Домашни птици за капониране

Домашни птици за капониране

Т. Криндушкина, кандидат на земеделските науки

В. Романенко, кандидат на земеделските науки, ВНИТИП

Понастоящем капонирането не се прилага за­и по-важни въпроси на съвременния птицевъд­държава, тя не осигурява икономика на индустрията, а с нарастваща­търсенето на вкусно птиче месо несъмнено е предизвикателство­лихва.

Кастрацията на птици е извършвана в древни времена. В Китай е известно, че капонирането­преди повече от две хиляди години. Римляните, гърците, вавилонците обуздавали птицата. Аристотел споменава е­Използването на капуни за храна датира от 4 век пр.н.е. През Средновековието технологиите проникват в Европа от Армения и Персия. В Англия през 16 век капуните са били високо ценени не само за храна, но и за приготвяне­ling на бирата, в която е варено месото на тази птица. В доре­волево производство на руски капони в Русия­раждането на И.И. Абозин дори е бил индустриален клон. В СССР опитите за масово извличане са от вторите години на миналия век, те са извършени в Украйна (Н. Дорофеев, 1932), на Мос­Ковското птицекомбинат (В. Заручински, 1936) и в Загорск, Московска област (Й. Розенбах, 1937).

Обръща се внимание на факта, че дълго време в много селски чифлици от подли и шумни яйца­петлите бяха изхвърлени в ранна възраст през­поради факта, че разходите за по-нататъшното им отглеждане не се изплатиха. Забелязано е обаче, че кастриро­Петелчетата за баня, наречени капони, имат редица предимства пред конвенционалните. Нашето да­леките предци са консумирали вкусното си месо за храна, дори копоните са били използвани като кокошки, които могат да инкубират и затоплят до 30 яйца, а след това да водят излюпените малки, предпазвайки ги от опасност.

Трябва да се отбележи, че капуните без допълнително угояване, започвайки от 7-месечна възраст, растат един и половина пъти по-големи от обикновените петли, тъй като след кастрацията осификацията на епифизарния хрущял се забавя и растежът на скелетните кости продължава. Че­повечето птичи метаболизъм се намалява с 20%, а приемът на фуражи се намалява с 40%, тъй като значително­по-голямата част от хранителните вещества не се консумират в храната­всмукване на сперма и прекомерно променлив ток­жизненост. Според експериментални данни, около­консумацията на енергия на капона е 46-50 kcal на 1 kg живо тегло в сравнение с 118 kcal за обичайното­петел. Освен това те са по-малко податливи на бо­лезии, са по-спокойни, което прави възможно да се означава­увеличаване на плътността на засаждане.

Но основната стойност на капуните е получаването на месо с високо хранително качество. Забележително е неговата сочност, аромат, вкус и текстура. Дори и сега, в съвременна Франция, най-доброто месо за готвене на печено се счита за нежно месо от капун, което запазва структурата на младото птиче месо. В Италия толкова далеч от­дайте предимство на такъв продукт и известния тра­диетично ястие "agnolini" - сладко от Мантуа­ки - направен само от домашни птици с капониране.

Външно капоните се различават много от техните колеги. Те имат сексуална реверсия от сто­главата на женската: няма прическа и грива на петел, има малки анемични котки и гре­Пейка, изпъква масивна задна част на тялото с много лека и тънка кост. Тялото в лумбалната област е покрито с дълги ланцетни пера без кръв­ка с недоразвита опашка. При такива гонадектомирани индивиди се отбелязва промяна не само във външните форми, но и в биохимичните свойства на кръвта; по-специално, намаляване на окислителните процеси, което води до увеличаване на печалбите и подобряване­подобряване качеството на месото.

Друго допълнително предимство е, че месото от капун има малко количество неразтворими метаплазмени протеини и голямо количество протоплазмени раси.­разтворими протеини, както и екстрактивни непротеинови азотни вещества, което придава на продукта незабравимо­моя вкус и аромат. Важна характеристика на мускулите е­това е, че те практически нямат напречно сечение и се различават по по-деликатна саркоплазия­моя Това се дължи на значително пренареждане на вътремолекулни връзки в протеините под влиянието на­яжте кастрация.

