Медицински информационен портал "Вивмед"

Главно меню

онлайн сега

Потребители онлайн: 0.

ХЕПАТИТ Б, ПРОДРОМЕН ПЕРИОД

ХЕПАТИТ Б, ПРОДРОМЕН ПЕРИОД - остро или хронично вирусно инфекциозно заболяване, характеризиращо се с увреждане на хепатоцитите.

Етиология

Хепатит В се причинява от ДНК вирус.

Епидемиология

Хепатит В е антропонна инфекция. Източници на инфекция са пациенти с хепатит В в остра, хронична или продължителна форма, както и вирусоносители. Инфекцията може да възникне по парентерален път, например чрез заразена кръвопреливане, използване на нестерилни инструменти по време на операция. Възможно е предаване на инфекция по полов път, както и предаване на вируса от майката на плода през третия триместър на бременността или по време на раждането. Възможно е също да се заразите по контактно-битов начин, когато заразеният материал попадне върху увредената кожа, лигавиците.

Имунитет след преживяване на хепатит В, постоянен през целия живот.

Патогенеза

По време на инкубационния период вирусът на хепатит В попада в кръвта директно или от кожата и лигавиците. С кръвния поток вирусът се пренася в хепатоцити, където вирусът се репликира. След това възниква вторична виремия. Поради развиващия се имунен отговор възниква увреждане на хепатоцитите и некробиоза.

Клиника

Продромалният период продължава около 5-7 дни, но може да бъде съкратен до 1-2 дни или удължен до 10-12 дни. Температурата се повишава постепенно. В продромалния период се развива интоксикационен синдром, проявен под формата на слабост, главоболие, замаяност, загуба на апетит, гадене или повръщане. Диспепсията е често срещана, като метеоризъм, диария или запек. Може да се появят тъпи болки в корема, особено в десния хипохондриум, което е свързано с разтягане на чернодробната капсула. Обективно изследване определя уголемен, плътен болезнен черен дроб. Още в продромалния период урината придобива тъмен оттенък на цвета на бирата и изпражненията се обезцветяват.

Диагностика

Извършва се въз основа на оплаквания, данни от анамнезата, обективно изследване, данни от лабораторни и инструментални методи за изследване. Необходимо е да се проведе биохимичен кръвен тест с изследване на нивото на директен и индиректен билирубин, ALT, ACT, холестерол, алкална фосфатаза. Тимолов тест, оценка на титъра на сублима са задължителни. Извършва се серологичен кръвен тест (пасивна реакция на хемаглутинация, ензимен имуноанализ). Извършва се PCR реакция за определяне на вирусната ДНК. Нивото на уробилиноген се определя в урината. Освен това трябва да се направи чернодробна биопсия и ултрасонография.

Диференциална диагноза

Провежда се с хепатит А, С, D, както и инфекциозна мононуклеоза, йерсиниоза, лептоспироза. Необходимо е да се разграничи това заболяване от увреждане на черния дроб със сепсис, от токсично увреждане на черния дроб. хемолитична или обструктивна жълтеница.

Лечение

За холестаза се предписват антивирусни лекарства, интерферон, хепатопротектори, урсодезоксихолова киселина. Доказано е спазването на диета с изключение на пикантни, пържени, пушени храни и алкохол. Задължително е да се извършват мерки за детоксикация. В тежки случаи се предписват глюкокортикоиди.