Източна деспотия

Този тип монархия възниква в Древния Изток във връзка с необходимостта от създаване и поддържане на напоителни съоръжения. Укрепването на деспотичната власт беше фактът, че царят или фараонът, който стоеше начело на армията, често се обожествяваше или ставаше първосвещеник (Древен Египет, Древен Вавилон). Така монархът в източната деспотия стана върховен администратор и върховна духовна личност.

От това следва, че основните съществени черти на тази форма на управление са: а) единствената върховна държава­ная сила и б) получаване на тази сила и прехвърляне съгласно принципа на кръвта, по наследство. Срещнат в историята и съвременността от­практически редки отклонения от тези норми не могат да поставят под въпрос фундаменталната универсалност на посочените правни признаци на монархия. По същия начин фактът, че в много монархии държавният глава няма реална върховна държавна власт.­тъй като страната действително се управлява от други държавни органи, не може да премахне онова, което формално, законно, номинално е монархът, който олицетворява върховната власт. Това се случва и обратно, когато реалната власт на монарха (например в Мароко, Йордания и др.) Е много по-висока, отколкото следва от конституционните норми.

Формата на управление, съответстваща на периода на формиране и първоначално развитие на феодалната система. Сред характерните черти на раннофеодалната монархия е обичайно да се отделят три:

  • · слабостта на централните роялти;
  • · Присъствието във всяка държава на редица независими или полунезависими държави, княжества или херцогства;
  • Слаба връзка и практическа независимост в много случаи на големи феодали от централните държавни органи.

Връзката на васала - сюзеренитет влияе негативно върху централизацията на властта в ръцете на монарха. Последният е бил някакъв върховен господар и само негови подчинени васали са били в негово подчинение. Тоест властта в ранната феодална монархия се основава на добре познатия принцип: „васалът на моя васал не е моят васал“.

Примери за раннофеодалната монархия включват например Киевска Рус, Каролинската империя и т.н.

Това е форма на управление, при която кралската власт разчита и получава подкрепа от феодалните владения, изразена в имотно-представителния орган, който до известна степен го ограничава (кралската власт). Тоест, в класово-представителна монархия, монархът търси подкрепа за себе си сред различни класове: духовенството, благородството, богатите жители на града. Представителните органи на имота обаче до известна степен ограничавали властта на монарха, който бил принуден да се съобразява със становището и решението на представителите на духовенството и градците, които ги съставят “.

По този начин представителната монархия има следните характеристики:

  • · властта на монарха се основава на подкрепата на феодалните владения, представлявани от представителния орган на имението;
  • Представителният орган на властта ограничава до известна степен кралската власт.

В същото време конституциите на различни монархически държави по различни начини фиксират съответната форма на управление във всяка от тях и конституционния и правен статут на монарха. Това в решаваща степен зависи от това за каква монархия говорим - абсолютни (неограничени) или конституционни (ограничени) монархии. Горните монархии бяха особени стъпки в развитието на монархическа форма на управление, докато съвременните монархии се подразделят на истински (дуалистични и абсолютни) и номинален (парламентарен). В реалните монархии властта изцяло или частично, законно и всъщност, принадлежи на монарха; в номиналните монархии властта се възлага на монарха само законно, но на практика най-често правителството упражнява властта за монарха. заедно с републиката, една от двете форми на управление, известни на историята на държавата и правото; в тази форма държавният глава е единственият владетел - монархът: властта на монарха, като правило, е доживотна и се прехвърля чрез наследяване на трона. което означава прехвърляне на властта на монарха от един представител на царуващата къща (династия) на друг по предписания от закона начин.