Класически ru

Под дрезгавите, заекващи звуци на галоп, Сергей разстла килим на земята, бързо изхвърли платнените си панталони (те бяха ушити от стара чанта, а отзад, в най-широката точка, бяха украсени с четириъгълна фабрична марка), хвърли старото си яке и остана в стар памучен трико, който въпреки многобройни петна, ловко прегърна стройната му, но силна и гъвкава фигура. Той вече е разработил, имитирайки възрастни, техниките на истински акробат. Изтичайки върху килима, той притисна ръце до устните си, докато вървеше, а след това с широко театрално движение ги завъртя встрани, сякаш изпращаше на публиката две бързи целувки.

С едната си ръка дядото непрекъснато въртеше дръжката на органа, извличайки от него мотив на тракане, кашляне, а с другата хвърляше различни моменти на момчето, които умело вдигаше в движение. Репертоарът на Сергей беше малък, но той работеше добре, „чисто“, както казват акробатите, и с желание. Той хвърли празна бирена бутилка, така че тя се обърна няколко пъти във въздуха, и изведнъж, като я хвана с врата си на ръба на чинията, я задържа в равновесие за няколко секунди; жонглира с четири костни топки, както и с две свещи, които едновременно улавя в свещници; след това играеше с три различни предмета наведнъж - ветрило, дървена пура и дъжд чадър. Всички те полетяха във въздуха, без да докосват земята и изведнъж чадърът беше над главата му, пурата беше в устата му, а ветрилото кокетно раздуха лицето му. В заключение самият Сергей се претърколи няколко пъти по килима, направи „жаба“, показа „американски възел“ и приличаше на ръцете си. След като изчерпа целия запас от „трикове“, той отново хвърли две целувки в публиката и, дишайки тежко, отиде при дядо си, за да го замести в органа.

Сега беше ред на Арто. Кучето знаеше това много добре и отдавна препускаше от вълнение в галоп с четирите лапи към дядото, който пълзеше настрани от раменната лента и го излая с рязко нервно лаене. Кой знае, може би умният пудел е искал да каже, че според него е безразсъдно да се занимаваш с акробатични упражнения, когато Реомур показва двадесет и две градуса на сянка? Но дядо Лодижкин хитро извади тънък дрянов камшик иззад гърба си. "Знаех си!" - излая с досада за последен път Арто и мързеливо, предизвикателно стана на задните си крака, без да откъсва мигащите си очи от собственика.

- Сервирайте, Арто! Така че така. - каза старецът, държейки камшик над главата на пудела. - Преобръщам се. Така. Преобръщам се. Още още. Танц, куче, танц. Седни! Какво относно? Не искам? Седнете, казват ви. Ах. това е! Виж! Сега поздравете най-уважаваната публика! Добре! Арто! - заплашително повиши глас Лодижкин.

"Уф!" пуделът се засмя с отвращение. След това той погледна, примигвайки жално, собственика и добави още два пъти: „Уф, уф!“

"Не, старецът ми не ме разбира!" - чу се в този недоволен лай.

- Това е друг въпрос. На първо място е учтивостта. Е, сега да скочим малко - продължи старецът, протягайки камшик не високо над земята. - Алла! Няма нужда да си държиш езика, братко. Алла. Гоп! Перфектно! Хайде, noh ein mal. Алла. Гоп! Алла! Гоп! Прекрасно, кученце. Ела у дома, ще ти дам моркови. О, не ядете ли моркови? Напълно забравих. Тогава вземете горнището ми и попитайте господата. Може би ви сервират нещо по-вкусно.

Старецът вдигна кучето на задните си крака и пъхна в устата му древната си, мазна шапка, която той нарече с толкова фин хумор „chilindroi“. Държейки капачката в зъбите си и хитро пристъпвайки клекналите си крака, Арто отиде на терасата. Болната дама имаше малък перлен портфейл в ръцете си. Всички около тях се усмихваха съчувствено.

- Какво? Не ти ли казах? - пламенно прошепна дядо, навеждайки се към Сергей. - Питаш ме: аз, братко, знам всичко. Не по-малко от рубла.

По това време от терасата се чу такъв отчаян, остър, почти нечовешки писък, че обърканият Арто свали капачката си от устата си и скочи, с опашка между краката си, уплашено оглеждайки се назад, се втурна към краката на господаря си.

- Искам-ах-ах! - навито, тропайки с крака, къдраво момче. - На мен! Искате! Куче-о! Трили иска soba-a-aku-u.

- Боже мой! О! Николай Аполоних. Татко сър. Успокой се, Трили, моля те! - хората на балкона отново се суетяха.

- Куче! Дайте ми куче! Искате! Боклуци, дяволи, глупаци! - момчето изпусна нервите си.

- Но, ангеле мой, не се разстройвай! - прошепна над него дама в синя качулка. - Искате ли да погалите кучето? Е, добре, добре, моя радост, сега. Докторе, мислиш ли, че Трили може да погали това куче?

- Най-общо казано, не бих посъветвал - той вдигна ръце, - но ако има надеждна дезинфекция, например с борна киселина или слаб разтвор на карболова киселина, тогава о. изобщо.

