Темата за свободата в лириката на А. С. Пушкин

Страници: [1] 2 (есето е на страници)

Още в стихотворенията от 1817-1819 г. свободата се превръща в най-висшето обществено благо и целта, към която се стреми поетът.

В произведението от 1815 г. „Лициний” А. Пушкин говори за граждански и политически свободи; лирическият герой подчертава, че робството е подкопало и унищожило големия колос на Рим: „Рим е нараснал от свободата, но е бил разрушен от робството“. Още с това стихотворение Пушкин оспори самодържавието, през следващите години продължи темата за отношенията между хората и царя.

Ако в одата „Свобода“ поетът говори за външна зависимост в световен мащаб, то в поемата „Село“ (1819) той критикува изключително руското крепостничество. Поемата има композиция от две части: първата част (до думите „но мисълта е ужасна“) е идилия, докато втората е политическа декларация, апел към властите, които са. За един лиричен герой едно село е, от една страна, „пустинен ъгъл“, един вид идеален свят, в който царуват тишината и хармонията. В тази земя, „рай за спокойствие, труд и вдъхновение“, героят получава духовна свобода, „освободен от суетни окови“, той се отдава на „творчески мисли“.

1818 г. Пушкин призовава да служи на „Отечеството“ за идеала - свободата. Но на преден план излиза вътрешната свобода, без която поетът не може да си представи постигането на социална свобода. А. С. Пушкин подчертава, че свободата по един или друг начин е свързана с емоционални пориви, с идеи за честта и дома:

Страници: [1] 2 (есето е на страници)