ПРОБЛЕМИ ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЕЗИКОВИТЕ ОТНОШЕНИЯ, РАЗГЛЕЖДАНИ В КОНТЕКСТА НА РЕЧЕН ЗАКОН
В този раздел ще се опитам да мотивирам до известна степен предположението, което изисква езиковото представянеdimo призив към речево-актовите свойства на езиковата структура. Естествено, лингвистичният израз сам по себе си не е речев акт, а речевият акт е съставен от използването на езикизраз в контекста на различни вярвания.
1.1. Начини за представяне на обхвата на квантор. Предзадаването на различни стойности на квантора може да изискваdicate структура, върху която един от разглежданите кванторус има широк обхват. Идеята за широкакъв обхват на квантора може да се наложи да обяснинеяснота на конкретно изречение, съдържащо две думи-квантори, или за обяснение на семантични разликимежду две количествено измерими думи, като всяка „всяка“ и всяка „всяка“, които могат да се използват в същия синтактичен контекст. Подобни случаи отбяха обсъдени в произведенията на Картунен (1977) и МакКоули (1977), които дават примери, в коитоtori може да има по-широк обхват от изразитепредикати в тези изречения, като например знам „знам“ (с косвени въпроси) и искам „питам“ (с илокутивната сила на искането). Напълно подобни видове обаче не са еднороднизначимост или разлики в обхвата на наблюдаваните кванторисе използват в преки въпроси и в императивни изречения без изричен перформативен префикс. Както отбелязва Л. Картунен (Karttunen 1977, 32), за (2) има две възможниразлични интерпретации, в една от които всеки ученик „всеки ученикdent "има по-широк обхват от това каква степен„ каква степен ":
(2) Джон знае каква оценка заслужава всеки ученик. ‘Джон знае каква оценка заслужава всеки ученик’.
(3) а) Джон знае, че има определена степен, която всеки stu
dent заслужава „Джон знае оценката каквато и да е“, б) За всеки ученик, - Джон знае оценката каквато и да е
бъде, което той; заслужава. ‘По отношение на всеки ученик,-
Джон знае степента (каквато и да е), която заслужава ".
Тези две показания са перифразирани в (3a) и (3b), както и в основитеизточник на семантична разлика се признава, че околоОбхватът на израза на всеки ученик е по-широк от обхвата не само на каква оценка, но Джон знае „Джон знае“. По този начин тази разлика не може да бъде представена като разлика между обхвата на кванторите в компонента, който действа като допълнение в John Knows 1 .
Във въпроса се наблюдава идентична форма на неяснотасмислени изречения, отбелязани с левичарски wh-форми и инверсия (Картунен приписва това наблюдение на Р. Д. Хъл (1974):
(4) Каква оценка заслужава всеки ученик?
„Каква оценка заслужава всеки ученик?“
Въпрос (4) има две тълкувания, които могат да бъдат заизразено като (5a) и (5b):
(5) а) Q (всеки ученик заслужава оценка x) A.: C-.
„Q (Всеки ученик заслужава dg оценка) A: C-.“ B) За всеки ученик ви питам (да ми кажете) каква оценка заслужава. ‘За всеки ученик питам (кажете ми) каква оценка заслужава’ (Karttunen 1977.33).
С адекватно представяне на второто четене, аз съставямс думата всеки не може да бъде поставен в обхвата на въпроса. Следователно, ако илокуционната сила на въпроса биКато обикновен прагматичен префикс на собствена лингвистична преценка можем да очакваме, че въпросителното изречение (4) не може да има тълкуване (5), което изисква съответния семантичен елемент, по отношение на който изразът на всеки ученик има по-широк обхват. Тъй като самовъзможен е по-широк обхват, става прагматично представяне на илокутивната сила на въпросакъдрици малко вероятно.
Друг пример с квантор с обхват с boпо-широк от елемента, свързан с илокутивна сила, когатоуправляван от J. McCawley (1977). Този случай наблюдениесе основава на факта, че (6a) се различава от (6b):
(6) а) Вземете някоя от ябълките. ‘Вземете някоя от ябълките’.
б) Вземете всяка една от ябълките. ‘Вземете всяка от ябълките’.
Според широко разпространената концепция (вж. Quine 1960), всеки е представен семантично от квантор на общ характер с максимален обхват 2. Признавайки, че всяко и всяко са въплъщения на общи квантори, може да се припишат фините разлики между (6a) и (6b) на някоивтора разлика между семантичните представяния. Едноевентуална конструктивна разлика в този случай може да е разлика в обхвата на кванторитета за общ характер и илокутивния елемент ЗАЯВКА „ПИТАЙ“ (или друго уравнениееквивалентен елемент, изразяващ разделителната способност), както е представено в (7а) и (7б):
(7) а) (Yx: x е една от ябълките) (Моля те (вземаш x)) = всяка '(Vx: x е една от ябълките) (питам те (вземаш x)) = apu '.
