Рентгенова снимка на черния дроб и жлъчните пътища

Черният дроб е един от най-сложните органи по своята структура и функции, той е най-голямата жлеза в тялото, участва в процесите на храносмилането, метаболизма и кръвообращението, изпълнява специфични ензимни и отделителни функции. С помощта на различни изследователски техники лекарите се научиха обективно да оценяват морфологията на черния дроб и да научат многостранните му функции.Сред тези техники достойно място заеха лъчевите методи. Това важи изцяло и за изследването на жлъчните пътища и панкреаса.Тук лъчевата диагностика, без преувеличение, спечели водеща позиция, но при условие, че се разглежда като неразделна част от общата диагностична схема.

Показания за рентгенови лъчи на черния дроб и жлъчните пътища

Показанията за рентгеново изследване (рентгеново изследване) на черния дроб и жлъчните пътища се установяват от клинициста въз основа на историята и клиничната картина на заболяването. Изборът на метода на радиационно изследване се извършва съвместно от клинициста и лъчетерапевта. Последният съставя план за изследване, анализира резултатите от него и формулира заключение.

Рентгеново изследване на черния дроб и жлъчните пътища

Черният дроб се състои от два дяла, които обикновено са разделени на 8 сегмента. Всеки сегмент включва клон на порталната вена и клон на чернодробната артерия, а жлъчният канал излиза от сегмента. Сегменти I и II съставляват левия лоб на черния дроб, а III-VIII - десния. Основната клетъчна маса на черния дроб - около 85% от всички клетки - се формира от хепатоцити. Те се събират в лобули, от които в черния дроб има около 500 000. Хепатоцитите в лобулите са разположени на редове по жлъчните капиляри и най-малките венозни разклонения. Стените на последния се състоят от звездни ретикулоендотелиоцити - клетки на Купфер, те съставляват 15% от всички чернодробни клетки.

Кръвоносната система на черния дроб включва два въвеждащи кръвоносни съда: порталната вена, през която тече 70-80% от общия обем на приливащата кръв, и чернодробната артерия, която представлява 20-30%. Изтичането на кръв от черния дроб се осъществява през чернодробните вени, които отиват към долната куха вена, а изтичането на лимфа през лимфните пътища.

При обикновени рентгенографии черният дроб дава интензивна еднородна сянка с приблизително триъгълна форма. Горният му контур съвпада с изображението на диафрагмата, външният се откроява на фона на екстраперитонеална мастна тъкан, а долният отговаря на предния ръб и се откроява на фона на други органи на коремната кухина. Нормален жлъчен мехур рядко се вижда на обикновени изображения и то главно в долната част.

При ултразвуковото изследване образът на черния дроб на здрав човек е доста еднороден, с финозърнеста ехоструктура, причинена от елементи на стромата, съдовете, жлъчните пътища и връзките. Границата между десния и левия лоб на черния дроб е овална хиперехогенна формация - показване на кръглия лигамент на черния дроб.

В областта на портата на черния дроб се определят тънкостенни тръбни образувания. Това е предимно порталната вена с относително дебелите стени и калибъра на главния ствол 1-1,2 см, чернодробните артерии, както и общия жлъчен канал с диаметър около 0,7 см. В черния дроб, артериите и жлъчката каналите са невидими, но ехо-отрицателните ивици са ясно видими венозни съдове. Чернодробните вени, насочени към долната куха вена, са особено ясно видими.

На сонограмите жлъчният мехур се различава добре като хомогенна ехо-отрицателна формация с овална форма с гладки ръбове. Размерите му варират в широки граници - от 6 до 12 см дължина и от 2,5 до 4 см ширина. Дебелината на стената на жлъчния мехур в областта на дъното и тялото е 2 мм, в областта на фунията и шийката - 3 мм.

Изображението на черния дроб на изчислените томограми зависи от нивото на секретирания слой. Ако отидете отгоре, тогава на височината на ThIX-ThX се появява сянка на десния лоб, а на нивото на ThX-ThXI - и на левия лоб. На следващите разрези се открива хомогенна структура на черния дроб с плътност 50-70 HU. Контурите на черния дроб са равномерни и остри. На фона на чернодробната тъкан могат да се определят изображения на кръвоносни съдове; плътността им на сянка е по-ниска (30-50 HU). Ясно се вижда портата на черния дроб, на чийто заден ръб се определя порталната вена, а отпред и вдясно от нея - общият жлъчен канал (обикновено той се появява неясно). На ниво ThXI-ThXII се отбелязва изображение на жлъчния мехур. На спирални томографи е възможно да се изследва съдовата система на черния дроб. За тази цел се извършва томография със задържане на дишането на пациента след въвеждането на болус от водоразтворим контрастен агент във венозното легло.

Възможностите за ядрено-магнитен резонанс на черния дроб са подобни на тези на CT, но с ЯМР можете да получите изображение на слоевете на черния дроб във всички равнини. В допълнение, чрез промяна на метода на ядрено-магнитен резонанс е възможно да се получи изображение на чернодробните съдове (MR-ангиография), жлъчните пътища и панкреатичните канали.

