мъртви села

Бившият поток на потока е пресъхнал,
и детски смях с кристален звън,
че е увенчал свободен живот,
втурвайки се нагоре с прощално стенене.

Ограбено изоставено огнище,
момичета кръгли танци изчезнаха,
идиология скакалец
помете селянските породи.

Трева тълпа, дере рани,
очи на стари жени изпод мишница
а трактористът танцува пиян,
Лопати, гребла и чанти.

Празни села на простори,
беден живот в богатство.
И слънцето затопля вятъра в полето
бедна родина стърнища.
.

Изгаряне на билки, непокосени през пролетта,
огнени зайци скачат през полетата,
топлината се вихри с парещи колела,
невинна земя се гърчи в стон.

Каква омраза и проклета радост,
знак, сочещ, скрит зад милостта.
Необходимо е да се изгори миналото, или не е необходимо,
да не обичаш всичко, което обичаш.

Обичах лятото рано сутринта,
където косата отрязва тънкото стъбло.
И карайки кравите, разбиха камшика ми,
преследване на истината в сляпа фантастика.

И купата сено се вдигна от мъглата,
затопляне на пътя на нощните любители.
И акордеонът се напрягаше ревностно,
изгубени в облаците от зелено.

Реката е люлката на росните трели
звънна лудо с птичи песен.
Прегърнат върбов храст с пиян хмел,
мърмореше водни стихове.

На плетената ограда саксии на колове Никли,
глава хвърлена обратно луда,
гласът ще изплаши, ако извикате
и ядосаните кучета ще лаят.

Силно село изпадна в катастрофа,
селски живот - кръст и грудка.
Древният орден е разпръснат на прах,
градски уволнени печалби.

Билките не се косят през пролетта,
ръждясала плитка.
Селянина Рус - разпъната на кръстопът.
Само някой да е разказвал за това
.

По дърветата лежеше ивична зора
и шие облаци със златни нишки.
След управление на делата селото заспива,
щастлива котка, отпивайки мляко.

Прозорците са тъмни, замръзнали в мъглата,
река пълзи от гората в полетата,
и да се объркате в мъглата с ранния месец,
игриви звезди се реят по небето.

Проблясъците на нажежената до червено зора угасват.
И плачът на късна птица към възрастната жена заглъхна,
а гъсталаците скриват ръцете на влюбените,
и нощта не безпокои със слепи очи.
.

Прекрасен селски въздух.
Свободен дух на далечни простори.
Божество на Богоявленска вода.
И пелин вкус на скръб

Тихи реки с кръгли танци,
по напрегнати полета.
Дълбочината на свода
и магьосникът славей.

Миризмата на окосено сено в хижата на вечерната заливна река
Прекрасният селски въздух ще ви запомня завинаги.
.

Зейнат прозорци с празни очни кухини,
вятър по течението по замръзналите стени,
ветровете пеят като самотни птици.
Така че изчакахме драстични промени

Дълго време хората живееха тук удобно.
Те вършеха хляб, родиха много.
Е, сега всички оплюват селячеството.
Пътеката се губи до прага на дома

Сякаш фашист се разхождаше из селото,
изгори всички и стари, и малки в плевнята.
Дърветата стоят с траур в панихидата,
лятно изгаряне, в есенен огън.

Селото падна от болна крава.
Времето на ненавременната съдба наказва.
Божият занаят е разграбен от хората.

Животът на благословената земя приключи.
.
Детството идва като прекрасна мечта,
В нестабилния мрак на прегръдката на нощта,
как се облича топло в хлад.
И пациентът не заблуждава.

На хълм къща сънува
под сламен покрив.
Птица е заета на плетената ограда,
мишки търкалят под входа.


Скрива шумоленето на тишината
в сянката на бреза до прозореца
и в уединения лунен мрак,
промъква се като котка.

Приказки, призрачни тайни.
Гост от детството е тъжен сън

Знам, че няма да се повтори,
предишното чудо няма да дойде.
Нека поне да мечтаете по-често
това момче е от нищото.