Както е показано в произведенията на А. Макаревски (1931), М. Дорофеев (1932), В. Заручински (1936), Н. Шалдуга (1952), П. Храновски (1954), капони дават­минало висококачествено месо и достатъчно количество­качество на ценна мазнина, чийто химичен състав е от­се характеризира с оптимални константи на мазнини за консумация: точка на топене, специфично тегло­сом, осапуняващо число, йодни и киселинни числа.

Като се има предвид значението на определянето на възрастта на птицата за кастрация, изследователите установяват: в случай на капониране в ранна възраст в предфункционалния период (след 3 седмици живот), мазнините са равни на­редовно се отлага главно в подкожната клетка­В близост до органите в такива капони и в задната част на трупа има относително малко вътрешна мазнина. U ne­трупове, кастрирани в по-късна възраст, от­по-голямо количество подкожна ретроперитонеална мазнина изостава. Следователно, според единодушния аз­учени, най-предпочитаната ранна каста­уоки-токи, освен това е по-малко травматично за птицата.

В практиката на различни страни има няколко метода за капониране, различаващи се по следните техники и характеристики:

■ лигиране на семепровода (метод на Алвик);

■ смачкване на тестисите (метод на Klemm);

■ изместване на тестисите, за да ги повикам след това­духаща резорбция (метод на Хофман);

■ бързо отстраняване на тестисите с пинсета, шпатула, кюрета или етразер (методи на Н. Е. Шалдуга, Н. Г. Бузмаков);

■ чрез инжектиране на диетилстилбестрол подкожно или орално (метод на Lorenz, Gin and Thayer, 1945);

■ електрохирургично капониране на мъже на възраст 1-3 седмици (методи на Лисо, 1948; Drbal, 1948).

От този сорт най-ефективният метод е пълно хирургично отстраняване на семената.­псевдоними, използващи различни онлайн достъп:

■ през илиачната област зад последното ребро (практикува се в Китай);

■ от страната на надлъжния разрез на вентралната коремна стена (използвана в Германия);

■ от областта на слабините, зад дясното ребро (разработено в Русия от А. М. Малцев през 1933 г.);

■ от страната на последното междуребрие­ka, вляво (използва се в САЩ).

При извършване на коремни операции от специалисти­изисква се изключително внимание, наличието на адекватна анестезия, познаване на ясната топография на­нови и кръвоносни съдове. Известно е, че тестисите заемат краниовентрална позиция спрямо първите преди­le бъбреците, под тестисите са покрити с черва и ce­Каналът излиза от (медиалния) ръб на тестиса и минава по вътрешния ръб на бъбреците. Обратно си сътрудничество­мрежи се приближава отгоре (дорзално) и отстрани към клоаката, отзад­след това се влива в горните и страничните му стени на разстояние­janii на 1-3 mm от уретера и 4-5 mm от ръба на задната част­през дупката. Тестисната мембрана е вид кръвно-тестикуларна бариера, която осигурява развитието на мъжките гамети.

В областта на поставяне на тестисите има много кръвоносни съдове: две илиачни вени, задна куха вена, също мезентериална и хиларна опашка­найя вени, а пред тестисите няколко ар­терий: илиачна, целиакия, мезентериална, исхия­найя. В случай на разкъсване на кръвоносни съдове или надбъбречна тъкан по време на операция, може да има обилно вътрешно кървене, което е основната причина за смъртта.

При подготовката и извършването на операции, за да се избегне възпаление, е необходимо стриктно спазване на правилата за асептика и антисептици. Преди да се пристъпи към кастрация, е необходимо да се извърши предоперация­обучение, което включва 18-24 часа­диета с лодка, фиксиране на птици в лявата странична част­поставяне, внимателно скубане на пера­канавка между ануса и гръдната кост, двойна­работа на кожата и операционното поле с 5% инфузия­кой йод с алкохол. Следващата стъпка е да­премедикацията се дава с 0,1% разтвор на атропин сулфат в доза 0,001 g/kg тегло на домашни птици интравенозно, с 2% разтвор на ксилозин в доза 0,9 mg/kg и мястото на предвидения разрез се анестезира чрез интрадермално инжектиране на 1% разтвор на новокаин.