(7) б) Моля ви (Vx: x е една от ябълките) (вземате x) = всяка (McCawley 1977, 396).
За да може някой да бъде представен като квантор V, имащ по-широк обхват от варианта на квантора V, предидаден от формата всеки, общият квантор в (7а) трябва да включваизпратете елемент REQUEST ‘ASK’ към вашия обхват.
Примерите по-горе съдържат изречения, респчието представяне изисква включване на перформативен компонентв обхвата на квантора. Така последното оставае извън обхвата на илокуционния елемент. За такива примери е невъзможно да се намери прагматично обяснение (ако встандартни предположения за разграничението между кванторите и променливите, които те свързват), тъй като кванторите салингвистични, а не прагматични елементи. Трудно е да се разбере как може да се разпространи обхватът на тяхното семантично действиеда бъде наранен от такъв прагматичен феномен като речев акт, ако речевият акт не е представен по никакъв начин граматически.
1.2. Случаи на семантична или структурна неяснота. Обстоятелствените конструкции могат да имат интерпретации (съвместнокоето ще бъде разгледано по-подробно малко по-късно),дадено от такова, например изречение:
(8) Ще бъда вкъщи през целия ден (,), в случай че имате нужда от мен. ‘Ще се прибера цял ден, ако имаш нужда от мен’.
При четене на това изречение без пауза след първото изречениеклаузата във формата в случай, че S се изразява, когаторанга, поради който ораторът остава вкъщи. При пауза на четене предпочитаната интерпретация е тази, при която адвербиалната конструкция модифицира акта на утвърждаване, информиране и др. С други думи, информирам ви за следващияследния факт, който може да ви бъде полезен в случай, че имате нужда от мен. Имайте предвид, че на английскиНа английски тези две възможности изчезват, акоNaya компонент е в предлог; остава само едно четиво - „да информираш“:
(9) В случай, че имате нужда от мен, ще съм вкъщи през целия ден.
Б. Корнулет (1978) дава интересно наблюдениенаправено отричане (според него, M. Vuillaume) във връзка с грехаданъчен контраст в подобни немски изречения. Използването на адвербиални съставки в предлог на немски обикновено води до инверсия на субекта и главата.цел, която се наблюдава в (10а). Има обаче и друга форма на това изречение: без инверсия (10b). Има различия в тълкуванията на тези варианти на изречението, подобни на забелязаната неяснота (8) на английски 3:
(10) а) Wenn du mich brauchst, bleibe ich den ganzen Nachmittag
zu Hause. ‘Ако имате нужда от мен, ще бъда у дома цял ден’.
б) Wenn du mich brauchst, ich bleibe den ganzen Nachmittag zu Hause. "Ако имате нужда от мен, цял ден съм вкъщи." Във версията на предложението, в която прилагателният компоненткоето причинява обичайната инверсия, тази конструкция се интерпретира като модификатор на глагола bleiben в основната клауза. В другатаhom интерпретация, без обръщане на субект и сказуемо, тези conструктурите се тълкуват „като независими забележки, направени по отношение на цялото изречение, а не като модификатори на предикати“ (Curme 1922, 595). Неинвертиран ред на думите следвечната конструкция предава или даден контрастизречение в дискурс, или, както в (10б), мотивите наотричане или информиране. Първото тълкуване, свързано с (10а), е по-често, макар и само след обстоятелстватапауза не следва естествения компонент; изречения като (10b) не са напълно приемливи без пауза. Пауза предисе поставя естествено, ако адвербиалният компонент по някакъв начин е „отхвърлен“ от основното изречение, тоест той е в отношение, необичайно за адвербиалния компонент в предлога към главното изречение.
Изглежда очевидно, че тази разлика се определя отразлики в структурата на компонентите и могат да бъдат представени като разлика в скоби, подобна на представянето настойности в (11):
(11) Джон каза, че Хари си е тръгнал, за да създаде проблеми. ‘Джон сказала, която Хари напусна, за да си направи неприятностите.
По този начин, двусмислието в английските изречения
(11) и синтактичните разлики между (10a) и (10b) в немския език могат да бъдат представени по подобен начин. Ако приемем, че перформативните изречения са семантично-синтактични елементи, тогава можем да кажем, че те изпълняват функцията на „тласкащ“ елемент, въвеждайкимежду основното предложение, което се одобрява, и обстоятелствотоестествен компонент:
(12) а) ИЗДАВАМ (ще бъда у дома през целия ден (в случай, че имате нужда
б) ИЗПЪЛНЯВАМ (ще бъда вкъщи през целия ден) (в случай, че имате нужда от мен).