Детството навлиза от нищото
в нашите ранени души,
суета, пороци
и прохладата на раната изсъхва.

Когато не и не може да бъде.
И в тъмнината загубих пътя си.
И греховете гризат безмилостно-
очевидно свързани с тях.

Приближаване до невидимата линия,
по пътя необратим.
Отдавна? наивно ще попита,
изравняване на носа върху стъклото,

И махнете с дланта си към мен,
онова момче от прозореца.
. и т.н.

От дорга наполовина пиян,
спрете на хълма.
Това е всичко, пристигнахме. Остриета.
Излезте ездач неудобно.

Ловкост, добре, не пречка,
за войник на бойното поле.
Слава Богу, че стигнах там,
всички смачкани, но не ранени.

Платено: рубла към рубла.
Тук пеша недалеч.
Как обичам тези места.
И бих ги обичал завинаги

Като езеро на хълм
тюркоазената ръж разбърква,
слънцето изгря в тиха зора,
не минете не се губете.

Покрай сенчеста плитка река
селото остана.
Разтопи утрото в печката.
Измих лицето си в сребърна роса.

Пришит жлеб на кръпки,
пътят се нарича ад,
пълнени отдолу нагоре,
полетя, подпухвайки, на Кадом.

По пътя ще има малко
пътешественик на тези села.
Вляво вятърът чака от Поповка.
На Поповка, гол пън.

Бряст пън, на възли
а пролетта е ледено студена.
За заплащане на човешки грехове-
богоугодната земя умря.

И двора на църквата е претъпкан до реката.
Местните хора живеят.
Животът за възрастните хора не е вечен.
Младите пият до смърт.

При пчелата Ивановка,
разкъсващи се дерета се обръщат.
Медоносен, кран
хората отдавна не живеят.

Гори и дерета,
да плевелите почерняват на полето.
По пътя на горкия
върху богатството с просяк.

А работата не е лов
объркан ум.
Няма работа, няма лов
в разрушен Рязан.
.
Мечтая за нещо важно.
В сънищата нарушаваме миналото.
И стъпи в реката два пъти,
и ставаме по-млади

Мечтите са хитри и верни.
Сънищата се втурват в мисли.
Те гледат проницателно на съдбите.
И претъпкан в плен.

Малка зора ще пробие прозореца,
лъч на мираж ще се зачеркне,
какво ще се случи за забавление,
си отидете със сутрешния дим.

Тази мечта идва от детството,
където е лесно и безгрижно.
И щастливо бягство,
намериха бързане отново безплатно.

На свободен бос,
мляко с черен мат.
На пръчката е образът на бога.
Образът на пъргавата баба.

На сутринта от руската печка-
овесена каша, трохи, зелева супа, палачинки.
И в мъглата тичам покрай реката,
момчета се втурват след това.

Над колибите се стича дим.
Стадото се кара от овчарите.
И небесен, отразяващ птицата,
управляват петлите.

Горещ ден мъглата ще прогони,
слънчевият лъч ще оближе росата.
Конски дядо, камионът ще докосне
и количката ще пълзи.

Катранени смазани оси,
песен на уморени колела.
Дядо ще коси тревата,
кора ще срещне старото куче.

Боси простори-
лукса на тревите на моята земя.
Модели за хавлиени кърпи,
кранове в брачни танци.

Широки гори,
под битката на летните гръмотевични бури.
В листата на дъжд катастрофа-
Руски дух на поезия и проза.

Честит речен бърборене,
разстояние на открити ливади.
Преброяване в небето на млечни приказки-
детството на далечни брегове.

Нещо тъжно в Русия.
И по-тъжен ден след ден.
Силен дух над селото
ята врани кръжат.

И селата умират,
без молитва и без бог.
Руските лица се топят в мъглата-
близо до смъртта.

Боси момчета,
прах на пътя.
И се втурва в далечината някъде
руси роднини.