Велика енциклопедия на нефт и газ

Духовно производство

Езическият мироглед и в основата си народното материално и духовно производство са основните отличителни черти на културата на източните славяни в преддържавния период и първите десетилетия на Киевска Рус. [16]

Научните знания, както всички форми на духовно производство, са в крайна сметка необходими, за да се ръководи и регулира практиката. Различните видове когнитивна дейност изпълняват тази роля по различни начини и анализът на тази разлика е първото и необходимо условие за идентифициране на характеристиките на научното знание. [17]

Отношенията, които се развиват в самия процес на духовно производство, по принцип представляват и отношения за производството, тоест материални отношения. [18]

В същото време, като един от клоновете на духовното производство, той има относително независимо значение. Тъй като сферата на образованието и сферата на семейните и битовите отношения имат голям принос за формирането на личността, обществото трябва да полага специални грижи за тяхното развитие. Необходимо е качествено да се променят тези области, особено сферата на ежедневието и семейството, въз основа на основната ценност и съответно на информационните технологии. Под влияние на новите ценности на постиндустриалното или информационното общество семейните и брачните отношения също се променят. [19]

По същия начин в духовната сфера е необходимо да се разгледа духовното производство и духовната непроизводствена област. В духовното производство се осъществява процесът на създаване на духовни ценности и взаимоотношения, а в духовната непроизводствена сфера - разпределението и развитието на духовните ценности, т.е. тя се определя като културно-образователна или културно-масова. [21]

Казаното за идеологическия момент в духовното производство позволява по-добро разбиране на духовното потребление. Достатъчно е да зададете следните въпроси: Защо е характерно едната част от обществото активно да консумира духовни ценности, докато другата консумира доста пасивно? Защо консумацията на определени духовни ценности в някои случаи е елитарна, а в други - масивна. [24]

Културното творение се осъществява както в материалното, така и в духовното производство. И двамата имат свои собствени субекти. [25]

Нека незабавно да подчертаем социално-историческия характер на идеала като продукт и форма на духовно производство: според подходящото сравнение на Е. В. Ильенков, човек, отстранен от преплитането на социалните отношения, мисли толкова малко, колкото и мозъкът, отстранен от човешкото тяло. Нека обърнем внимание и на факта, че идеалът е не само форма на човешкото съзнание и воля, но и форма на неговата дейност. По този начин социалното съзнание, идеалът, внасят активност в отношенията на човека към природата, към отношенията на хората един към друг и към състоянието на обществото като цяло. В резултат на включването на идеала в материалната социална система, самият материал като че ли се разделя на първична материя и културна материя, трансформирана с помощта на идеала. В социалната практика (особено съвременната) тези видове материали са толкова преплетени, че само самата практика е в състояние да реши въпроса кои характеристики на даден обект са дадени от природата и кои са въведени от човешката дейност. [26]

Социалният механизъм за формиране на интегрална личност има свои собствени характеристики в сферата на духовното производство, което е неразривно свързано с непродуктивната духовна област. Духовните нужди на човека са начин на съществуване на духовно богатство, което означава широкото образование на човека, познанията му за постиженията на науката и културата. Необходимо е да се вземе предвид същественият момент, че ядрото на духовното богатство е мирогледът. Включва: разбиране за Вселената, обществото и човешкото мислене; осъзнаване на индивида за своето място в обществото и смисъла на собствения му живот; ориентация към определен идеал; интерпретация на морални норми и ценности, които са се утвърдили и утвърдили в обществото. В едно хуманистично общество, което се подобрява по пътя на развитието на демокрацията, преобладава светогледният плурализъм, т.е. широк спектър от мирогледи, което позволява на човек да избере и овладее мироглед, който му подхожда. [28]

Какво доказва историята на идеите, ако не, че духовното производство се трансформира заедно с материалното. [29]

С развитието на класовото общество се отличава специална прослойка от хора, ангажирани главно с духовно производство, благодарение на което развитието на културата в това общество е още по-ускорено, появяват се определени форми на обществено съзнание, като философия, наука и различни видове изкуство. С появата на отделни форми на обществено съзнание възникват различни научни, художествени и други асоциации като съпътстващ феномен на научното и художественото творчество. [тридесет]