Формиране на прагматична компетентност на студентите по филология в процеса на изучаване на руски език като чужд Текстът на научната статия по специалността "Лингвистика"

Текст на научната работа по темата "Формиране на прагматична компетентност на студентите по филология в процеса на изучаване на руски език като чужд"

ФОРМИРАНЕ НА ПРАГМАТИЧНА КОМПЕТЕНТНОСТ НА СТУДЕНТИТЕ-ФИЛОЛОГИ В ПРОЦЕСА НА УЧЕНЕ НА РУСКИ КАТО ЧУЖДИ ЕЗИК

1 канд. филол. науки, доцент на катедрата. Руски език за чужди граждани, e-mail: [email protected] 2seeker отдел. методи на преподаване на чужди езици, e-mail: [email protected]

Курски държавен университет

Ключови думи: руски като чужд език, принципът на комуникативност, комуникативна компетентност, прагматика, прагматична компетентност, прагмалингвистика.

Развитието на международните отношения и контакти в съвременния свят е повлияло на необходимостта от изучаване на чужди езици. Трансформацията на Русия в отворено общество даде тласък на разпространението на руския език в много страни по света. Висшето образование и знанията на руския език от чужди граждани играят огромна роля за получаването на престижна работа както в Русия, така и в собствената им страна.

В тази връзка водещият методологичен принцип на преподаване на руски като чужд език (RFL) на съвременния етап от развитието на методологията като наука е принципът на активната комуникация, или принципът на комуникативност, който предполага такава ориентация на обучението в който целта и средствата за нейното постигане се явяват в единство. В този случай целта е овладяване на езика като средство за комуникация, а средство за постигане на тази цел е речевата дейност.

Изучавайки руски език, чуждестранните студенти владеят езиковата компетентност

- индивидуална версия на националния език, тоест представата на човека за езиковата система и основните правила на речевото поведение. В езиковите способности е обичайно да се разграничават фонетични, граматични, семантични и прагматични компоненти.

Фонетичният компонент на езиковата компетентност отразява формирането на процесите на възприемане и генериране на звучаща реч и идеи за фонетичната структура на родния език. Граматичният компонент на езиковата компетентност засяга идеи за правилата за формиране на нови лексикални единици и развитие на речево изказване. Граматическата компетентност предполага, първо, познаване на начини за изразяване на граматични значения (пол, число, случай, лице, време и др.); второ, познаване на правилата за разширяване на основните синтактични структури, структурни схеми на изречението. Лексикалният и семантичен аспект на езиковата компетентност е лексикон (система от езикови номинативни единици) и вътрешен лексикон (система от езикови значения). Прагматичният аспект на езика

компетентността е познаване на правилата на вербалното поведение в конкретна комуникативна ситуация. Въплъщението на комуникативното намерение на говорещия, адекватно на условията на комуникация, е включено в прагматичния компонент на езиковата компетентност.

По този начин формираната езикова компетентност предполага системно познаване на езика и способност за използване на езика в съответствие с намеренията на индивида и условията на общуване.

Наличието на прагматична компетентност гарантира успешна комуникация. В процеса на преподаване на руски език за чужденци, от прагматична гледна точка, трябва да се предоставят знания за това как да се използват езикови средства за оказване на подходящо влияние върху партньора. Именно във формирането на това знание се крие същността на прагматичната компетентност, която е един от компонентите на фоновите знания. Без него комуникативната компетентност е непълна.

На основата на прагматичната компетентност се постига успех при решаване на комуникативни задачи: информиране, мотивиране, изразяване на мнение, оценка, установяване на контакт, както и ефективността на въздействието на съобщението върху поведението на събеседника в желаната посока.

По този начин ни се струва подходящо да се помисли

комуникативна и прагматична компетентност не като част и цялост, а като допълващи и взаимозависими елементи.

Пренебрегването на прагматичния аспект на комуникацията води до факта, че учениците, владеещи езикови структури, не винаги ги свързват с конкретна комуникативна задача в конкретна ситуация. Последното е изключително важно в началния етап на езиковото обучение, когато учениците владеят преди всичко уменията за правилно използване на езикови средства от гледна точка на формата на изразяване, но в същото време те не знаят как ситуативно да ги използваме адекватно в процеса на чуждоезична комуникация.

Развитието на прагматиката не може да не повлияе на лингвистиката, което е началото за появата на прагмалингвистичната посока. Развитието на прагмалингвистиката диктува необходимостта от познаване на прагматичния механизъм на комуникацията и нейната динамика (установяване, поддържане и завършване на контакт в дискурса).

Съдържанието на прагматичната компетентност е следният набор от знания и умения:

• знания, свързани с намеренията и реалното им речево изразяване;

• знания, свързани с корелацията между формата на изразяване и ситуационния контекст;

• способността за правилно осъществяване на намеренията в съответствие със ситуационните условия на речевия акт [Изаренков 1990: 54-57].

