Връзката на темперамента с екстраверсия - интровертност.

Известният психолог К. Юнг разделя хората според тяхната личностна структура на екстроверти („обърнати навън“) и интроверти („обръщане навътре“). Екстравертите са общителни, активни, оптимистични, подвижни, имат силен тип БНД, са темпераментни сангвиници или холерици. Интровертите са комуникативни, сдържани, отделени от всички, в действията си те се ръководят предимно от собствените си идеи, вземат сериозно вземането на решения и контролират емоциите си. Интровертите са флегматични и меланхолични. Рядко обаче в живота има абсолютно чисти екстроверти или интроверти. Всеки от нас има особености, както тези, така и другите, това зависи от вродените качества на нервната система, възрастта, възпитанието, житейските обстоятелства. Любопитно е, че при екстровертите дясното полукълбо е водещото полукълбо, което може частично да се прояви дори на външен вид - те имат най-развитото ляво око, т.е. лявото око е по-отворено и по-смислено (нервите на човек отиват напречно, т.е. от дясното полукълбо до лявата половина на тялото и от лявото полукълбо до дясната половина на тялото). Интровертите са доминиращи в левия мозък.

Екстраверсията в комбинация с повишен невротизъм причинява проявата на холеричния темперамент; „Интроверсия + невротизъм“ определя темперамента на меланхолика; обратното на невротизма - емоционална стабилност, балансът в комбинация с екстраверсия се проявява като сангвиничен характер, в комбинация с интровертност като флегматичен.

Любопитно е, че благополучните семейни двойки със стабилни и максимално съвместими връзки се отличават с противоположни темпераменти: възбудим холерик и спокоен флегматик, както и тъжен меланхолик и весел сангвиник - те се допълват, имат нужда от всеки други. В приятелски отношения често има хора с един и същ темперамент (с изключение на холериците - двама холерици често се карат поради взаимна инконтиненция).

Айзенк се опита да определи физиологичната основа на параметрите на „екстраверсия - интроверсия“, така че, въз основа на хипотезата на Павлов, той предположи, че екстравертното поведение се определя от появата на силни инхибиторни възбуждащи потенциали, докато поведението на интровертите е резултат на слаби инхибиторни потенциали и силата на потенциалите за възбуда. Айзенк идентифицира експериментални признаци, въз основа на които се прави разделението на екстроверти и интроверти: