Хашек Ярослав

сякаш казва: „Нищо, братко, не можеш да го направиш, виждам, че става въпрос
изгубен ".
Продължавайки да гали кучето, Швейк стана нежен глас
разкажете приказка:
-- Имало едно време кученце, казвало се Фокс и живеел с него
един полковник и прислужницата му го изведе на разходка. Но ето че дойде
веднъж мъж и Фокс са откраднали нещо. Фокс влезе в армията
услуга на един лейтенант и му даде прякора Макс. Максик,
дай ми лапа! Така че ще бъдем с теб, кучи син, приятели, ако
просто бъдете добри и се подчинявайте. Или иначе сте на
военна служба ще трябва!
Макс скочи на колене и започна шеговито да напада Швейк.
Вечерта, когато лейтенантът се върна от казармата, Швейк и Макс бяха
вече приятели.
Поглеждайки към Макс, Швейк философства:
-- Ако погледнете отвън, значи, всъщност,
всеки войник също е откраднат от къщата си.
Лейтенант Лукаш беше приятно изненадан да види Макс, който
също беше доволен, че отново видя мъж със сабя.
Когато лейтенантът попита откъде Швейк взе кучето и за какво
й плати, Швейк съвсем спокойно информира, че кучето
подарени му от приятел, който току-що е бил призован
армия.
-- Отлично, Швейк - каза лейтенантът, играейки си с кучето.--
Първия ден ще получите от мен петдесет корони за кучето.
-- Не мога да приема, господин лейтенант.
-- Швейк - каза строго лейтенантът, - когато влязохте в
в моята служба, казах ви, че трябва да се подчинявате на всички
думата ми. Ако ви кажа какво получавате от мен
петдесет корони, тогава трябва да ги вземете и да ги изпиете. Какво правиш
направи, Швейк, с тези петдесет корони?
-- Смея да докладвам, господин главен лейтенант, ще пия
както е поръчано.
-- И ако забравя за това, тогава ви заповядвам, Швейк,
докладвайте ми, че трябва да ви дам петдесет крони за куче.
Ясно ли? Има ли бълхи? Най-добре осребрете и разчешете
него. Утре съм на работа, а вдругиден ще се разходя с него.
Докато Швейк къпеше кучето, полковникът, бившият й
собственик, изруга каква е светлината и заплаши непознат крадец,
това ще го доведе до военния съд и ще му нареди да стреля,
затвори го, вкара го в затвора за двадесет години и го хакни
малки парчета.
-- Der Teufel soll den Kerl buserieren! / Груб немски
проклятие / -- пренесени през апартамента на полковника, така че
чашите трепереха.
-- Mit solchen Meuchelmordern werde ich плешив плод / С

Бързо ще се справя с тези бандити /.
Катастрофа надвисва над Швейк и лейтенант Лукас.

Глава XV. КАТАСТРОФ


Нека над планините, до самите облаци
Натрупват се човешки кости и димяща плът.


Поход към Гренвил до Прасна Брана на шпатулата
Сабите искрят, а момичетата плачат.


Ние сме страхотни войници,
Красавиците ни обичат,
Колко пари имаме,
Ние сме добре дошли навсякъде.


„Вероятно си добър навсякъде, негодник!“ - помислих си
лейтенант и плю. Главата на Швейк се появи на прага.
-- Смея да докладвам, господин главен лейтенант, дойде тук
за вас от казармата трябва незабавно да докладвате на капитана
полковник. Санитарят е тук! - И добави познато: - Това,
трябва да е около едно и също куче.
Когато санитарът в залата пожела да докладва за целта на неговата
енория, лейтенантът каза със задавен глас:
-- Чух вече.
И той си тръгна, хвърляйки изсъхващ поглед към Швейк. Не беше
доклад, но нещо по-лошо. Когато лейтенантът влезе в кабинета
полковник, той седна на един стол.
-- Преди две години, лейтенант - каза той, - вие попитахте
относно преместването в Деветдесет и първия полк в Будейовице. Знаеше ли,
къде се намират Будейовице? На Вълтава. Да. На Вълтава и се влива в
я там Ohře или нещо подобно. Градът е голям, бих го направил
каза: гостоприемна и ако не се лъжа, има
насип. Знаете ли какво е насип? Насип
-- това е каменна стена, построена над вода. Да. Това обаче
е без значение. Направихме маневри там.
Полковникът мълчеше и, гледайки мастилницата, бързо прекоси
по друга тема:
-- Кучето ми е разглезено от теб. Иска да не яде нищо. добре
тук! Мухата влезе в мастилницата. Удивително е - лети през зимата
попадат в мастилницата. Разстройство!
- Да, говори най-сетне, копеле старо! - помисли лейтенантът.
Полковникът стана и обиколи няколко пъти офиса.
-- Отдавна си мисля, господин лейтенант, как мога да бъда с вас
направете така, че такива факти да не се повтарят и след това аз
не забравяхте, че изразихте желание да преминете към Деветдесет
първи полк. Главната централа наскоро ни информира за
фактът, че в 91-ви полк има голяма липса на
в офицерския корпус поради факта, че офицерите са избити от сърбите.
Давам ви честната си дума, че до три дни ще бъдете там
91-ви полк в Будейовице, където марширува
батальони. Не е нужно да благодарите. Армията има нужда от офицери,
който.
И, без да знае какво да добави, той погледна и каза:
-- Вече е половин десет, време е да вземем полка
доклад.
С това приятният разговор свърши и лейтенантът
облекчен, когато напусна офиса. Лейтенант
отиде в доброволческото училище и обяви, че през
следващите дни отива на фронта и по този повод
организира прощално парти в Неказанката. връщайки се у дома,
той многозначително попита Швейк:
-- Знаеш ли, Швейк, какво е походен батальон?
-- Смея да докладвам, господин главен лейтенант, марширувам