Фотоателие Александър Горбатов - Фотоателие Александър Горбатов

Има два начина за оценка на свойствата на филмите.

В старите дни въпросът за годността на определена майкаала беше решен изключително по метода на пробната стрелба. Този метод можено би било безнадеждно остаряло, ако не се прибягва от време на време, както например при репродуктивна работа, с принудително проявление и този метод не би дал добри резултатитатс.

Преди 10 - 15 години, когато фабриката на Svema все още произвеждаше цветни обратими филми за любители фотографи, практична светлиначувствителността на обратимите филми се определя по метода на фотозонда. На филм, например "TsO-65", клин на експозиция е заснет при различна фоточувствителност, със стойности както нагоре, така и надолу (т.нар. "Вилица"), и след стандартна химияко-фотографската обработка е избрана най-добрата рамка. Следователно, индексът на фоточувствителност от 90 или 45 единици може да се появи отстрани на кутията на филма TSO-65.

Ще наречем този метод експозиметричен, за разлика от сенситометричния, където вместо да снимаме реален обект върхутестван фотографски материал в тъмна стая с помощта на отпечатано устройствосе показва (излага се) специален тестов обект - поредица от сиви полета. С устройство, наречено сенситометър, обектът maна серията се разказва поредица от точно измерени експозиции от стандартен източник на светлина.

След това, след обработката на филма, се измерва плътността, за да се образувапочерняване на филма. Зависимостта се изгражда на специална формамостът между количеството светлина, преминаващо през различни правоъгълнициполета върху филма и плътността, образувана под тези полета. Според внушението на Хъртър и Дрифилд (1892), тази зависимост обикновено се изразява графично под формата на определена крива, която се нарича „характеристична крива“. Тази зависимост се използва за определянеПоказани са основните характеристики на филма - фоточувствителност, степен на контраст, географска ширина, предаван интервал на яркост.

Глава I

КАК Е ИЗЛОЖЕН ФИЛМЪТ

В края на миналия век, при тестване на фотоматериали, експозицията се извършва, например, както следваувеличение: положен е пробният фоточувствителен материалв касета, поставена на определено разстояние отизточник на светлина. Плъзгачът на касетата се удължава с 1 см и експозицията се извършва, например, за 5 секунди. По-нататък плъзгащ клапанматериалът беше изложен за още 5 секунди. Тогава първата експонирана лента получи експозиция 5 + 5 = 10 сек. След третата експозиция тази лента получи осветление още след 15 секунди, а втората - при 10. Продължавайки да експонираме по този начин, получаваме на тестовия фоточувствителен слой поредица от нарастващи аритметичнитехническата прогресия на експозициите. След като изложи по този начин двеот материалите, които се следват и които сме ги разработили едновременно, ще добием представа за относителната чувствителност на светлината към материалите. Първият научно обоснован и приблизително съответстващ на съвременнияпонятия на експозиционното устройство за определяне на светлинната чувствителносте разработен от руския учен и изобретател, поляк по произход Л. В. Варнеке (1880).

Лампа Scheiner и лампа Gefner

Устройството за експозиция се нарича сенситометър ("sentio" - да се усеща, "metrum" - за измерване), въпреки че това устройство директно не измерва нищо, а само излага филма. Навреме предитрябваше да нарече тези устройства „сенситографи“ или, накрая, просто „осветителни устройства“, но тези имена не уловиха. Тъй като устройството е предназначено за експозиция, то трябваИма и стандартизиран източник на светлина. Като източник на светлина до 20-30s. XX век при тестване на филми често има предпочитание засе дава на лесно възпроизводими газови или алкохолни горелки. Например Е. Голдбърг (известен със своето „правило на Голдбърг“ - произведението на отрицателната гама от положителната гама трябва да бъде равно на единица), при тестване на фотографски плочи (1909-1918), използва бензиновата свещ на Шайнер, поставяйки я на разстояние един метър от откритата касета. Времето на експозиция достигна една минута. До 1938 г. у нас и до 1926 г. в чужбина само лампата Гефнер, предложена през 1884 г. от Гефнер фон Алтенек, се използва като сенситометричен източник на светлина. Цветната му температура беше 1830 K, като парафинова свещ. Лампата на Гефнер, в тезив продължение на няколко десетилетия беше единственият стандартен източник набучка светлина и нейната интензивност на светлината (т.нар. свещ Гефнер) е използвана като единица при измерване на интензитета на светлината на всички други източници.

Като горим материал се използва оцет-амило.излъчване. Височината на пламъка на лампата трябва да бъде 40 mm и тази височина е зададена с помощта на специални прицелни устройства. Вакуумна волфрамова електрическа лампа като международен стандартен източник на светлина за сенситометрични тестовеniy е приет едва през 1928 г. от VII Международен фотографски конгрес. Светлината, която удря тестовия материал, трябва да бъдеда дозира по някакъв начин. През годините дозирането се извършва по различни начини. Отначало най-широко разпространени бяха сенситометри от т. нар. тип "диск". Първият такъв инструмент е сенситометърът Hörter и Driffield. Основната част на сенситометъра беше метален диск с диаметър около 30 см, в който бяха направени 9 изреза с различни размери. От едната страна на диска на определено разстояниеДо него имаше източник на светлина; от другата страна на диска, близо до него, имаше касета с фоточувствителен материал. По време на експозицията, която продължи от 20 секунди до няколко минути, дискът непрекъснато се въртеше и тези области на филма, които бяха разположени зад тесния процеп, получиха малка експозиция от ацетиленовата горелка и областите на филма по-близо до оста на въртене на диска получи съответно големи експозиции.

