Лекция: Романтична двойственост в лирическите произведения на В.А. Жуковски.
Нека се обърнем към елегията на Жуковски „Вечер“. От самото начало читателят има известно емоционално състояние - наслада от красотата на околния свят:
Поток, който се вие през лекия пясък,
Колко тиха е вашата хармония е приятна!
С каква блясък се търкаляш в реката.
Жуковски не предава обективните признаци на природно явление. Невъзможно е да се каже със сигурност кой поток, прозрачен или мътен, дълбок или плитък, широк или тесен. За поета са важни специални емоционални знаци: „тиха хармония“, „блясък“. Потокът има благоприятен ефект върху лиричния герой. Красотата внушава спокойствие и спокойствие в душата. Епитетът „лек пясък“ разкрива оригиналността на романтичния метод на Жуковски. Поетът се стреми да предаде не цвета на пясъка (жълт), а да засили емоционалното впечатление. Жуковски иска читателят да се слее с природата, така че душата му да чувства хармония, да попива красотата.
В поемата "Нощ" поетът се позовава на "тихата нощ":
Дайте мир на уморените сърца.
По своята мирна проява,
С твоето сънливо пеене
Измъчена душа с копнеж,
Като дете майка, успокой се.
Нощта в художествената система на Жуковски символизира духовната и творческа сила на природата. По това тайнствено време на деня поетът усеща пристигането на вдъхновение. „Уморен ден“ е както естествен, така и свързан с вътрешния живот на човека. В реалния свят хората се сблъскват със загуби, проблеми, горчивина и разочарование. За да избяга от проблемите, суетата в света на мечтите и красотата е естествен импулс за лиричния герой на стиховете на Жуковски. Поетът беше убеден: земната красота е чудна, но временна. Вечните идеали съществуват само в сюрреалистичния свят. Само през нощта, в своите мечти и сънища, човек може да проникне в тайнствената област на морална чистота и всеобщо щастие.