ПРОБЛЕМИ ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЕЗИКОВИТЕ ОТНОШЕНИЯ, РАЗГЛЕЖДАНИ В КОНТЕКСТА НА РЕЧЕН ЗАКОН

В този раздел ще се опитам да мотивирам до известна степен предположението, което изисква езиковото представяне­dimo призив към речево-актовите свойства на езиковата структура. Естествено, лингвистичният израз сам по себе си не е речев акт, а речевият акт е съставен от използването на език­израз в контекста на различни вярвания.

1.1. Начини за представяне на обхвата на квантор. Пред­задаването на различни стойности на квантора може да изисква­dicate структура, върху която един от разглежданите кван­торус има широк обхват. Идеята за широ­какъв обхват на квантора може да се наложи да обясни­неяснота на конкретно изречение, съдържащо две думи-квантори, или за обяснение на семантични разлики­между две количествено измерими думи, като всяка „всяка“ и всяка „всяка“, които могат да се използват в същия синтактичен контекст. Подобни случаи от­бяха обсъдени в произведенията на Картунен (1977) и МакКоули (1977), които дават примери, в които­tori може да има по-широк обхват от изразите­предикати в тези изречения, като например знам „знам“ (с косвени въпроси) и искам „питам“ (с илокутивната сила на искането). Напълно подобни видове обаче не са еднородни­значимост или разлики в обхвата на наблюдаваните квантори­се използват в преки въпроси и в императивни изречения без изричен перформативен префикс. Както отбелязва Л. Картунен (Karttunen 1977, 32), за (2) има две възможни­различни интерпретации, в една от които всеки ученик „всеки ученик­dent "има по-широк обхват от това каква степен„ каква степен ":

(2) Джон знае каква оценка заслужава всеки ученик. ‘Джон знае каква оценка заслужава всеки ученик’.

(3) а) Джон знае, че има определена степен, която всеки stu­

dent заслужава „Джон знае оценката каквато и да е“, б) За всеки ученик, - Джон знае оценката каквато и да е

бъде, което той; заслужава. ‘По отношение на всеки ученик,-

Джон знае степента (каквато и да е), която заслужава ".

Тези две показания са перифразирани в (3a) и (3b), както и в основите­източник на семантична разлика се признава, че около­Обхватът на израза на всеки ученик е по-широк от обхвата не само на каква оценка, но Джон знае „Джон знае“. По този начин тази разлика не може да бъде представена като разлика между обхвата на кванторите в компонента, който действа като допълнение в John Knows 1 .

Във въпроса се наблюдава идентична форма на неяснота­смислени изречения, отбелязани с левичарски wh-форми и инверсия (Картунен приписва това наблюдение на Р. Д. Хъл (1974):

(4) Каква оценка заслужава всеки ученик?

„Каква оценка заслужава всеки ученик?“

Въпрос (4) има две тълкувания, които могат да бъдат за­изразено като (5a) и (5b):

(5) а) Q (всеки ученик заслужава оценка x) A.: C-.

„Q (Всеки ученик заслужава dg оценка) A: C-.“ B) За всеки ученик ви питам (да ми кажете) каква оценка заслужава. ‘За всеки ученик питам (кажете ми) каква оценка заслужава’ (Karttunen 1977.33).

С адекватно представяне на второто четене, аз съставям­с думата всеки не може да бъде поставен в обхвата на въпроса. Следователно, ако илокуционната сила на въпроса би­Като обикновен прагматичен префикс на собствена лингвистична преценка можем да очакваме, че въпросителното изречение (4) не може да има тълкуване (5), което изисква съответния семантичен елемент, по отношение на който изразът на всеки ученик има по-широк обхват. Тъй като само­възможен е по-широк обхват, става прагматично представяне на илокутивната сила на въпроса­къдрици малко вероятно.

Друг пример с квантор с обхват с bo­по-широк от елемента, свързан с илокутивна сила, когато­управляван от J. McCawley (1977). Този случай наблюдение­се основава на факта, че (6a) се различава от (6b):

(6) а) Вземете някоя от ябълките. ‘Вземете някоя от ябълките’.

б) Вземете всяка една от ябълките. ‘Вземете всяка от ябълките’.

