Нагиев Г

Няколко концепции за общественото мнение са се развили в социологията: 1) монистично (съществува единно (общо) обществено мнение, което е вярно („хората не могат да грешат“)); 2) мнозинство (има становище на мнозинството, с което трябва да се има предвид); 3) плуралистичен (няма единно, доста стабилно обществено мнение). Съвременните изследователи са се опитали да „примирят“ тези възгледи. Те вярват, че общественото мнение има монистично-плуралистичен характер (т.е. първоначално има няколко различни мнения за даден обект, след което от тях се отделя едно доминиращо, което се споделя от мнозинството).

Специфика на общественото мнение: 1) това е конкретно заключение на определена общност от хора относно определени обекти, резултат от тяхната умствена дейност; 2) критериите за подбор за формиране на общественото мнение са обществените интереси и потребности; 3) масовите преценки на хората имат различна степен на обективност (истина); 4) общественото мнение действа като специфична стимулираща сила, която регулира поведението на хората, техните практически дейности; 5) това е специфичен продукт на взаимодействие, комбинация от мнения, нивелирани, променени, формирали ново качество, което не е сведено до проста сума от индивидуални мнения.

Целта на формирането на общественото мнение е насочено намерение, неудържимо желание, неутолима жажда за привеждане на наблюдаваното, съществуващото, реалността в съответствие с желаното, необходимо; не адаптация към реалността, а желанието да се изрази отношението към нея, да се повлияе на хода на събитията и процесите, да се разрешат конфликти и противоречия.

Типология на обществените мнения: 1) по степен на развитие: нововъзникващи, активно формиращи се, напълно оформени, избледняващи (губят значимост); 2) според степента на съответствие с обществените нужди: действителни (модерни), прогресивни (насочени към бъдещето), реакционни (характеризират изоставането на общественото мнение от текущите социални процеси); 3) за различни видове признаци и характеристики: индивидуални, групови, колективни, обществени, истински и неверни, стабилни и изменяеми, ясни и неясни, доминиращи и опозиционни, официални и неофициални, консервативни и иновативни, закъснели и навременни и др.

Стабилността на функциониращото обществено мнение се проявява в следното: 1) постоянният интерес на хората към неговия обект; 2) страстно убеждение в правилността на тяхната позиция; 3) желанието да го защитим и защитим, 4) превръщането на мненията в конкретни решения и практически действия.

Функции и нива на общественото мнение.

Най-важните от тези функции са: оценителна, консултативна и директивна. Те опосредстват най-важните видове обществено мнение: 1) оценъчно - изразява отношението към определени проблеми или факти; 2) аналитичен (конструктивен) - свързан с приемането на всяко решение, което изисква задълбочен и изчерпателен анализ; 3) регулаторна - тя разработва и прилага определени норми на социалните отношения и оперира с цял набор от норми, принципи, традиции, обичаи, морал и др., Неписани от закона.

Нива на общественото мнение

Световно обществено мнение.

Предпоставки за ставане световно обществено мнение: 1) появата и обострянето на глобални проблеми, чието решение засяга жизнените нужди не само на отделни държави и народи, но и на човечеството като цяло; 2) никога не виждани преди разширяване на световните връзки, преплитане на интереси народи, задълбочавайки взаимните си запознаване; 3) нарастваща роля и значение субективен фактор в естествено-историческия процес съзнателни, рационални принципи за преодоляване на кризи, възникващи в хода на социалното развитие; 4) интелектуализация начина на живот на съвременното човечество; пет) възходът на самосъзнанието и политическата активност хора; 6) мащабиране и ревитализация медии и комуникация; 7) поява качествено нов тип съзнание - универсален, планетарен, чийто специфичен начин на съществуване е световното обществено мнение.

Социални функции световно обществено мнение: 1) оценка - израз на ценностно отношение към проблеми, засягащи интересите на цялото човечество; 2) контрол - проследяване на състоянието и развитието на ситуацията в света, начини и средства, които се използват за разрешаване на възникващи конфликтни ситуации; 3) защитен - отстояване на общите човешки интереси; 4) комуникативна и мобилизираща - обединяване и ориентиране на практическите дейности на световното население, международни организации, политически и обществени фигури за запазване на живота, за справедливо решение на глобалните проблеми; пет) регулаторна - способността да се влияе на състоянието на моралния и политически климат в света, да се допринася за регулирането на международните отношения.