Къде водят „реформите на жилищните и комуналните услуги“?

Жилището при социализма, разбира се, не беше достатъчно; Някой трябваше да стои на опашка в продължение на десет години. Но първо, никой от чакащите не остана без покрив над главите си, и второ, имаше недостиг на растеж, а не недостиг на банкноти по пътя към собствените им жилища.

Друг начин за решаване на жилищния проблем съществува при капитализма. Необходимостта от жилище там също е устно призната, но само ако нуждаещият се има какво да плати за покрив над главата си и някой от буржоазната класа ще спечели от предоставянето на този покрив. Оттук и „чудесата“, типични за капитализма, когато новопостроените къщи стоят празни, необитаеми, а големи семейства се сгушват в рушащи се казарми - те няма какво да плащат за нормалните условия на живот. От същата категория "чудеса" има седем милиона американци, живеещи в автомобилни ремаркета в най-богатата държава в капиталистическия свят. Или „ноу-хау“ на руските управляващи компании, когато пенсионер с пенсия от 10 хиляди рубли получава сметка за комунални услуги за 9,6 хиляди.

Докато в Русия има възстановен капитализъм, толкова много правителството провежда така наречената „реформа на жилищно-комуналните услуги“. С всяка стъпка от тази буржоазна „реформа“ има все по-малко достъпни жилища и все повече кражби. Руският президент В. Путин твърди, че няма нужда буржоазната държава да инвестира в жилищния и комунален сектор, тъй като те се харчат неефективно. Г-жа Василиева от Оборонсервис, разположена в 13 стаи, е пример за капиталистическо разпределение "според нуждите" и ефективно използване на средствата. И кой пречи на властите да постигнат ефективни разходи? Никой не се намесва. просто не си струва. Правителството ще извърши „реформа“ в интерес на буржоазията, за да получи всичко „както в цивилизованите страни“.

Къде водят „реформите на жилищните и комуналните услуги“?

Руската буржоазия прави този вид сортиране на жителите на чисти квартали и жителите на гетото. Социалното разделение на хората по степени е консолидирано в жилищния сектор. Като е свързан с жилището от необходимостта да плаща наем, тарифи, ипотеки и така нататък, човек поробва материално и вече няма да се застъпва за „истината“ в производството.

Въпросът кой начин за решаване на жилищния проблем е по-скоро в интерес на трудещите се е чисто риторичен. Следователно борбата за жилище трябва да премине на едно от първите места в класовата борба между труда и капитала, трябва да се превърне в борба за социализъм.