Молитвено четене на Писанията

Архим. Виктор Мамонтов

Разбирането на Бог се случва постоянно в живота ни. Възниква и когато се събираме около Свещеното Писание.

За да разберете Библията, трябва да сте в състояние на молитва. В християнската църква има удивителна практика на молитвено четене на Свещеното писание. Това четене не е само, а съвместно. Този, който чете Свещеното Писание, никога няма да го прочете сам, както го четат всички заедно.

Да, но Той говори лично и на всички останали, които вярват в Него, четат Евангелието и Го чуват. Евангелието говори не само за мен или за мен, но и за всички.

Трябва да помислите за това, да свикнете и да споделите своя опит. Когато споделям това, което е най-ценното и свято, правя дело на любов.

И цялото Евангелие говори за любовта, за това как Бог ни обича и как трябва да се обичаме един друг и Него.

Всеки от нас чете Библията чрез опита на собствения си живот, отвъд който не може да премине. Следователно разбирането му от всеки човек, дори от онези, които водят праведен живот или имат необичайно обширни познания и дълбок, проницателен ум, също ще бъде частично. Дори не този или онзи светец притежава дарбата на цялостно четене, а цялата Църква като цяло.

Когато се съберем, можем да разширим нашия опит, да видим как текстът се чете през очите на друг човек, който може да ни даде своето разбиране. Разбира се, това може да се случи, ако сме готови да приемем неговото разбиране като подарък.

Когато четем Евангелието заедно и споделяме разбирането си с любов с другите, ние черпим сила от това общение да живеем.

Следователно при такава среща човек не бива да сравнява казаното от различни хора. Не можете да спорите и да възразявате, дори вътрешно. По-добре да се допълват.

Трябва да има дух на мир и внимателно, добронамерено и благодарно изслушване на другия сред публиката.

Бог е там, където е светът. Когато започнем да спорим, този свят си отива.

Дори когато ни се струва, че човек казва нещо абсурдно, не бива да го оценяваме, а да приемаме неговото разбиране като подарък, чието значение все още ни е непознато.

Постоянно живеем в света на оценките, оценяваме всички сами и по този начин поемаме ролята на съдия. Никой не ни е инструктирал да бъдем съдии, освен това ни е заповядано да не съдим никого. "Не съдете, за да не бъдете осъдени!" - Господ ни призовава (Мат. 7.1). Следователно трябва да откажем това съдийство.

За мнозина се превръща в истинско откритие, че подобен отказ е необичайно плодотворен: можем да видим по различен начин човек, когото, може би, познаваме от много години, но все пак виждаме в него не човек, а,

например, че той, според нас, не е облечен правилно.

Често наричаме това добро, това лошо. Най-важното е да се опитате да се откажете от него и да погледнете човека с отворен ум. Оказва се трудно.

Когато всички се събират на молитвено четене, се чете малък, често добре познат пасаж от Свещеното писание. Водещият моли хората да се успокоят - не само външно, устно, но и вътрешно. Поток от реч постоянно тече вътре в нас, което понякога се нарича „поток на съзнанието“. Не чуваме други хора, не чуваме гласа на Бог, който постоянно ни казва нещо, но говори тихо. Трябва да се научите да не го заглушавате с вътрешния си разговор. Много е трудно, но все пак може да се научи: трябва да спрете в непрекъснатата оценка на други хора, събития и дори себе си.

При четенето на молитва е много важно да споделим какво ни е разкрил Святият Дух по време на четенето. Ако го прикрием - поради срамежливост или по някаква друга причина - ние сякаш крадем от съседа си онова, което не ни принадлежи. Може би за някой това знание би могло да бъде жизненоважно.

Когато четем заедно Светото писание, сърдечните ни рани често се отварят. Никой не „пълзи в душата“ на никого с въпроси, но Светият Дух работи по такъв начин, че човек има нужда да споделя това, което е в сърцето му. Той прави това открито, изповедално, без смущение или страх, че ще бъде осъден, защото знае: тук, в духовно семейство, те не се осъждат, а се обичат и могат да съчувстват, да ви вземат в своята молитва.

След такава среща изведнъж се оказва, че в този пасаж е бил скрит цял ​​океан от смисъл, който изобщо не сме забелязвали преди. Не само един човек, но и никой от публиката. Заедно помогнахме да отворим един на друг смисловото пространство на този пасаж от Писанието.

Молитвеното четене на Писанията завършва с благодарност. Те благодарят на Бог за факта, че Той събра всички заедно около словото Си, което помогна на всички да видят себе си, своите съседи, да споделят помежду си онова, което Святият Дух ни е разкрил, за радост от общуването, за възможността да бъдем заедно.

Общуването в любов винаги прави всички щастливи, поради което след молитвено четене на Свещеното писание, както и след обща трапеза, преди да си тръгне, често има желание да изразите тази радост, като изпеете псалм:

Колко хубаво и приятно е за братята да живеят заедно! (Пс 133.1).