(13) а) ИЗДАВАМ ((Wenn du mich brauchst) (bleibe ich den gan-
zen Nachmittag zu Hause)) 4. „ОДОБРЯВАМ ((в случай, че имате нужда от мен) (ще бъда вкъщи цял ден))“.
б) (Wenn du mich brauchst) ИЗДАВАМ (ich bleibe den gan-zen Nachmittag zu Hause). ‘(В случай, че имате нужда от мен) ОДОБРЯВАМ (ще бъда вкъщи цял ден)’.
Тълкуването на модифициращата връзка не трябва да бъдемедицински от композиционните и структурни отношения между околостабилна конструкция и други компоненти.
В случай, че изпълнителните изречениявъпреки това те не са разпознати като синтактично-семантични компонентисъответните различия трябва да бъдат представени по различни и, трябва да се каже, по-малко еднакви начини. Неконякои от подходите от този вид, предложени за описание наGlya адвербиални конструкции, ще бъдат разгледани в следващите раздели на тази статия и последиците, произтичащи от подобни подходи за описване наГлянски език. В представените немски примери,Включени са два вида движение на относителната клауза. В odВ този случай, обичайната операция на движение в предварителнопозиция, поставяща адвербиалната конструкция вляво от обекта, евентуално в позицията на комплемента на същите 5 sнаранена структура. В този случай инверсията близо дозахващане и предикат. От прагматична гледна точка, комбинацията от адвербиалната конструкция и основното изречение намирав обхвата на изявлението. На немски ситуациятаобществени конструкции в предлог имат стотус, в много отношения подобен на статута на английски разделени или подчертано изолирани адвербиални конструкции; в wopТе практически никога не се срещат в носални изречения. В отразлика от английските наречителни конструкции, констатацияв предлога те нямат в това отношение прагматичните свойства на „неодобрение“ и фон.
За да представите наречителната конструкция, използвайтебез обръщане на субект и предикат, очевидно е необходимо да се постулира действието на още едно правило за изместване,
вероятно в локалната позиция на възел при s 5. Във връзка с двата случая на употребено с предлог наречиеструктури изисква сравнение с актуални именагрупи на немски, които обикновено съответстват на обобщаващи местоимения в следващото изречение. Именано затова вариант (10b) е малко необичаен за ненемският език, тъй като в него няма инверсия или обобщаващо местоимение.
В по-прагматично описание правилото за преместване на адвербиалната структура към локалния възел не използваяде. Вместо това подобно описание постулира фактаинверсията на субекта и сказуемото и е разрешено отраждането на двете (10а) и (10б). В този случай специален филтър маркира комбинациите от наречия + NP като неправилно конструирани или отклоняващи се от нормата, докато комуникационният механизъмподвижни разсъждения въз основа на Максима на режима, който виебезпокойство, осигурява липсващата интерпретация, използвайкиречеви актове (срв. съответното изречение в творбататези на Mittwoch 1979, обсъдени в раздел 4).
Разглежданият пример е важен, тъй като посочва възможносттаоткриването на такива начини за описване на изречения (10а) и (10б), както и подобни двусмислени твърдения вГлиански езици, които не използват синтаксисната писалкаобразуващ елемент. Всеки от тези подходи обаче предполага усложняването на граматиката на немския език: или поради постулацията на два вида движение в предлог, или поради предположението за генериране на излишни структури и филтриране на неинвертирани изречения. Ако изпълнителното изречение е включено в описанието, тогаваразликите между (10a) и (10b) стават съвсем естественими В (10b) инверсията не се извършва просто поради ситуациятасъществителна структура и съществителна фраза на субектаса съседни тук, тъй като има представлениетивен компонент. Този пример е важен и в друго отношение: той показва, че в случаите, когато присъствието на перформативния компонент играе решаваща роля, наречието constрукцията е извън обхвата на перформативния елементтова е, точно по същия начин като кванторите, разгледани в предишния раздел.
- Проблеми с отношенията и брака Венера съвпада със Сатурн, Аргала, ведическата астрология Джотиш
- Пристрастието като човешки проблем, Личният блог на Дан Фрийман - онлайн печалба,
- Лесно решение за наболяване на проблеми водна кула от въздуха
- Много писатели са изразили отношението си към руския език
- Подаване за заверяване от ръководителя (в помощ на старшия възпитател)