Приложени концепции за пристрастяване и присъствие
към онлайн поведение

Войскунски А.Е. (Москва, Руска федерация)

Войскунски Александър Евгениевич

- доктор по психология, водещ научен сътрудник, Катедра по обща психология, Факултет по психология, Московски държавен университет на името на М.В. Ломоносов, ул. Manezhnaya, 9/11, Москва, 125009, Руска федерация. Тел.: 8 (495) 629-37-23.

Ключови думи: пристрастяване към интернет; поведенчески зависимости; технологични зависимости; теория на присъствието; поток опит.

Получено от редакторите:

Изготвено с подкрепата на Руската фондация за хуманитарна наука, проект № 14-06-00740

Всяко нарастващо научно направление, независимо дали е високоспециализирано или сложно, се развива както в дълбочина, така и в ширина. Поради това, наред с най-дълбокото проникване в природата на явленията, пряко свързани с предмета на тази научна насока, трябва едновременно да приветстваме търсенето и фиксирането на връзките му, макар и относително отдалечени, с паралелно развиващи се научни направления . Една от тези връзки трябва да бъде разгледана в тази статия. Фокусът ще бъде върху пристрастяването към интернет или пристрастяването към интернет - все още сме, както и преди [6; 7; 15], ние не виждаме полезността и трябва да разделяме тези две понятия от гледна точка на терминологията, поне в рускоезични материали.

Сред специалистите има доминираща тенденция да се изолира този тип зависимост от цялото разнообразие на девиантни форми на човешко поведение и да се постигне квалифицираното му признаване като отделен вид зависимост, призната от експертни комисии. Тази статия предлага малко по-различен подход: не да се изолира зависимото от интернет поведение, а да се доближи до подобни форми на поведение, разглеждани от позицията на други области на знанието, вероятно граничещи с психологията на интернет зависимата (или нейните услуги) поведение.

Както лесно можете да разберете, Journal of Behavioral Addictions е за поведенчески зависимости. Това име запазва приемствеността с терминологията, приета в продължение на 20 години изследвания, въпреки че алтернативната терминология също е широко развита. Колекцията, която включваше произведения за пристрастяването към интернет, изброява например такива имена [15, с. 101]:

• Нарушение на пристрастяването към интернет (IAD) - пристрастяване към интернет;
• Зависимост от интернет - зависимост от интернет;
• Нетахолизъм - нетаголизъм или сетеголизъм;
• Прекомерна употреба на Интернет - прекомерно използване на Интернет;
• Интернет злоупотреба - прекомерно използване на Интернет;
• Проблемна употреба на Интернет - проблемна употреба на Интернет;
• Патологично използване на Интернет - патологично използване на Интернет;
• Прекомерно използване на Интернет - прекомерно, прекомерно използване на Интернет;
• Натрапчиво използване на Интернет - натрапчиво използване на интернет;
• Нарушено използване на Интернет - разрушително използване на Интернет;
• Повишено използване на Интернет - увеличено използване на Интернет.

В разглежданите публикации (напр. [26]) правилно се отбелязва, че т.нар. сложни концепции за развитието на поведенчески зависимости, включително зависимост от Интернет. Като такъв, например, изтъкнат от А.О. Концепцията на Бухановски, основана на етапите и етапите на развитие на зависимости. В този случай понятието за сложност може, по наше мнение, да бъде разширено. В края на краищата зависимостта от Интернет (или от специфични интернет услуги, като комуникация, игри или хазарт) може да се разглежда не само в медицинската и психологическата сфера, но и в по-широкия контекст на научните области, чиято задача е да изучава и да обясни човешкото поведение в условия на използване на нови - предимно информационни - технологии (например, така наречените нови медии, работа от разстояние в „комуникативно богата“ среда, 3D игри и атракции или образователни приложения като „сериозни игри“, и т.н.).

Сложният характер на пристрастяването към интернет, близостта на съответната феноменология до явленията, изследвани в съседни области на научното познание, ние смятаме, че е значително предимство, което ни позволява да разгледаме проблемното поле от различни позиции. Поради това по-долу предлагаме друг опит (след предишния, а именно сближаване на зависимостта от Интернет с опита на потока) за частично излизане извън границите на медицинския и психологическия подход за обяснение на моделите традиционно (над последните 20 години), свързани с пристрастяването към интернет.

По този начин „бягството“ от реалността, излизането от нея или замяната на реалността е доста сериозно обосновано психологическо явление сред онези, които уж са в основата на зависимостта от Интернет. Струва си да се отбележи обаче, че и други активно развиващи се научни области също са силно заинтересовани да избягат от реалността. Нека се спрем по-подробно на обосновката на тази забележка, която свързваме с една от актуалните сложни концепции [26] за развитието на зависимостта от Интернет.

Заедно с „напускане“ или „бягство“ от настоящата реалност във виртуална реалност като доказателство за зависимо и следователно до голяма степен девиантно поведение, се предлага да се обърне внимание на действителното присъствие (интервала между „идването“ и „напускането“) в подобна фантазирана или изкуствено създадена друга реалност - присъствието е психологически комфортно, т.е. различно от девиантно. С други думи, като ключова дума се предлага не само „напускане“ на виртуалната среда, но и битие, или „присъствие“ в нея, включително дългосрочно „присъствие“. Именно с проблематиката на присъствието (на английски - присъствие) се занимава научната насока, която считаме за полезна да представим в тази работа. Това е, което той нарича себе си: отдалечено присъствие, т.е. телеприсъствие или телеприсъствие; обозначението на разстояние (tele) обикновено се пропуска, така че съвременното наименование на изследователската посока, за което ще характеризираме, е „присъствие“ или присъствие.

„Ефектът на присъствието“ е познат на потребителите на интернет, особено на геймърите и киноманите, които използват специално оборудване за допълнителна перцептивна стимулация, например, за да създадат усещане за движение, хаптични (тактилни) и/или обонятелни (обонятелни) усещания в допълнение към визуалните и към слуховите усещания и най-вече - към потребителите на 3D системи за виртуална реалност. Доста често, както ще бъде показано по-долу, не се изисква специално оборудване, за да се постигне усещането за присъствие.

От „променените състояния на съзнанието“ - ситуации на заблуда, хипнотично подчинение или халюцинации - явлението присъствие (присъствие) отличава осъзнаването на човека за факта, че ситуацията се създава изкуствено. Когато се появи присъствие, човек изпитва илюзията за взаимодействие с обекти или обекти, които всъщност не са в пряко наблюдаваната среда. Тъй като примерите за присъствие в широк смисъл са поглъщане в произведения на изкуството, концентрация върху вътрешен диалог или върху ситуация на компютърна игра, от гледна точка на терминологията, присъствието най-често се корелира с най-обещаващите ситуации за изучаване, поради техния произход използването на компютърни технологии. Сред последните най-значими са компютърните системи за виртуална реалност. Последните, например, се използват активно в момента за иницииране и изучаване на перцептивни илюзии [8; 20].

Способността на човек да премине от „обикновената“ сфера на реалността към „необичайната“ сфера на реалността (а именно, в сферата на фантазията, играта, художествените образи, магическите вярвания, състоянията на преход към сън, халюцинации, премествания, сънища и др.) се обосновава от експериментите на EV ... Събота [27; 28]. За равностойно съжителство в структурата на съзнанието на няколко реалности наведнъж, включително "Обикновени" и "Необичайно" реалност се постулира наличието на психологически механизъм на „трансреални преходи“ [27]. Типичен "трансреален преход", според изследването на E.V. Събота [Пак там], може да приеме формата:

завършен преход, "когато нова реалност придобие пълен онтологичен статус", или