Личността на учителя в структурата на педагогическата комуникация

1.2. Личността на учителя в структурата на педагогическата комуникация

1.2.1. Учителят като субект на педагогическа дейност

Учителят в училище има много задачи: той учи децата на всичко, което знае и може да направи сам, общува с тях и с колеги на работа, организирайки училищния си живот.­техните ученици, полагащи интелектуалния и морален потенциал на бъдещето на нашата страна. Той прави всичко това, защото е обучен професионално, компетентно да извършва педагогически дейности, т.е. решават многобройни и сложни педагогически проблеми. Професионално компетентна, според А. К. Маркова (37), е „такава учителска работа, при която педагогическата дейност, педагогическата комуникация се осъществяват на достатъчно високо ниво, реализира се личността на учителя, в която се постигат добри резултати в обучението и възпитанието на учениците . Как учителят ще реши проблемите си, какви решения да вземе, колко правилни ще бъдат тези решения и доколко ефективна е педагогическата дейност, зависи преди всичко от това как учителят формулира целите на своята професионална дейност, какво смята за приоритет в професията му, какъв е самият той като личност, като субект на педагогическа дейност.

Психолозите разграничават следните свойства на субективността на учителя:

• психофизиологични (индивидуални) свойства на субекта (наклонности), действащи като предпоставки за осъществяване на професионалната му роля;

• фокус (подчертан от В. А. Мижериков (40)) и други лични свойства;

• професионални педагогически и предметни знания и умения (I.A. Zimnyaya (19)).

Социалната позиция на учителя се основава на системата от възгледи, убеждения и ценностни ориентации, формирани от завършил средно училище, възнамеряващ да се отдаде на учителската професия. Една от водещите, ключови формации на личността на учителя, които определят неговата цялост и готовност за дейност, е професионалната ценностна ориентация. Може да се характеризира като селективно отношение на учителя към учителската професия, към личността на ученика, към себе си, за­помиряване на основата на широк кръг духовни взаимоотношения на индивида, във всички видове дейности, които са професионално значими за нея. Социалната позиция на учителя до голяма степен определя неговата професионална позиция. Няма обаче никаква пряка връзка, тъй като образованието винаги се изгражда на базата на лично взаимодействие. Ето защо учителят, ясно осъзнаващ своите действия, не винаги може да обясни подробно мотивите им, защо често действа в разрез със здравия разум и логиката. Никой анализ няма да помогне да се идентифицират източниците на дейност на учителя в настоящата ситуация, ако той сам обясни решението си с интуиция. Много фактори влияят върху избора на професионална позиция на учителя. Решаващи обаче сред тях са неговите професионални нагласи, индивидуални типологични черти на личността, темперамент и ха­състезател.

Л. Б. Ителсън даде описание на типични ролеви преподавателски позиции. Всяка от тези позиции може да има положителен и отрицателен ефект в зависимост от личността на възпитателя. Обаче несправедливостта, играейки заедно с детето, превръщайки го в малък идол и диктатор, подкуп, неуважение към личността на детето, винаги дават отрицателни резултати,­натиск на неговата инициатива и др. Някои учители вярват: „Трябва да сте роден учител“. Други (А. С. Макаренко), напротив, твърдят, че основното в педагогическата дейност не е талант, а майсторство, основано на умения, на квалификация ".

В научните източници е общоприето, че педагогическият талант е най-високата степен на личностни способности, предоставяща възможност за най-успешно, творческо изпълнение на педагогическите дейности. По същия начин ще установим, че понятието „педагогическа квалификация“ означава готовност на индивида за педагогическа дейност, т.е. той има специални знания, умения и способности, необходими за осъществяването на тази дейност. Сравнявайки тези понятия, стигаме до извода, че способността на човека като негова индивидуална особеност, която е условие за успешното изпълнение на преподавателската работа, е невъзможна.­може да се сведе до знания, умения, умения, тоест талантът не може да бъде научен.

Очевидно е, че този, чийто педагогически талант ще бъде допълнен от специално педагогическо и психологическо образование и ще бъде развит в практическа педагогическа дейност, може да стане отличен учител. Истински учител може да не е този, който разчита само на своя педагогически талант или само на педагогическото образование, което е получил.