Този набор от знания и умения, представени изключително чрез „функционална компетентност“, трябва да бъдат разширени с два други компонента на прагматичната компетентност, а именно:

- компетентност на дискурса (способността да се създаде съгласуван текст, като се вземат предвид темата, логиката, стилът и регистърът на комуникацията, причинно-следствените връзки и др.);

нарушенията най-често предполагат отклонения от комуникативните очаквания.

Нека дадем примери за проблемно-ориентираните задачи, които сме разработили, които допринасят за съживяването на дейностите на учениците и допринасят за формирането на тяхната прагматична компетентност.

Задачата. Прочетете ситуациите, диалог А и диалог Б и изпълнете задачите за тях.

Иван: Здравей Максим.

Иван: Разбира се, пази.

Максим: Благодаря. Андрей каза, че ще се върне след 30 минути. (б) Няма ли да ми направиш услуга?

Максим: Няма къде да отида. (в) Можете да изчакате Андрей у дома си?

Иван: Няма въпрос. Влез.

Максим: Благодаря ви много. (г) Между другото, бъди приятел, налей ми чаша вода. Много горещо и жадно.

Анатолий Василиевич: Здравейте.

Максим: Здравейте, вие сте Анатолий Василиевич, нали?

Анатолий Василиевич: Да, така е.

Максим: Разбирам, но няма къде да отида, а Андрей трябва да се върне след 30 минути, така че бих искал да знам дали ще ми направите услуга?

Анатолий Василиевич: Какво?

Максим: (е) Може би ще оставите Андрей да чака у вас?

Анатолий Василиевич: Ще ви кажа какво, имам малко време. Ако Андрей има време да дойде преди да напусна, можете да останете с мен.

Максим: Това би било чудесно. (з) Разбира се, не ми е удобно да ви притеснявам, но факт е, че днес е много горещо и съм много жаден. Бихте ли ми донесли чаша вода?

Анатолий Василиевич: Няма проблем. Ето, вземете го.

Задачи за диалог

Диалог A Диалог B Разлики

2. Определете нивото на отношенията между Иван и Максим в диалог А

и Анатолий Василиевич и Максим в диалог Б.

Диалог А: отдалечен 1-2-3-4-5 много близо

Диалог Б: отдалечен 1-2-3-4-5 много близо

3. Помислете за връзката между Иван и Максим в диалог А и Анатолий Василиевич и Максим в диалог Б. Мислите ли, че Максим иска нещо трудно или просто в диалог А и диалог Б?

Диалог А: много прост 1-2-3-4-5 много труден

Диалог Б: много лесно 1-2-3-4-5 много трудно

4. Погледнете заявките, които сте написали в първата задача, и

Отговори на следните въпроси.

• Мислите ли, че Максим е бил учтив в диалог А? Определете нивото на уместност на исканията на Максим в диалог А.

неподходящо 1-2-3-4-5 напълно подходящо

• Смятате ли, че Максим е бил учтив в диалога на Б? Определете нивото на уместност на исканията на Максим в диалог Б.

неподходящо 1-2-3-4-5 напълно подходящо

5. Как Максим се опитва да бъде учтив, когато отправя молби?

Работата с горните диалози стимулира запомнянето на езиковия материал, активира творческото отношение на учениците към езика. Благодарение на такива задачи се развива способността да се дефинира комуникативна задача („какво искам да постигна“), да осъзная речта си, да я направя произволна и да мога да подбера адекватно езикови или речеви средства за постигане на поставените цели.

Беспалова С.В. Комуникативно-прагматична организация на обучението по чужди езици (немски език, езиков университет): дис. ... Кандидат пед. науки. Саранск, 2003 г. 275 с.

Изаренков Д.И. Основни компоненти на комуникативната компетентност и тяхното формиране в напреднал етап на обучение на студенти нефилолози // RYAZR. 1990. No 4. С. 54-57.

Павлова А.В. Ролята на прагматичните знания за изучаващите чужди езици. -в междукултурна комуникация // Език със специални цели: система, функции, среда: съб. материали III All-Russia. научно-практически конф./редкол.: Е. Г. Баянкина, отв. изд., О. А. Андреева и други; Курск. държава технология un-t. Курск, 2010 г. 196 с.

Степанов Ю.С. В търсене на прагматика: (Проблемът за предмета) // Новини на Академията на науките на СССР. Поредица за литература и език. Т.40. Москва: Наука, 1981. No 4. С. 325332.

Чомски Н. Аспекти на теорията на синтаксиса/изд. В.А. Звегинцева. Москва: Московски държавен университет, 1972.

Цурикова Л.В. Терминът "междуезик" в метаезика на когнитивно-дискурсивните изследвания // Когнитивни изследвания на езика. Проблем 5 "Изследвания

когнитивни процеси в езика ": сб. научна. върши работа. Москва: Институт по лингвистика РАН; Тамбов: TSU im. G.R. Державин, 2009. S. 265-275.

Щукин А.Н. Преподаване на чужди езици: теория и практика. М.: Филоматис, 2007 г. 480 с.