Групови (наследствени) форми на управление

Сила на най-добрите

Аристокрация (от гръцки aristos - най-добрият и kratos - власт) - висшата класова прослойка, привилегированата родова знат, формирана в процеса на историческото развитие на определено общество и неговото класово разслояване. Първоначално аристокрацията се формира въз основа на отчитане на специфичните заслуги на член на обществото, а след това придобитите права, титли и привилегии започват да се прехвърлят по наследство [68].

Сила на богатите

Олигархия (от гръцки oligos - малко, малко и arche - власт) - силата на малцината, една от формите на държавно управление, при която цялата пълнота на държавната власт принадлежи на най-богатата и най-малката част от обществото [50].

Тимокрацията (от гръцки timo - цени, чест и kratos - власт) е специална форма на олигархия, управление, при която държавната власт принадлежи на привилегировано мнозинство с висока имуществена квалификация [51]. Пример за тимокрация е държавната система в Атина, която се оформя през 6 век. Пр.н.е. Пр. Н. Е., В която атинските граждани са били разделени на редици според доходите от земята.

Плутокрацията (от гръцки plutos - богатство и kratos - власт) е политическа система, при която властта е концентрирана в ръцете на малцина, тоест олигархията на богатите [51]. Класически пример за плутокрация е политическата система на Картаген в древността и Венецианската република през Средновековието. В съвремието плутокрацията се нарича доминиране на финансовата олигархия, която контролира икономическия, политическия и духовния живот на страната [51].

Власт на служителите

Партокрацията е бюрократичен слой на партийния апарат, който в условия на монопол върху властта концентрира в ръцете си всички лостове на икономическо, административно и политическо управление [51]. Високата степен на изолация, номенклатурният принцип на подбор на ръководни кадри, липсата на ефективни механизми за обществен контрол водят до факта, че много представители на този слой партийни функционери развиват специфични групови интереси, изразени в желанието да се запазят по всякакъв начин стабилността на политическия режим, който осигурява тяхното привилегировано положение [51].

Технокрацията (от гръцки техно и kratos - буквално, силата на занаята, майсторството) е термин, който в съвременната социална наука се използва за обозначаване на теоретична концепция за власт от определен тип; да се характеризират реалните политически режими, които практически прилагат принципите на тази концепция; да се определи наистина съществуващ слой технически специалисти измежду висшите ръководни длъжности [89].

През 60-те години на ХХ век, в ерата на развития индустриализъм, идеята за технокрацията като активна прогресивна сила на обществото става обект на теоретичен анализ от Дж. Галбрайт, който отстоява примата на техническата рационалност и индустриалното - икономически комплекс в обществото. По-специално, той вярва, че големият корпоративен сектор доминира в икономиката, чието успешно функциониране е научно осигурено от усилията на технологичната структура. Според Дж. Галбрайт, техноструктурата - „носителят на колективната интелигентност“ - е огромна йерархична организация, която обединява хора със специални знания - от обикновени инженери до професионални мениджъри и директори. Предвид многоетапния процес на вземане на решения и стриктното му подчиняване на научната експертиза, J. ​​Galbraith заключава, че технологичната структура в съвременния свят е управляващият елит.

Технокрацията може да се определи по-широко като власт, основана на научен опит, или експертокрация. В историята на социологията XX век. в допълнение към концепцията за технокрация, основана на технологична експертиза, концепциите на революцията на мениджърите (управленски експертизи: само специалистите по мениджмънт могат да управляват адекватно) и постиндустриалното общество (експертиза на учените, премахвайки теснотата на експертизата на първия и втория видове) [89].