Според широко разпространената концепция (вж. Quine 1960), всеки е представен семантично от квантор на общ характер с максимален обхват 2. Признавайки, че всяко и всяко са въплъщения на общи квантори, може да се припишат фините разлики между (6a) и (6b) на някои­втора разлика между семантичните представяния. Едно­евентуална конструктивна разлика в този случай може да е разлика в обхвата на кванторитета за общ характер и илокутивния елемент ЗАЯВКА „ПИТАЙ“ (или друго уравнение­еквивалентен елемент, изразяващ разделителната способност), както е представено в (7а) и (7б):

(7) а) (Yx: x е една от ябълките) (Моля те (вземаш x)) = всяка '(Vx: x е една от ябълките) (питам те (вземаш x)) = apu '.

(7) б) Моля ви (Vx: x е една от ябълките) (вземате x) = всяка (McCawley 1977, 396).

За да може някой да бъде представен като квантор V, имащ по-широк обхват от варианта на квантора V, преди­даден от формата всеки, общият квантор в (7а) трябва да включва­изпратете елемент REQUEST ‘ASK’ към вашия обхват.

Примерите по-горе съдържат изречения, респ­чието представяне изисква включване на перформативен компонент­в обхвата на квантора. Така последното остава­е извън обхвата на илокуционния елемент. За такива примери е невъзможно да се намери прагматично обяснение (ако в­стандартни предположения за разграничението между кванторите и променливите, които те свързват), тъй като кванторите са­лингвистични, а не прагматични елементи. Трудно е да се разбере как може да се разпространи обхватът на тяхното семантично действие­да бъде наранен от такъв прагматичен феномен като речев акт, ако речевият акт не е представен по никакъв начин граматически.

1.2. Случаи на семантична или структурна неяснота. Обстоятелствените конструкции могат да имат интерпретации (съвместно­което ще бъде разгледано по-подробно малко по-късно),­дадено от такова, например изречение:

(8) Ще бъда вкъщи през целия ден (,), в случай че имате нужда от мен. ‘Ще се прибера цял ден, ако имаш нужда от мен’.

При четене на това изречение без пауза след първото изречение­клаузата във формата в случай, че S се изразява, когато­ранга, поради който ораторът остава вкъщи. При пауза на четене предпочитаната интерпретация е тази, при която адвербиалната конструкция модифицира акта на утвърждаване, информиране и др. С други думи, информирам ви за следващия­следния факт, който може да ви бъде полезен в случай, че имате нужда от мен. Имайте предвид, че на английски­На английски тези две възможности изчезват, ако­Naya компонент е в предлог; остава само едно четиво - „да информираш“:

(9) В случай, че имате нужда от мен, ще съм вкъщи през целия ден.

Б. Корнулет (1978) дава интересно наблюдение­направено отричане (според него, M. Vuillaume) във връзка с греха­данъчен контраст в подобни немски изречения. Използването на адвербиални съставки в предлог на немски обикновено води до инверсия на субекта и главата.­цел, която се наблюдава в (10а). Има обаче и друга форма на това изречение: без инверсия (10b). Има различия в тълкуванията на тези варианти на изречението, подобни на забелязаната неяснота (8) на английски 3:

(10) а) Wenn du mich brauchst, bleibe ich den ganzen Nachmittag

zu Hause. ‘Ако имате нужда от мен, ще бъда у дома цял ден’.

б) Wenn du mich brauchst, ich bleibe den ganzen Nachmittag zu Hause. "Ако имате нужда от мен, цял ден съм вкъщи." Във версията на предложението, в която прилагателният компонент­което причинява обичайната инверсия, тази конструкция се интерпретира като модификатор на глагола bleiben в основната клауза. В другата­hom интерпретация, без обръщане на субект и сказуемо, тези con­структурите се тълкуват „като независими забележки, направени по отношение на цялото изречение, а не като модификатори на предикати“ (Curme 1922, 595). Неинвертиран ред на думите след­вечната конструкция предава или даден контраст­изречение в дискурс, или, както в (10б), мотивите на­отричане или информиране. Първото тълкуване, свързано с (10а), е по-често, макар и само след обстоятелствата­пауза не следва естествения компонент; изречения като (10b) не са напълно приемливи без пауза. Пауза преди­се поставя естествено, ако адвербиалният компонент по някакъв начин е „отхвърлен“ от основното изречение, тоест той е в отношение, необичайно за адвербиалния компонент в предлога към главното изречение.

Изглежда очевидно, че тази разлика се определя от­разлики в структурата на компонентите и могат да бъдат представени като разлика в скоби, подобна на представянето на­стойности в (11):

(11) Джон каза, че Хари си е тръгнал, за да създаде проблеми. ‘Джон ска­зала, която Хари напусна, за да си направи неприятностите.

