Резюме: Как са били построени пирамидите

КАК СА ПОСТРОЕНИ ПИРАМИДИТЕ

Богатият древен египетски фараон Джосер, живял преди повече от 4,5 хиляди години пр. Н. Е., Вярвал толкова много в отвъдното, че искал да вземе със себе си по-голямата част от състоянието си. Освен това той искал роднините и приятелите му да бъдат погребани в гробницата му, с които по-късно да може да общува. Затова около 2650 г. пр. Н. Е. Фараон Джосер заповядва на своя високообразован свещеник Имхотеп да построи гробница, огромна по мащаб и безопасна от разбойници.

Повечето от съществуващите по-рано правоъгълни гробници-мастаби на фараоните са разграбени, откраднати са злато и бижута и крадени малки варови плочи. Изкопаването в гробниците се извършвало от всички страни, включително земята и върха.

Първоначално Имхотеп е мислил да построи висок и огромен мастаб, направен от тежки блокове, и да постави погребалните помещения с лабиринт в централната част. Тогава достъпът на грабителите иззад дебелите стени би бил практически невъзможен. Горните камъни биха притиснали долните части на конструкцията, което би направило гробницата много здрава, особено в долната й част. Единственият изход е да разглобите гробницата, което би било безполезно. Биха били необходими поне няколко години, за да се разглобят тежките блокове.

За изграждането на такъв мастаб обаче е необходимо да се направят и издигнат голям брой тежки блокове, което ще отнеме много пари и време. Но най-важното е, че поради голямото си тегло е съществувал реален риск от срутване на тази гробница. Отчитайки всички тези фактори, Имхотеп предложи оптималното решение - да се направи гробница под формата на стъпаловидна пирамида, която да наподобява връх Килиманджаро в равнинните простори на Африка, което би придало величие на фараона. Еверест също е пирамида, за която древните египтяни може би са знаели. Правоъгълни мастаби бяха подредени една върху друга под формата на гнездещи кукли. Отдолу има голям мастаб, отгоре малко по-малко и отгоре още по-малко и т.н. Имхотеп не успя да направи чиста, равномерна пирамида, тъй като се нуждаеше от платформи за работници и материали за изграждането на други мастаби отгоре. Но все пак тази уникална структура все още стои и е приятна за окото от 4660 години. Имхотеп построи великолепна пирамида, безопасна от разбойници, икономична като цена и време.

Сто години по-късно император Хуфу построи суперпирамида с голям мащаб, която е едно от седемте чудеса на света. Той е изграден от 2,3 милиона парчета варовикови блокове, които тежат средно 2,5 тона. Изграждането му е завършено само за 20 години.

За да стимулира бързото изграждане на пирамидата, фараонът обеща да даде свобода на робите и да приземи египтяните веднага след завършването на строителството на гробницата.

Повечето от пирамидите са били разположени в близост до кариери за лесна и бърза доставка на издълбаните варовикови блокове. Опитахме се да изберем кариери, които се намираха в райони с голяма надморска височина, за да улесним спускането на камъни надолу към пирамидата.

Издълбаните блокове бяха транспортирани на шейни, изградени от полирани бивни на слонове, за да се плъзгат гладко по могилата. Блоковете бяха здраво завързани за шейната, за да не потънат в пясъка под голямо тегло. Шейните са теглени предимно от коне, магарета и африкански слонове. Слоновете са били повсеместни в древен Египет и, за съжаление, са напълно изчезнали през 6-ти век след Христа.

Преди да започне строителството на пирамидата, египтяните поръсиха могила пясък върху ниско разположените участъци от пътищата от кариерите до гробницата. За улеснение на транспорта те се опитаха да построят насипни пътища с наклон надолу към пирамидата. След приключване на строителството, насипните пътища бяха разрушени от строителите или отмити от времето.

Блоковете бяха донесени до площадките, където веднага бяха положени на потъпканата земя. Така е създаден първият слой на пирамидата. Възможно е животните да са участвали активно в изграждането на долните нива на пирамидите. Следващите внесени блокове бяха положени върху строителните греди. С тяхна помощ те бяха повдигнати и пренесени на повърхността на първия слой и валцувани върху положените греди до центъра. И така непрекъснатият строителен процес продължи, блоковете бяха изместени от първото ниво към второто, след това към третото, четвъртото и т.н. Нещо повече, няколко екипа са работили от всяка страна на пирамидите, както и върху всяко ниво на пирамидата. Това направи възможно изграждането на пирамидата с бързи темпове. Преобръщането на блокове от едно ниво на друго се извършва без използване на спомагателен насип.

Теоретично можете да изградите квадрат и след това, като търкаляте блокове до горните нива, да създадете пирамида. Не е изключено използването на тази технология от древните египтяни по време на изграждането на техните пирамиди.

За да се осигури безопасността на мумията на фараона, беше необходимо да се създаде оптимален температурен режим вътре в погребалната стая. За това бяха направени две вентилационни шахти с достъп до северната и южната страна. Вентилационните шахти също бяха необходими за вътрешните строители. Те им осигуриха въздух и малко дневна светлина. Египтяните изчисляват, че два месеца в годината в страната духа горещ сух вятър от юг на пустинята Сахара. Но от Средиземно море духат предимно хладни северни ветрове. Мините бяха насочени отгоре надолу с наклон към погребалната стая, за да не бъдат задръстени от прахова буря и да увеличат вятърния поток, тъй като горните ветрове са по-силни от долните.

Бялата варова пирамида на Хуфу (Хеопс) се превърна в копие на най-голямата планина в Африка Килиманджаро, повтаряйки белотата на нейните планински върхове.