разкъсвания и язви на съдовата стена; при отстраняване на орган или част от него (лигиране и трансекция на белодробен съд # по време на пулмонектомия, бъбрек - по време на нефректомия, стомашен - по време на резекция или екстирпация на стомаха); за намаляване на загубата на кръв по време на операцията (например, лигиране на външната каротидна артерия и нейните клонове преди отстраняване на лицевия хемангиом); с цел предотвратяване на разяждащо кървене от инфектиран основен съд или протеза (в този случай П. се извежда на. страница за участъци); като метод за лечение на вродени дефекти (например патентен дуктус артериос); като етап на операция при разширени вени на долните крайници и посттромботично заболяване (например, лигиране на перфориращи вени според Linton или Cock-kett); като мярка за профилактика на белодробна емболия при остра венозна тромбоза.

Лигирането на основните артерии на крайниците създава опасност от исхемична гангрена и в спешни случаи трябва да се използва само ако е невъзможно да се приложи съдов шев.

Обучение

При подготовка за планирано лигиране на съд (например за травматична аневризма) е необходимо да се определят възможностите за обезпечение на кръвообращението. За да направите това, приложете тестовете на Коротков, Мошкович, Русанов, Хенле (вж. Съдови обезпечения), както и капиляроскопия (вж.), Ангиография (вж.). Ако времето позволява, се извършва предоперативно обучение на обезпечения (вж.).

За да извършите P. to. Page. необходими са кръвоспиращи скоби (вж. Хирургически скоби), дисектори, ножици, пинсети, вилица за спускане на лигатури, хирургически игли, включително атравматични (виж Медицински игли), лигатури от кетгут, коприна, лавсан и др. (вж. Шевни материали) . Кетгутът (вж.) Се използва за превръзка на малки съдове, по-често в подкожната тъкан. За лигиране на по-големи съдове се използва коприна (виж), както и конци от синтетични материали, които са предпочитани, тъй като те причиняват по-малко реакция от околните тъкани и не са фрагментирани .

Техника на превръзка

П. до. С. провеждайте в раната и навсякъде. В раната всеки от по-големите съдове се лигира отделно, по-малките - чрез прилагане на Z-образен или кесия шев, улавяне на околните тъкани или спиране на кървенето чрез диатермокоагулация. По - специално при лапаротомия, торакотомия и някои други достъпи на П. до. в комбинация с диатермокоагулация. П. до. С. през най-често това е принудителен прием, когато не е възможно да се направи P. to. в раната. Това обикновено се случва при тежко кървене в заразена рана, с ерозия на съд. За да се изложат съдовете, се използват типични подходи през цялото време, съдовият сноп е широко изложен. Изолирането на съдове се извършва с помощта на ножици и дисектор или друг тип скоби. Кръвта се отстранява предварително от раната с тампони и салфетки или по-добре с всмукване, след което кръстосаният кръвоносен съд става видим.

С типичен вариант от P. до. краят на съда се захваща със скоба, без да се отделя от околните тъкани. Асистентът повдига скобата нагоре и хирургът поставя лигатурата под нея (виж), не забравяйте да заобиколите края на скобата с лигатурата (при дълбока рана понякога е по-удобно да поставите конеца под хемостатичната скоба, като използвате друга скоба или специален инструмент като вилица) и свързва първия възел. След това асистентът премахва хемостатичната скоба, а хирургът, като допълнително затяга първия възел, завързва втория. Когато използвате синтетичен конец, завържете 3-5 възела.

Вторият вариант от P. до. използва се, например, за резекция на стомаха, когато е необходимо да се премине през по-малкия салник. На секцията на жлезата се поставят две скоби, между които тя се пресича; съдовете, заедно с тъканта на омента, се връзват (по-често с шиенето на омента). Същата опция „P. to. Page възможно с резекция на червата и др.

Третият вариант от P. до. най-често се използва за лигиране на големи съдове. В тези случаи съдът (вена или артерия) е предварително изолиран и под него с помощта на дисектор (фиг. 1) и са завързани две лигатури, между които съдът се пресича. По същия начин съдът може да се пресича между две скоби и краищата да се завързват. Когато лигирате големи съдове, за надеждност е по-добре да завържете всеки край с две нишки, а втората лигатура се прилага с шевове с атравматична игла. Възможни са и други варианти за лигиране на големи съдове. Така че, лигирането на тънкостенния съд може да се извърши чрез първо прилагане на U-образен или прост шев с помощта на атравматична игла за улавяне на външната обвивка на съда. В случаите, когато съдовата стена е силно изтънена и лигатурата може лесно да я прореже, при мигане на съда се използват уплътнения от тефлонов филц.

