Биология за студенти - 10

Гръбначните животни, принадлежащи към систематичната група на суперкласа Риби, и представители на класа Земноводни от суперкласа Четириноги, които са запазили много от приликите с рибите, се обединяват в група анамний, не таксономичен.

Влечугите, птиците и бозайниците съставляват­систематична група висши гръбначни животни, или амниот, водещ­живеещ наземен начин на живот. Висши гръбначни животни, живеещи във вода (някои видове костенурки, змии, гущери; cro­кодили; ножове; китоподобни), представляват примери за СТО­вторична адаптация към живот във водната среда и се наричат ​​вторични водни.

Повечето от анамниите имат външно оплождане, но хрущял­външни риби и някои земноводни - вътрешни. Овум пъти­витайки във вода, излюпената ларва (попова лъжичка) води воден живот и след метаморфоза земноводните могат да напуснат водната среда. Малък брой видове земноводни се развиват, когато­устройства, които позволяват развитието на яйцеклетката извън водата. Поради тези характеристики анамниите представляват първични водни пози­фиданки, водещи воден начин на живот постоянно или в ранните етапи на онтогенезата. Амниотите са първични сухоземни гръбначни животни. Оплождането е само вътрешно. Развитието е оплодено­Ооцитите се извършват извън водата, в земно-въздушната среда (яйценосните) или в специален генитален орган и само няколко живородни вида (например китоподобни) никога не излизат на сушата за размножаване. Няма ларвен стадий, развитието протича без метаморфоза.

Разлики между анамнии и амниоти манифест:

  • в структурата на ооцитите,
  • особено­ембрионално развитие,
  • в структурата и функционирането­изследвания на органични системи при възрастни животни.

Структурата на ооцитите. Яйцата на Anamnius са заобиколени от­ny черупка, която осигурява запазването на формата на яйцето във вода; жълтъкът е относително малък и необходим за развитие­ембриона, вода навлиза отвън през черупките на яйцата. Yai­околоплодните клетки са богати на жълтък, който съдържа необходимото­пластичен и енергичен­някои вещества. Албуминовата мембрана (яйчен белтък), която съдържа достатъчно количество вода за развиващия се ембрион, е значително увеличена. Образуват се външни черупки, едната от които е плътна и осигурява запазването на формата на яйцето във въздуха­де. При влечугите той е образуван от влакна от рогоподобно вещество и има вид на пергамент; при някои видове варови кристали се отлагат между преплитащи се влакна, които увеличават здравината на черупката. На крокоди­риболов и птици от кристали на фосфат и карбонова вар, свързани с влакна от органична материя, се образува­naya черупка черупка. За достъп до кислород вътре в яйцето и освобождаване на газообразни метаболитни продукти,­лупа, образуват се тънки извити каналчета. Част от варовити соли на черупката на черупката по време на ембриогенезата се разтваря и, прониквайки в яйцето, се използва при формирането на скелета­този ембрион.

Ембрионално развитие. Развиване на яйцеклетка анам­Ний претърпява пълна и неравномерна фрагментация. Раздробяването на амниотната яйцеклетка, претоварена с жълтък, се извършва само­до горния животински полюс, където се образува еднослоен ембрионален диск, плаващ върху жълтъка. Върху него се оформя платно­цикатриален жлеб, в който някои от клетките се движат под екто­дерма, пораждаща мезодермалния и ендодермалния слой. След това се образуват сомити и започва формирането на всички органи. Покрай маргиналните области на ембрионалния диск изображението­образува се куха пръстеновидна гънка (нарича се кухината вътре в гънката­е екстраембрионална), която постепенно заобикаля ембриона, а ръбовете му растат заедно, така че външните и вътрешните листа на сто­По този начин се образуват серозната (външна) и амнионната (вътрешна) мембрани. Като резултат­tate, ембрионът е потопен в амниотичната­лоб, изпълнен с околоплодна течност, която отделя­изядени от клетки на амнион. Тази течност е изотонична на тъканните течности на ембриона, предпазва го от механични повреди и изсушаване. Въпреки това, получената амниотична­кая черупка пречи на дишането и процеса на­метаболитни продукти на развиващия се ембрион. Няма опасност­самоотравянето на ембриона се елиминира чрез образуването на специален ембрионален орган - алантоис, или ембриони­цервикален пикочен мехур. Алантоис се развива чрез изпъкване­задното черво на ембриона и прониква в екстраембрионалната кухина между амниона и серозната мембрана. На райета­Тези алантоиди са продукти на метаболизма. По същото време­алантоисът е този, който служи като дихателен орган на ембриона: в неговия­На външната стена, съседна на серозната мембрана, се образува капилярна мрежа, в която кръвта е наситена с атмосферен кислород, проникващ през порите на мембранната обвивка. При висшите бозайници, алантоис, заедно със съседните­Част от серозната мембрана участва в образуването на плацентата или детското място. Хрилни прорези в ембриони на амниотичен пролапс­растат, но скоро прерастват; първата разклонна цепка се превръща в кухина на средното ухо. В последния етап, ембрионалният­развитие, формираният ембрион пробива ембриона­високи и черупкови черупки. По-нататъшен растеж и развитие на младите­дишащите индивиди се срещат в околната среда земя-въздух (вторична вода - във вода-въздух).