За рентгеново изследване на жлъчния мехур и жлъчните пътища са разработени редица методи за изкуствен контраст. Те са разделени на три групи:

От методите на рентгеновото изследване най-голямо внимание заслужават ангиографските методи и изследвания с въвеждането на контрастно вещество в жлъчните и панкреатичните проходи. Тези техники са от голямо значение за диференциалната диагноза на чернодробна цироза, билиарна атрезия, портална хипертония, разпознаване на обемния процес в черния дроб и жлъчните пътища. Въз основа на резултатите от тези проучвания пациентите се избират за хирургично лечение.

Методът с контрастиране на хранопровода с барий за откриване на разширени вени се използва все по-рядко, тъй като ендоскопското изследване дава много по-добри резултати. Обикновената рентгенова снимка на коремната кухина също губи своята клинична стойност за диагностика на чернодробни заболявания.

Чернодробна ангиография

Чернодробната ангиография придоби голямо клинично значение с въвеждането на селективна ангиография на висцералните клонове на коремната аорта. Сред ангиографските методи най-често се срещат целиакия и мезентерикография. Ангиографията се използва за идентифициране на патологичния процес и изясняване на неговите характеристики, както и за разрешаване на въпроса за хирургичното лечение. Методът се използва за диагностика на фокални чернодробни лезии, разпознаване на тумори, паразитни заболявания, малформации и собствена съдова патология в тази област. Методът е противопоказан при тежко състояние на пациента, остри инфекциозни заболявания, психични разстройства, свръхчувствителност към йодидни препарати.

Спленопортография

Спленопортографското изследване се състои във въвеждането на контрастно вещество в далака, последвано от рентгенография. На рентгенограмата порталната и далачната венозна система е ясно очертана, което позволява да се идентифицират нарушения на порталната циркулация, наличие на колатерали и дори фокални лезии на черния дроб и далака. Показания за спленопортография са спленомегалия, хепатомегалия, стомашно кървене с неизвестна етиология. При наличие на портална хипертония се наблюдава разширяване на цялата система на далака и порталните вени, деформация на съдовия модел на черния дроб с области на тромбоза, наличие на съпътстващ кръвен поток.

За да се изясни произходът на порталната хипертония, може да се използва спленопортохолангиографско изследване. Същността му се крие във факта, че контрастните вещества (билингност и др.), Които лесно се секретират от черния дроб, се инжектират в далака. Този метод позволява не само да се оцени състоянието на порталната циркулация, но и да се определи проходимостта на жлъчните пътища.

Хепатовенография

Освен това в клиничната практика се използва хепатовенография (чернодробна флебография). Методът се използва за диагностициране на синдрома на Badz-Chiari, за изясняване на състоянието на изтичане от черния дроб преди поставяне на шунт при пациенти с чернодробна цироза.

Директна портография

Директната портография (ileomesentericoportography) е най-широко използвана в хирургичната практика за изясняване на причините и степента на нарушения на порталната циркулация: състоянието на екстра- и интрахепатално-порталното легло, наличието на обезпечения, които не са в контраст със соленопоргографията. Директната портография в комбинация с други специални методи за изследване ви позволява да определите обхвата на хирургичната интервенция. От особено значение е директната портография за пациенти със синдром на порталната хипертония след операция, когато е необходимо да се реши въпросът с налагането на мезентериално-кавална анастомоза. Често мезентериалните съдове се използват за изследвания.

Холецистохолангиография

Оралната и интравенозна холецистохолангиография при остри заболявания не е много информативна, тъй като засегнатите хепатоцити слабо отделят контрастни вещества в жлъчката. Тези методи на изследване дават най-добри резултати в периода на възстановяване на вирусен хепатит, с изолирана патология на жлъчните пътища, както и с хроничен хепатит.

Панкреатохолангиография

Ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография (ERPHG) се използва, когато други методи не могат да установят причината за холестазата. Предишната диагноза включва задълбочено вземане на анамнеза, преглед на пациента, ултразвук и (или) КТ, ако е възможно - интравенозен контраст. Ендоскопската ретроградна холангиопанкреатография е от голямо значение при разпознаването на заболявания на панкреаса и жлъчните пътища. Изследването включва фибродуоденоскопия, канюлация на голямата дуоденална папила с катетър, въвеждане на контрастно вещество (верографин) в жлъчните и панкреатичните проходи и рентгеново контрастно изследване. Методът се използва за диагностициране на холедохолитиаза, тумори на интра- и екстрахепаталните жлъчни пътища, перихоледохиален лимфаденит, рак на панкреаса.

Освен това, в случай на комбинирани лезии на черния дроб и жлъчните пътища, за диференциална диагноза на механична и хепатоцелуларна жълтеница може да се използва трансхепатална (транспариетална) холангиография, която се състои във въвеждането на контрастно вещество в интрахепаталните жлъчни пътища чрез пункция биопсия на черния дроб. Тъй като в същото време на рентгенограмата жлъчните пътища са добре контрастирани, възможно е да се определи локализацията на обтурацията и генезисът на холестазата. Този метод на изследване обаче рядко се използва при деца.