Филипинско песо

Piso ng Pilipinas (таг.)
Филипинско песо (англ.)
Песо Филипин (фр.)

Филипинско песо (Tagalog piso, ₱) Е националната валута на Филипините. Състои се от 100 centavos (centimos). Появява се на 1 май 1852 г., когато Испанско-филипинската банка (англ. Банка на Филипинските острови ) издаде "твърди песо" (испански. песос фуертес ), която измести реалностите, които преди това бяха във Филипините.

Сега в обращение има леко модифицирана серия от 2001 г. с два подписа на фронта - „Глория Макапагал-Аройо, президент на Филипините“ и „Рафаел Б. Буенавентура, управител на Централната банка“.

Режим на обменния курс

В момента Филипините използват режим на плаващ валутен курс. Критерият за ефективност на политиката на валутния курс (котва на валутния курс) е инфлационните показатели.

Напишете отзив за "Филипинско песо"

[philippine.ru/money.html филипински пари] на портала Philippines.ru
[time-clock.biz/bg/currency/peso-philipins Филипинско песо]
[www.museum-of-money.org/Asia/philippines.htm Ежедневни монети на Филипините]

Откъс от Филипинското песо

- Е, още, още! - подбудил командира на ротата, навеждайки се напред и опитвайки се да не произнесе нито една неразбираема за него дума. - По-често, моля. Какво той?
Долохов не отговори на командира на ротата; той беше замесен в разгорещен спор с френски гренадер. Говореха, както трябваше, за кампанията. Французинът твърди, смесвайки австрийците с руснаците, че руснаците са се предали и са избягали от самия Улм; Долохов твърди, че руснаците не са се предали, а са победили французите.
- Тук ти казват да те изгони и да те изгони - каза Долохов.
- Просто се опитайте да не бъдете взети с всичките си казаци - каза френският гренадер.
Френската публика и слушателите се засмяха.
- Ще бъдете принудени да танцувате, както сте танцували при Суворов (на vous fera danser [ще бъдете принудени да танцувате]), - каза Долохов.
- Qu'est ce qu'il chante? [Какво пее там?] - каза един французин.
- De l'histoire ancienne, [Древна история] - каза друг, предполагайки, че става въпрос за предишни войни. - L'Empereur va lui faire voir a votre Souvara, comme aux autres ... [Императорът ще покаже вашата Сувара, точно както другите ...]
- Бонапарт ... - започна Долохов, но французинът го прекъсна.
- Няма Бонапарт. Има император! Сакре ном ... [По дяволите ...] - извика той гневно.

- По дяволите, прецакай императора си!
И Долохов се закле на руски, грубо, по-войнишки и, като хвърли пистолета си, си тръгна.
- Хайде, Иван Лукич - каза той на командира на ротата.
"Това е начинът, по който е френски", казаха войниците във вериги. - Ами ти, Сидоров!
Сидоров намигна и, обръщайки се към французите, започна често, често дрънкайки неразбираеми думи:
- Кари, мала, тафа, сафи, мутер, каска - измърмори той, опитвайки се да придаде изразителни интонации на гласа си.
- Давай, давай, давай! ха ха ха ха ха! Еха! Еха! - между войниците се разнесе рев на такъв здрав и весел смях, който неволно съобщаваше на французите по веригата, че след това, изглежда, беше необходимо да се разтоварят пушките, да се детонират зарядите и да се разпръснат възможно най-скоро, за да домовете на всички.
Но оръжията останаха заредени, вратичките в къщите и укрепленията изглеждаха също толкова заплашително напред и също както преди, обърнати един към друг останаха, отстранени от предната част на оръдието.

Изминавайки цялата линия от войски от десния до левия фланг, принц Андрей се изкачи до батареята, от която според офицерския щаб се виждаше цялото поле. Тук той слезе от коня и спря на най-външния от четирите пистолета, отстранени от крайниците. Пред оръжията вървеше пазач артилерист, който беше изпънат пред офицера, но при направения му знак поднови униформената си, скучна разходка. Зад оръдията бяха крайниците, все още зад прикачните стълбове и огньовете на артилеристите. Вляво, недалеч от екстремното оръжие, имаше нова плетена колиба, от която се чуваха анимираните офицерски гласове.
Всъщност от батареята се разкрива изглед на почти цялото разположение на руските войски и по-голямата част от врага. Точно срещу батерията, на хоризонта на отсрещния хълм, се намираше село Шенграбен; отляво и отдясно можеше да се различи на три места, сред дима на техните пожари, масите на френските войски, от които, очевидно, повечето бяха в самото село и отвъд планината. Вляво от селото, в дима, изглеждаше нещо като батерия, но беше невъзможно да се види добре с просто око. Нашият десен фланг беше разположен на доста стръмен хълм, който доминираше позицията на французите. Нашата пехота беше разположена по нея и драгуните се виждаха в самия край. В центъра, където се намираше батареята на Тушин, от която принц Андрей разглеждаше позицията, имаше най-нежното и право спускане и изкачване към потока, който ни отделяше от Шенграбен. Отляво нашите войски се прилежаха към гората, където димяха огньовете на нашата пехота, цепещи дърва. Френската линия беше по-широка от нашата и беше ясно, че французите лесно могат да ни заобиколят и от двете страни. Зад нашата позиция имаше стръмно и дълбоко дере, по което за артилерия и кавалерия беше трудно да отстъпи. Принц Андрей, облегнат на оръдието и извадил портфейла си, начертал за себе си план за разположението на войските. На две места той сложи бележки с молив, възнамерявайки да ги предаде на Багратион. Той възнамеряваше, първо, да съсредоточи цялата артилерия в центъра и, второ, да прехвърли кавалерията обратно от другата страна на дерето. Принц Андрей, непрекъснато с главнокомандващия, наблюдаващ движенията на масите и общите заповеди и непрекъснато участващ в исторически описания на битките, и по този предстоящ въпрос неволно разбира бъдещия ход на военните действия само в общи линии. Той си представяше само следните големи инциденти: „Ако противникът води атака по десния фланг - каза си той, - киевският гренадир и подолски Йегер ще трябва да задържат позицията си, докато резервите на центъра не се приближат до тях. В този случай драгуните могат да атакуват фланга и да ги преобърнат. В случай на атака срещу центъра, ние разполагаме централната батарея на този хълм и под нейното прикритие издърпваме левия фланг и се оттегляме към дерето с ешелони ", разсъждава той със себе си ...