Предтекст

Тази лекция разглежда основните характеристики и класификации на предлозите.

План за лекция

30.1. Предлог като част от речта.

30.2. Класификации на предлозите.

30.3. Омонимия на предлози и думи от други части на речта.

Предтекст - служебната част на речта, която изразява зависимостта на съществително име, число и местоимение от други думи във фраза и в изречение. Например фразите да бъдат на закрито, мокри от роса, четка за обувки, чайник без капак са подчинени на зависими форми на думи, които са прикрепени към основните компоненти на фрази с предлози (в, от, за, без).

Комбинацията от предлог с дело се нарича форма на предлог-падеж. Но предлогът не винаги принадлежи само на съществителното: за много глаголи комбинацията с предлога е предпоставка: да се родиш в (да се родиш като смб.), Да биеш (да удариш), да биеш ( работим усилено), приемам от (получавам), приемам за (да бъда сбъркан), да се състоя от (да бъда част), да се състоя на (да служа).

Различните предлози могат да изразяват синонимни значения, например на масата, близо до масата, до масата, но като цяло предлозите не съвпадат по значение: на масата = на повърхността на таблицата, в таблицата = вътре таблицата, под масата = в долната част на таблицата, над масата = горната част на таблицата, от таблицата = горната част на таблицата, отдолу на таблицата = дъното на таблицата.

Значението на предлога се формира въз основа на връзката със случая и се определя в структурата на конкретни синтактични единици. „Правилното значение на предлога, - пише В. В. Виноградов, - не може да се прояви извън връзка с формата на случая на някакво име на човек или предмет. С именителен падеж не се използва нито един предлог.

Опитайте се сами да подчертаете предлога във всяко изречение. Ако направите това правилно, думата ще стане зелена, ако не - червена.

Функцията за формализиране на синтактичните връзки приближава предлозите до съюзите. Говорихме за това как да различаваме предлозите от съюзите в лекция 29.

Видове предлози по произход

По свой собствен начин предлози за произход може би

- недеривативен (антидеривати) и

- производни.

Примитиви са онези предлози, които не са образувани от други думи: без, в, за, преди, за, от, до, на, по-горе, o (около), от, преди (преди), на, под, с, около, s, y, през (през), отзад, отдолу, над.

Антидеривативните предлози се комбинират със случаи, както следва:

1) с R. - без, преди, от, от, с, при, поради, отдолу, между, в името на;

3) от V. - за, на, около, на, под, около, с, през, през;

4) с Т. - отзад, над, преди, под, с, над, между;

Производните предлози, в зависимост от частта на речта, от която са образувани, се разделят на:

- наречие: наоколо, отпред, отвътре, отзад, минало, след, в съгласие, подобно, към, срещу, близо, след;

- страхотно: по време, в продължение, поради, във формата, във връзка с, въпреки, с оглед, вместо, като, като, около, за сметка;

- глаголен: благодаря (с d.p.), въпреки, започвайки с, с изключение, включително, след.

Видове предлози по структура

По структура, предлози може би:

- прости (о, под, през и т.н.);

- сложни (заради, отдолу, над и т.н.);

- композитен (във връзка, за сметка, по време и т.н.).

Простите предлози са само една дума.

Сложните предлози са тире.

Съставните предлози са съставени от две или повече думи.

Видове предлози по стойност

Предлогът няма самостоятелно значение. Значението на предлог се разбира като граматическите отношения, които той изразява в комбинация с косвения случай на съществителното. Значенията, изразени с предлози, са много разнообразни. Предлозите могат да бъдат едноименни, следователно, в зависимост от контекста, те могат да действат в различни значения.

В зависимост от естеството на изразената връзка, предлозите се разделят на няколко групи:

- пространствена значения се изразяват с всички предлози с изключение на предлози без, в името на, о: плувайте по реката, застанете между столовете, израстете пред къщата и т.н.

- временно - изразено с предлози:

- до, s + R.p. (от сутрин до обяд),

- да се + Д. п. (До вечерта),

- под, през + V.p. (сутрин, след седмица),

- за, преди, с + T.p., (на вечеря, преди закуска, с началото
пролет),

- в, на, на, в + P.p. (през май, миналата седмица, при пристигане, при
Петър Велики).

- причинен - изразено с предлозите:

- от, от, от, отзад + R.p. (мълчи от уважение, не заспивай от шума, не идвай поради болест, прави грешка от отчаяние),

- от + D.p. (не отговаряйте поради неразбиране),

- на + V.p. (награда за храброст),

- за, под + T.p. (изхвърлете го като ненужно, намокрете се под дъжда),

- в + P.p. (пие в скръб, крещи уплашено).

- цели - изразено с предлози:

- за, заради + R.p. (за почистване, за забавление),

- на, около + V.p. (купувайте сирене за закуска, купувайте в резерв),

- на + T.p. (отидете в магазина за мляко).

- условия - изразено с предлози:

- без + R.p. (без дъжд реколтата ще умре),

- с + T.p. (момичето не плаче с бавачката),

- в + P.p. (покривът едва се държи на вятъра).

- количествен - изразено с предлози:

- без, преди + R.p. (работа без почивка, танц до световъртеж, писък до ступор),

- на, на, с + V.p. (оставете за един месец, писнали, намокрите се до кръста, ряпа с юмрук).

- определящ - изразено с предлози:

- без, преди, от, от, с, поради, от под + R.p. (рокля без ръкави, пола до глезена, копринено яке, украса от изток, малко нещо от чужбина, бутилка парфюм),

- k + D.p. (подаръци за празника),

- под + V.p. (ваза за бонбони),

- c + T.p. (говорете с вдъхновение, инкрустирана кутия),

- в, на, на, при + P.n. (ходене в вълнение, шуба, служител на посолството, любовни стихове).

- обект (предмет) - изразено с предлози

- от + R. p. (стреля с пистолет),

- в, о, през + В. п. (вижте през бинокъл, надраскайте нокът, вижте през лупа),

- за + R. p. (купи книга за сестра ми),

- pro + V. p., o + P. p. (не забравяйте за котка, не забравяйте за котка),

- c + T. p. (ела с баща ми, срещни приятел).

Намерете предлог в изречението и го характеризирайте според три класификации.

30.3. Омонимия на предлози и думи от други части на речта

Предлозите, като съюзите, трябва да се разграничават от думите в други части на речта. Тук се правят много грешки. Когато дефинирате част от речта, е важно да запомните, че предлогът е официална част от речта, а не независима. Следователно не може да му се зададе въпрос, той сам влиза във въпроса.

Помислете например за две изречения: 1. Той стоеше (до какво?) До къщата. 2. Той застана настрана. В първото изречение до е предлог, той е включен във въпроса и е тясно свързан със следващата значима дума. Във второто изречение няма предлог, думата „следващ“ е наречие, тъй като въпросът е зададен директно към тази дума и има самостоятелно лексикално значение.

Предлозите трябва да се разграничават не само от наречия, но и от други части на речта.