Недостатъкът на този сенситометър беше твърде големи скокове между тяхчрез съседни експозиции - 2 пъти. За да се премахне тази липса наStatka Shiner през 1894 г. предлага различен дизайн на дисковите изрези, допълнително подобрен от Eder (1898). Шай сенситометърnera-Edera имаше не 9, а 23 прореза. (Фигура) В продължение на десетилетия този метод на експозиция чрез прорез с диск е общоприет при тестване на светлочувствителни материали както у нас, така и в чужбина. Такива методи на експозиция обаче осигуряват много малка широта на вариация на експозицията от порядъка на 1:50 - 1: 100. През 1909 г. Голдбърг предлага неутрален сив оптичен клин, който представлява клиновиден слой желатин, боядисан с мастило или натрошен графит, залепен между две тънки купчинисветещи записи.

Част от оптичния клин на сенситометъра TsS-2m в мащаб 1: 1

В съвременните сенситометри дозировката наИзработен е с помощта на неутрално-сив пластмасов оптичен клин, който има от 21 (Kodak тип-7) до 30 полета (TsS-2m), като се различава постепенно един от друг по броя на проходитеизлъчва светлина. Основното предимство на неутралния сив клин като устройство за измерване на осветлениетое, че лесно ви позволява да получите много голям интервал на експозиция, до 1: 60 000. Изображението на оптичния клин във фонов режимфилмът се нарича сенситограма Експозициите1, които фотографският филм получава в сенситометъра, се отлагат хоризонталнопо скалата на сенситометричния заготовка, обозначен с буквата H. Експозицията изчислява количеството светлина, което филмът е получил, и това количество светлина може да бъде намерено чрез просто умножаване на осветеността на филма по времето на експозиция: H = E • т. Тъй като един от двата фактора („t“, време) е познат на всички, ще разгадаем другия фактор - осветеността. У нас осветяването се обозначава с буквата Е. В повечето други страни буквата I се използва за обозначаване на осветяването, началната буква на английската фраза Incident light (padaсветлина). Осветеността се измерва в lux (lux), съкратено lux. За фигуративно представяне обикновено се дава следният пример: на тъмно

1 Не бъркайте експозицията - количество светлина и скоростта на затвора - времето на експозиция.

Npl = Epl. t = 6. 1/30 = 0,2 (лукс s)

Ако вземем предвид, че светлината, отразена от обекти, попада в обектива, тогава е лесно да се разбере, че експозициите, които негативният фотографски филм получава на практика, в цифрова стойност се оказват много по-малки от единица. Така че, средно сиво поле с отражение 0,18 при същите условия на снимане ще създаде експозиция

Npl = Epl. т. ... = 6. 1/30. 0,18 = 0,036 (lxs)

Хоризонталната скала на сенситометричния заготовка е оста на експозиция. Долната част на скалата е взета от филмовата брошура на Kodak, горната част е добавена от нас.

Глава II

КАК ДА ПОЛУЧИТЕ ХАРАКТЕРИСТИЧНАТА КРИВА

След излагане и последващо развитие на сенситограмата е необходимо да се измери плътността, степента на потъмняване на всяко поле в отрицателен резултат. Тъй като думата плътност се изписва на английски като „Плътност“, до вертикалната скала на сенситометричната форма, върху която са нанесени стойностите на плътността, е голяма D, първата буква на думата. С единици като метър, килограм постоянно се сблъсквамение сме в ежедневието и затова ни е лесно да си ги представим. Също така е лесно да се представи единицата за плътност. Единицата за плътност е такава "степен на непрозрачност", която отслабва светлинния поток с 10 пъти. Ако сивият филтър отслаби количеството светлина, преминаващо през него, с коефициент 10, тогава плътността му ще бъде равна на единица. Ако съберем два сиви филтъра, всеки от които имаплътност D = 1, тогава резултатът е плътност, равна на 2. Един филтър отслабва светлинния поток с коефициент 10, т.е.пропуска 1/10 от светлинатаобем, друг филтър, намаляващ светлината с коефициент 10, също предава 1/10 част, но от светлината, преминала през първия филтър. Следователно, филтър с плътност D = 2 ще пропуска само 1/100 от светлинния поток. Съответно, плътността D = 3 може да бъде представена под формата на три слоякомбинирани заедно светлинни филтри, всеки от които намалява светлината 10 пъти или под формата на един светлинен филтър, който отслабва светлинния поток с 1000 пъти. Забелязали ли сте мач? Вместо да означава безпроблемнопрозрачността, тъй като степента на затихване на светлинния поток, в "брой пъти", не се използва самата стойност (10 пъти, 100 пъти, 1000 пъти), а, както често се случва в технологията, неговият логаритмичен еквивалент 1, 2, 3), тъй като 10 = 101, 100 = 102, 1000 = 103.

Следващата фигура е реална сенситограма на филм Kodak 5222 със стойности на плътността, получени отИзмерване на сенситограма на денситометър (виж таблицата). По-долу е дадена характерна крива, начертана от тези плътности.