В случай на увреждане на аортата или големи големи съдове се използва съдов шев (виж), наложен с атравматична игла и съдова реконструкция. В случай на тежко калциране на съда, шевовете се нанасят през външната обвивка и по цялата обиколка на съда, след което се завързват. Ако е невъзможно да се извършат тези операции по време на първоначалното лечение на раната, пациентът трябва да бъде транспортиран до специализиран съдов отдел с помощта на временен съдов шунт (вж. Шунтиране на кръвоносни съдове).

Описаните опции на П. за. подходящ за лигиране както на артериите, така и на вените. При лигиране на главната вена обаче често се прилага атравматичен шев, а за кухи и други големи вени атравматичният шев се подсилва с подплата. При липса на тефлон или друга синтетична подплата, парчета фасция или мускул могат да се използват за същата цел.

Сравнително рядка теменна П. до. (по-често по вените) произвеждат hl. обр. когато се откъснат страничните клонове на съда. В такива случаи стената на съда на мястото на дефекта се захваща със скоба и се прилага тънка лигатура; ако тази операция се извърши неправилно, вената може да се стесни (фиг. 2). При същия дефект на артерия или голяма вена се използва само съдов шев. При едновременно увреждане на главната артерия и вена се реконструират както артерията, така и вената.

Във военно-полеви условия, когато лигирането на главната артерия може да бъде единственото възможно средство за спиране на кървенето, за предотвратяване на т.нар. дренаж на вени може да се приложи добре доказано по време на войната операцията на Опел, с разрез заедно с артерията, вената със същото име също е вързана.

За да се предотвратят исхемични нарушения в крайника по време на операцията, кръвта се прелива в периферния край на артерията, извършва се съчувствие на централния край и кръгова дисекция на външната обвивка близо до лигатурата според Русанов. Също така трябва да се има предвид, че лигирането на определени артерии (обща каротидна, бедрена в адукторния канал, подколенна) е особено изпълнено със сериозни исхемични нарушения до гангрена, поради което нивото му трябва да се определя от наличието на съпътстващи клонове. По този начин е препоръчително да се лигира феморалната артерия дистално спрямо изтичането на дълбоката бедрена артерия; лигиране на подколенната артерия - като същевременно се запазват страничните и медиалните горни артерии на коляното; лигиране на брахиалната артерия - дистално от колатералните (средни, радиални и горни лакътни) артерии.

Следоперативен период

При големи операции (торакотомия, торакофренол-ботомия и др.) В кухината се въвеждат дренажи за контрол на хемостазата и отстраняване на натрупаната хеморагична течност (вж. Дренаж). Дренажът дава възможност да се контролира задълбочеността на П. до. през първите два дни след операцията.

След лигирането на големите съдове е важно да се поддържа нормална хемодинамика (като се вземат предвид показателите за кръвно налягане, централно венозно налягане, обем на циркулиращата кръв и др.), Киселинно-алкален баланс и други показатели на хомеостазата (вж.). За облекчаване на спазъм на периферните съдове е препоръчително да се използват спазмолитици (папаверин, но-шпу и др.), Епидурална анестезия (вж. Местна анестезия). За подобряване на микроциркулацията и реологичните свойства на кръвта се използва инфузия на реополиглюцин, персантин и курантил. Симптомите на исхемия на крайниците, причинени от лигиране на линията, служат като индикация за използването на новокаинова блокада на лумбалните (или цервикалните) симпатикови ганглии.

Усложнения

В допълнение към явленията на исхемия (вж.) Възможно е вторично кървене в ранните и късните следоперативни периоди. Ако кървенето е значително, тогава е показана спешна повторна операция. При леко кървене може да се използва превръзка под налягане, допълнителни конци и др.

Библиография: Захарова Г.Н., Лосев Р. 3. и - Гаврилов В.А. Лечение на наранявания на основните кръвоносни съдове на крайниците, Саратов, 1979; Lytkin MI и Ko lomi etz VP Остра травма на основните кръвоносни съдове, L., 1973; Петровски Б. В. и Милонов О. Б. Хирургия на аневризми на периферни съдове, М., 1970; Покровски А. В. Клинична ангиология, М., 1979; Shalimov A.A. и Dry to N.F. Хирургия на аортата и основните артерии, Киев, 1979.