- Сега, скъпа моя, сега. Така че, докторе, ще заповядаме да го измием с борна киселина и след това. Но Трили, не се притеснявай толкова много! Старец, моля те, доведи кучето си тук. Не се страхувайте, ще получите плащане. Слушай, болна ли е? Искам да попитам, луда ли е тя? Или може би тя има ехинокок?

- Не искам да галя, не искам! Трили изрева, издухвайки мехурчета през устата и носа си. - Аз много искам! Глупаци, дяволи! Само аз! Искам да играя себе си. Завинаги!

- Слушай, старче, ела тук - опита се да извика дамата. „А, Трили, ще убиеш мама с писъка си. И защо допуснаха тези музиканти! Елате по-близо, по-близо. все пак ти се казва. Като този. А, не се разстройвай, Трили, мама ще направи каквото искаш. Моля те. Госпожице, успокойте детето най-после. Докторе, моля. Колко искаш старче?

Дядо свали шапката си. Лицето му придоби вежливо изражение на сираци.

- Колкото и да благоволи вашата милост, госпожо, ваше превъзходителство. Ние сме малки хора, всяко дарение е добро за нас. Чай, не обиждай сам стареца.

- О, колко си глупав! Трили, гърлото ти е възпалено. Трябва да разберете, че кучето е ваше, а не мое. Е, колко? Десет? Петнайсет? Двадесет?

- А-а-а! Искам го! Дайте куче, дайте куче - изкрещя момчето, бутайки лакея в кръглия корем с крак.

- Т.е. съжалявам, ваше превъзходителство - Лодижкин се поколеба. - Аз съм стар, глупав човек. Не разбирам веднага. освен това, малко глух. тоест, както ти е приятно да кажеш. За кучето.

- Боже мой. Май се правиш на идиот? - кипна дамата. - Нани, дай на Трили вода колкото се може по-скоро! Питам ви на руски, за колко искате да продадете кучето си? Виждате ли, вашето куче, куче.

- Куче! Соба аку! - момчето избухна по-силно от преди.

Лодижкин се обиди и сложи шапка на главата си.

- Не търгувам с кучета, госпожо - каза той студено и достойно. - И тази гора, госпожо, може да се каже, ние сме двама - показа палец през рамо на Сергей, - двамата сме нахранени, напоени и облечени. И това по никакъв начин не е възможно, например, да се продаде.

Междувременно Трили крещеше с пронизващия локомотивен свирк. Дадоха му чаша вода, но той я хвърли яростно в лицето на гувернантката.

- Да, слушай, ти луд старец. Няма нещо, което да не се продаде - настоя дамата, стискайки слепоочията си с длани. - Госпожице, избършете бързо лицето си и ми дайте мигрена. Може би вашето куче струва сто рубли? Е, двеста? Триста? Да отговори, идол! Докторе, кажи му нещо, за бога!

- Приготви се, Сергей - мрачно измърмори Лодижкин. - Исту-ка-н. Арто, ела тук.

- Благодаря ви много смирено, сър, но нищо повече. - Лодижкин, стенейки, хвърли органа през раменете си. - Само този бизнес не излиза, за да продава. По-добре потърсете някъде друго куче. Щастлив да остана. Сергей, давай!

- Имате ли паспорт? - изведнъж заплашително изрева лекарят. - Познавам ви, канали!

- Дворник! Семьон! Прогонете ги! - извика дамата с изкривено лице от гняв.

Мрачен портиер в розова риза се приближи до художниците със зловещ поглед. На терасата се надигна ужасен, несъгласен шум: Трили ревеше с добри безобразия, майка му стенеше, медицинската сестра бързо стенеше с издигане, в плътен бас, като разгневена пчела, лекарят си тананикаше. Но дядо и Сергей нямаха време да видят как всичко свърши. Предшествани от доста срамежлив пудел, те почти изтичаха до портата. А зад тях беше портиерът, блъскащ се отзад, в цевта и говореше със заплашителен глас:

- Закачете се тук, Labardans! Слава Богу, че шията, стар хрян, не е проработила. И следващия път, когато дойдете, просто знайте, няма да се срамувам от вас, ще си взема смачкания врат и ще извадя малко вероятно на господина. Шантрапа!

Дълго време старецът и момчето вървяха мълчаливо, но изведнъж, сякаш по споразумение, се спогледаха и засмяха: отначало Сергей избухна в смях, а след това, като го погледна, но с известно смущение, Лодижкин усмихна се.

- Какво, дядо Лодижкин? Ти знаеш всичко? - лукаво го подразни Сергей.

- Да Братко. Ние с теб изневерихме - поклати глава старата мелничка за органи. - Сардоник обаче, малко момче. Как го отгледаха така, взеха го за шут? Кажи доброта: около него танцуват двадесет и пет души. Е, ако бях в моята власт, щях да го регистрирам-ал-Ижу. Да служи, казва той, на куче? И какво тогава? Той иска луната от небето, така че да му дадеш и луната? Ела тук, Арто, ела тук, малкото ми куче. Е, денят днес се получи добре. Удивително!