Александър Акопов

към началната страница

"История с география"

Издания на списания 1996-2004.

Последно издание - 1/2004.

Азбучен списък на статиите

Паралели и меридиани

Изпратете вашия сайт

Нов ресурс за семиотиката.

"Не идвайте тук, моля!"

Нашите проблеми

Книга за гости

"Аз ти пиша.":

Тук можете също да изпращате статии по теми, свързани с посоката на списанието („чиста“ семиотика, семиотика на културата, културология, филология, история на изкуството и др.).

Е, ние ви очакваме! Пишете!

Александър Горбатов

Когато, чрез унищожаване на скица,

Имате усърдно наум

Период без болезнени бележки под линия,

Един във вътрешната тъмнина,

И той е само на себе си

Затваряйки очи, той се пази,

Той се отнасяше към хартията по същия начин,

Като купол до празно небе.

МЕТОДИ И МЕТОДИ
ИЗПОЛЗВАНЕ НА ПОКАЗАТЕЛИ НА ОБХВАТА В АНАЛИЗ НА ПЕРИОДИЧНИ ПУБЛИКАЦИИ

Стойността на тиража при изследване на периодични издания. Вместо предговор

И трите примера се занимават с един проблем - връзката между тиража и вида на публикацията. Тиражът трябва да се взема предвид само в рамките на вида на публикацията, но видът не е в тематичната посока, а по предназначение. Всеки тип публикация има свое ниво на тираж. Следователно научна списанието (няма значение дали е посветено на селското стопанство или железниците) с тираж над 5 хиляди екземпляра трябва да бъде похвалено, тъй като сред научните публикации те заемат елитна позиция, влизайки 1-2% от най-тиражираните. Същият тираж в списание за производство обаче трябва да предизвика тревога, тъй като на този тип съответства различна „норма“ (приблизително 20-30 хиляди копия). А за масово специално списание то ще нарасне до 100 хиляди или повече копия.

За да се изучава периодично издание, е много продуктивно да се начертае график за промяна на тиража на публикация по години. В същото време се разкриват зони с характерното състояние на индикатора - стабилизация, излитане (бавно или динамично) и падане (бърз колапс или бавно изчезване).

За илюстрация ще дам графика на промените в тиража на Selskaya Novi за 30 години (вижте фиг. № 1). Този пример е даден от мен по-рано [3], той се повтаря тук поради неговата яснота и с цел спестяване на времето, необходимо за търсене на нови данни (в случая говорим за техника).

Разбира се, казаното по-горе е само диаграма, научният анализ трябва да вземе предвид много други фактори, да бъде по-задълбочен и по-убедителен. Тук няма начин да го цитирам изцяло (това би отнело около 50 пъти повече място). Нашата задача беше да покажем възможностите, които се откриват за изследователя, използвайки този метод за изучаване на периодични издания.

В заключение на този фрагмент остава да се отбележи, че анализът на промените в тиража може да хвърли светлина върху перспективите за развитието на изданието, да създаде основата за правилна прогноза за бъдещето.

Начин за идентифициране на оптималния коефициент на четливост на публикация

По един или друг начин, но търсенето на ефективни начини за изучаване на състава на читателския състав остава спешен проблем, който изисква съвременни подходи и методи за неговото решаване.

В най-общия си вид диаграмата може да изглежда така. За общонационално железопътно списание броят на потенциалните абонати се равнява на броя на железопътните работници в страната, за масов обществено-политически регионален вестник, броят на пълнолетното население на региона, за музикалното списание - броят на професионалните музиканти и активни любителите на музиката, за научно списание за индустрията - броят на учените в бранша и др. В същото време диференцираният подход е от съществено значение. По този начин тематичното понятие „железница“ трябва да бъде изяснено, например, според предназначението му - научно, професионално или масово-професионално; понятието "музика" също трябва да се диференцира - класика, джаз или рок и т.н., тогава е необходимо да се вземат предвид и други признаци като възраст, пол, местожителство.

Където: ДА СЕbw - коефициент на четливост на публикацията;

Сp е броят на реалните читатели;

Сn - брой потенциални читатели.

Естествено, винаги ДА СЕbw 1.