Правило за минимизиране на разходите, Правило за максимизиране на печалбата - Икономическа теория на производството

Важно е да се подчертае, че производствената функция е съставена и подлежи на икономически анализ поради факта, че тя идентифицира редица алтернативни възможности за фирмата, при които различни комбинации от производствени фактори осигуряват еднакъв обем на продукцията. Това е от съществено значение за търсенето на такъв вариант на дейността на фирмата, при който тя може или да минимизира производствените разходи за производството на даден обем продукция, или да максимизира печалбата при дадено постоянно ниво на производствените разходи. Чрез изчисляване на производствената функция и избор между много алтернативни производствени опции, фирмата може да постигне най-ниските производствени разходи, като замени скъпите производствени фактори с други, по-евтини. В контекста на нарастващите цени на участващите ресурси и съответно на паричните разходи на фирмата, изчисляването на производствената функция е фокусирано върху намирането на такива алтернативни варианти, които биха осигурили икономии в разходите за закупуване на ресурси. За да се заменят скъпите ресурси с евтини, е необходимо да се определи изгодна комбинация от ресурси, производствени фактори за освобождаването на дадено количество продукти. Най-икономичната точка от разходите на фирмата ще покаже, за произволен брой продукти, минималната обща сума на паричните разходи, разходите за труд и други производствени фактори.

Критерият за най-ниски разходи може да бъде определен чрез сравняване на пазарната цена на всеки производствен фактор с пределния продукт на този производствен фактор. Правейки избор от наличните алтернативи, фирмата действа в този случай съгласно правилото: за всяка единица допълнителни парични разходи, т.е. разходи, трябва да се получи същият пределен продукт. С други думи, производствените разходи за освобождаване на даден обем продукция ще бъдат минимални, ако пределният продукт и разходите за неговото освобождаване са еднакви.

Правилото за най-ниски разходи може да бъде представено като неравенство

MPa/Pa> MPb/Pb, (2.2)

където МРа е ограничителният продукт на фактор А;

MPb е ограничителният продукт на фактор В;

Ra е цената на фактор А; Pb - фактор B цена.

Ако това неравенство е вярно, препоръчително е да се препълнят разходите, като се намалят с фактор А и се увеличат с фактор Б, тъй като неговият пределен продукт е по-висок. Поради такова преливане на производствените разходи може да се постигне минимизиране на разходите за даден обем на производството. И обратно, ако съотношението на пределния продукт на фактор A (MPa) и неговата цена (Pa) е по-малко от това на фактор B, тогава преливането на разходи ще се случи в полза на фактор A и ще бъде намалено с фактор B, чието закупуване от фирмата спира. Замяната на някои фактори с други се извършва въз основа на икономически анализ на допълващи се и взаимозаменяеми производствени фактори и техните пазарни цени.

За компанията задоволителен вариант ще бъде такъв вариант, при който комбинацията от производствени фактори и дадени обеми на продукцията отговаря на критерия за най-ниски производствени разходи.

Техниката на такъв анализ се основава не само на сравняване на пазарните цени на производствените фактори, но и на сравняване на цените на пределния продукт, получен от използването на всеки даден производствен фактор. Желаният критерий за ефективност се постига, когато цената на всеки използван ресурс (производствен фактор) и цената на пределния продукт, произведен с негова помощ, са равни.

Правило за максимизиране на печалбата

Обемът на производството е ограничен от търсенето и пазарните му цени. Поради тази причина фирмите не се интересуват от най-високата продукция, а от такъв обем, който ще изисква най-ниски разходи и в същото време да максимизира печалбите. Критерият за икономическа ефективност на фирмата (при условие, че основната му цел е да максимизира печалбата) се постига, когато пределните разходи (MC), пределните приходи (MR) и пазарните цени (P) от продажбата на пределния продукт са равни:

Чрез анализ на информация за цените, по-специално чрез сравняване на пазарната цена на всеки производствен фактор, с цената на пределния продукт, получен от неговото използване, фирмата достига точка на равновесие, т.е. равенство на MC и MR, при което се постига максимизиране на неговата печалба (Таблица 2.3).

Равновесно състояние на фирмата и максимизиране на печалбата