Разлики при възрастни. Адаптирането на амниотите към живота на сушата е свързано с преструктурирането на почти всички органични системи при възрастни животни.

Кожата на Anamnium участва в метаболизма на газовете и водата и в бедствие­нии на метаболитни продукти; покрита със слуз, отделяна от кожата­жлези, пропускливи за вода и газове. Производни ко­zhi - люспи, покривни кости - се развиват в неговия съединител­нетъкан слой (кориум). Амниоти в кожата (с изключение на бозайници­броят на жлезите е незначителен и повърхностните слоеве на епидермиса се ороговяват (кератогеалинът се натрупва в клетките), което прави кожата непроницаема за вода и газове и изключва­възможността за нейното участие в дишането и отделянето, в същото време такава кожа изключва загубата на влага. Защитни рога­амниоти (люспи, пера, косми) подобряват защитата на организма срещу механични и химични повреди и са­ним на епидермиса. Пера и косми на птици и бозайници­снабдяване (топлокръвни амниоти) и извършване на топлоизолация­функция.

Мезонефрични бъбречни функции, характерни за анамниите­само при амниотични ембриони. През втората половина на ембрионния етап­рионално развитие, метанефрично или тазово­Vye, бъбреци; в същото време се развиват техните канали - уретерите­Ки. При женските амниоти мезонефричните бъбреци и завещания са намалени­канали за поддръжка; Мюлериански канали, които функционират като яйце­водите са запазени. При мъжете е запазена само част от мезонефри.­cic бъбрек, който се превръща в епидидимис на тестиса; вълковите канали функционират като семепроводи. Структурата на бъбречните тубули (нефрони) на метанефричния бъбрек става значително по-сложна и дължината им се увеличава в сравнение с мезонефричната. Вън­метаболитите се елиминират не само чрез плазмена филтрация­ние сме от капилярите на гломерулите в лумена на капсулите на Боуман, но също и чрез секреция от жлезисти клетки на стените на бъбречните каналчета. От този филтрат - първична урина, преминаваща през бъбреците­налти, има обратна абсорбция на вода и абсорбция на редица вещества, необходими на организма - соли, органични молекули и др. само­околоплоден секретен орган.

При амниотите се увеличава относителният размер на мозъка, особено на предната част и малкия мозък. В покрива на предния мозък на влечугите и птиците се увеличават натрупванията на нервни клетки (откриват се зачатъците на тези натрупвания­се срещат при земноводни), при бозайниците те растат в кората на големите полукълба - неопалиум, където центровете на­ssh нервна активност. Морфологични промени в детайли­структурата на рецепторите на сетивните органи увеличават ефективната­тяхното функциониране. Страничните линейни органи при амниотите не се развиват.

Всички отбелязани трансформации осигуряват на амниотите по-високо ниво на жизненост в сравнение с анамниите­ty, по-голяма устойчивост на неблагоприятни фактори­средни тори. Усложнението на висшата нервна дейност ще осигури­повишена роля на индивидуалния опит във вътрешновидови и междувидови взаимоотношения.