По този начин, двусмислието в английските изречения

(11) и синтактичните разлики между (10a) и (10b) в немския език могат да бъдат представени по подобен начин. Ако приемем, че перформативните изречения са семантично-синтактични елементи, тогава можем да кажем, че те изпълняват функцията на „тласкащ“ елемент, въвеждайки­между основното предложение, което се одобрява, и обстоятелството­естествен компонент:

(12) а) ИЗДАВАМ (ще бъда у дома през целия ден (в случай, че имате нужда

б) ИЗПЪЛНЯВАМ (ще бъда вкъщи през целия ден) (в случай, че имате нужда от мен).

(13) а) ИЗДАВАМ ((Wenn du mich brauchst) (bleibe ich den gan-

zen Nachmittag zu Hause)) 4. „ОДОБРЯВАМ ((в случай, че имате нужда от мен) (ще бъда вкъщи цял ден))“.

б) (Wenn du mich brauchst) ИЗДАВАМ (ich bleibe den gan-zen Nachmittag zu Hause). ‘(В случай, че имате нужда от мен) ОДОБРЯВАМ (ще бъда вкъщи цял ден)’.

Тълкуването на модифициращата връзка не трябва да бъде­медицински от композиционните и структурни отношения между около­стабилна конструкция и други компоненти.

В случай, че изпълнителните изречения­въпреки това те не са разпознати като синтактично-семантични компоненти­съответните различия трябва да бъдат представени по различни и, трябва да се каже, по-малко еднакви начини. Неко­някои от подходите от този вид, предложени за описание на­Glya адвербиални конструкции, ще бъдат разгледани в следващите раздели на тази статия и последиците, произтичащи от подобни подходи за описване на­Глянски език. В представените немски примери,­Включени са два вида движение на относителната клауза. В od­В този случай, обичайната операция на движение в предварително­позиция, поставяща адвербиалната конструкция вляво от обекта, евентуално в позицията на комплемента на същите 5 s­наранена структура. В този случай инверсията близо до­захващане и предикат. От прагматична гледна точка, комбинацията от адвербиалната конструкция и основното изречение намира­в обхвата на изявлението. На немски ситуацията­обществени конструкции в предлог имат сто­тус, в много отношения подобен на статута на английски разделени или подчертано изолирани адвербиални конструкции; в wop­Те практически никога не се срещат в носални изречения. В от­разлика от английските наречителни конструкции, констатация­в предлога те нямат в това отношение прагматичните свойства на „неодобрение“ и фон.

За да представите наречителната конструкция, използвайте­без обръщане на субект и предикат, очевидно е необходимо да се постулира действието на още едно правило за изместване,

вероятно в локалната позиция на възел при s 5. Във връзка с двата случая на употребено с предлог наречие­структури изисква сравнение с актуални имена­групи на немски, които обикновено съответстват на обобщаващи местоимения в следващото изречение. Имена­но затова вариант (10b) е малко необичаен за не­немският език, тъй като в него няма инверсия или обобщаващо местоимение.

В по-прагматично описание правилото за преместване на адвербиалната структура към локалния възел не използва­яде. Вместо това подобно описание постулира факта­инверсията на субекта и сказуемото и е разрешено от­раждането на двете (10а) и (10б). В този случай специален филтър маркира комбинациите от наречия + NP като неправилно конструирани или отклоняващи се от нормата, докато комуникационният механизъм­подвижни разсъждения въз основа на Максима на режима, който вие­безпокойство, осигурява липсващата интерпретация, използвайки­речеви актове (срв. съответното изречение в творбата­тези на Mittwoch 1979, обсъдени в раздел 4).

Разглежданият пример е важен, тъй като посочва възможността­откриването на такива начини за описване на изречения (10а) и (10б), както и подобни двусмислени твърдения в­Глиански езици, които не използват синтаксисната писалка­образуващ елемент. Всеки от тези подходи обаче предполага усложняването на граматиката на немския език: или поради постулацията на два вида движение в предлог, или поради предположението за генериране на излишни структури и филтриране на неинвертирани изречения. Ако изпълнителното изречение е включено в описанието, тогава­разликите между (10a) и (10b) стават съвсем естествени­ми В (10b) инверсията не се извършва просто поради ситуацията­съществителна структура и съществителна фраза на субекта­са съседни тук, тъй като има представление­тивен компонент. Този пример е важен и в друго отношение: той показва, че в случаите, когато присъствието на перформативния компонент играе решаваща роля, наречието const­рукцията е извън обхвата на перформативния елемент­това е, точно по същия начин като кванторите, разгледани в предишния раздел.