Наследяване на свързани черти

Наследяване на свързани черти. По-късно в трудовете на Т. Морган, основателят на хромозомната теория за наследствеността, е показано, че законът за независимото наследяване на признаците не е валиден за всички признаци. Може да има и други­goe - свързано наследяване на черти. При свързване на­две или повече черти се наследяват заедно, сякаш са свързани помежду си.

Когато Мендел формулира своя закон за независимост­След признаци, цитологичната основа на този закон все още не е била известна. Когато Морган установи фактите за свързаното наследство, тоест наследяване, като че ли в противоречие със закона на Мендел, се оказа, че и двата вида наследство имат една и съща цитологична основа. Тази основа се състои във факта, че се откриват материални единици - гени, отговорни за предаването и развитието на наследствени свойства и признаци­се намират на хромозоми Ако гените, отговорни за различни награди­Тъй като те са разположени на различни хромозоми, наследяването на такива черти е предмет на закона на Мендел за независимото наследяване: различни черти на първоначалните родители се комбинират свободно в техните потомци по време на разделянето. Ако гените, отговорни за различни признаци, са в един и същ хромо­някои, тогава тези черти се наследяват свързани, тоест в раси­разделяйки се, те се развиват в потомството само в онези комбинации, в които са били в първоначалните родители. Нека обясним това с два примера.

1. С независимо наследство в експериментите на Мендел, Роди­сортовете грах имаха следните комбинации от характеристики: жълт­семена с гладка повърхност, зелени семена с бръчки­повърхност, а растенията от второ поколение бяха­в три различни комбинации:

жълти гладки семена и зелени набръчкани семена → комбинации като родители

жълти семенни семена и зелени гладки семена → нови комбинации от черти

2. В случай на свързано наследство в експериментите на Морган, родителските форми на мухата дрозофила са имали следните комбинации от знаци: сиво тяло с нормални крила; тъмно тяло с намалени крила.
Във F2 от пресичането на тези мухи имаше мухи само с две комбинации от черти:

сиво тяло и нормални крила; тъмно тяло и намалени крила → комбинации като родители

Хибридологичният метод може да се използва за изследване на наследяването не само на две, но на три и много двойки контрастни черти. Извършените в този случай кръстове ще бъдат съответно извикани трихибриден и многохибриден. При цялата сложност на разделянето при такива кръстоски, те ще се основават на вече познатите формули на разделяне за монохибридно кръстосване - 3: 1 или 1: 2: 1.

Всяка от разглежданите черти се дължи на една двойка гени. В допълнение към тези случаи има огромен брой свойства и характеристики на животните и растенията, които се определят от две, три или дори много двойки гени. Изследването на наследяването на такива черти е довело до формулирането на разпоредба относно генни взаимодействия: не една двойка, но взаимодействието на няколко двойки гени определя крайния резултат - какъв знак ще се развие в тялото. По този начин, чрез хибридологичен анализ е установено, че формата на пилешкия хребет се определя от две двойки гени, млечна продуктивност на говедата или мразоустойчивост на зърнени култури - от много двойки гени. В същото време се оказа, че една и съща двойка гени може да съдържа генетична информация относно няколко различни признака.

Следователно, генотип всеки организъм е сложна интегрална система от взаимодействащи гени. Какъв фенотип ще се развие въз основа на такъв генотип ще зависи както от самия генотип, така и от условията, при които се развива даден организъм.

Изследването на генотиповете на породите селскостопански животни и сортовете земеделски растения е необходима предпоставка за развъдната работа. Познавайки генетичното състояние на определени признаци, е възможно предварително да се планират такива схеми за кръстосване, които ще осигурят производството на желаното потомство. Това е практическото значение на хибридологичния метод за изследване на наследствеността.