При извършване на орхидектомия кожата, подкожната тъкан, повърхностната и напречната фасция първо се разрязват слой по слой с очен скалпел, между­мускули на ребрата, субперитонеална тъкан, корем­шина, по дължината на разреза на кожата, стените на гръдните опашни въздушни торбички са перфорирани и след това подготвените връзки и мембрани се отстраняват­излез. Примките на червата се избутват каудално с помощта на шпатула. Проникване на оса в коремната кухина­прави се чрез разрез в последното междуребрие в ляво, тъй като това е най-близкият подход до семената­псевдоним. Ръбовете на раната се раздалечават с помощта на прибиращо устройство, е необходимо да се работи с него много внимателно, тъй като е възможно да се предизвика фрактура на ребрата, които впоследствие да растат спонтанно. След разрез на кожата, приспособете мускулите и тензора на ший­По скалистата фасция бедрената кост се измества от дръжката на скалпела в каудодорзалната посока до нивото на последното ребро. Фокусирайки се върху предния си ръб, мек­кои тъкани се разрязват със скалпел нагоре и надолу по дължината на раната. След това, с пинсета, вземете мезентерията директно от тестиса, който има бобо­видна светложълта форма и покрива предния ръб на бъбрека.

Съществуват различни техники за унищожаване на половите жлези. В зависимост от възрастта на птицата и размера на семето­kov за пълното им премахване се използват (в случая на am­издърпване на малки тестиси) F-образен форцепс, а при изрязване на големи тестиси - екструзер на Pfeifer или форцепс с форма на лъжица. Когато екстирпирате тестисите с F-образен форцепс, е необходимо да започнете­naya от каудалния, а след това от черепния край, постепенно го отлепете с приложените клони на форцепса. F-образната пинсета се поставя под тестиса и като го повдига, в същото време разкрива браните. При отваряне на последната мезентерия на семената­ник попада между тях, след което стискайте пинсетите­той е разположен на мезентериума и тестисът е леко изтеглен до раната. Плътно закрепената мезентерия се разкъсва и в този момент тестисите се отстраняват от коремната кухина.

Тази техника може значително да увеличи броя­че и пълнота на отстраняване на тестисите по време на кастрация. С непълно отстраняване на тестиса в кухината на­частиците му могат да останат: те се считат за големи­sya - до нормалния размер на тестисите, малки - под 1/4. Друг метод е тестисите под­водят до операционната рана и отделят изображението на лъжицата­с кюрета или изцедена с примка на екразор. След това бримките на червата се изтласкват назад и тестисите се отстраняват от коремната кухина с пинсета. Премахване на втория тестис­поставете по същия начин през разрез на коремната стена.

След отстраняване на тестисите, останалата част, заедно с мезентериалната тъкан, се поръсва с пеницилин на прах, за да се избегне възпаление. В края на операцията раната в коремната кухина е херметично затворена със слой­припокриващи се с 3-4 бримки, първо на ребрата, а след това 5 бримки по дължината на раната на кожата.

Следоперативни последици под формата на рядък (около 5%) подкожен емфизем чрез отстраняване­се правят чрез нарязване или пробиване на кожата с уок­кръг от емфиземна област. Установено е, че при спазване на всички условия и етапи на технологията кастра­рискът от инфекция и смърт е малък (2-4%), а резултатът е съвсем очевиден - получаване на птиче месо с най-добри органолептични характеристики.­теристика.

По този начин опитът с използването на домашни птици с капони в чужбина и неговите предимства ни позволяват да се надяваме, че всичко това ще предизвика не само интерес сред гастрономи, любители на птицевъди, фермери,­месни продукти, но това също ще помогне да се съживи­вековната традиция да се яде един вид ароматно, сочно месо от печени петелчета.

Източник: списание "Домашни птици" No12, 2010г