Дигитален работен поток в местната медицина и пречки пред неговото прилагане

В днешно време често говорят за въвеждането на системи за електронно управление на документи в лечебните заведения, както и за цифрови диагностични системи.

В такива случаи често се споменават информационни системи (KIIS), които се събират от отделни модули, като например: електронни медицински досиета и медицински досиета (EMC), автоматизирана работна станция на лекар (AWP), регистратор и др.

Ако говорим за работни места, тогава ситуацията тук е повече или по-малко категорична: всички отдавна знаем за „оригиналния“ почерк на лекарите. Тези прояви обаче не са свързани със способността на специалиста да пише красиво, а с постоянната му заетост.

Нека дадем един пример - местни лекари, които не могат да отделят повече от 10 минути от времето си на пациент. Разбира се, това не е достатъчно за практикуване на калиграфия. Следователно AWP е голяма полза за нашата медицина, тъй като всички данни се въвеждат с четлив шрифт, което гарантира нейната яснота и информационно съдържание. Освен това автоматизираните системи предоставят и други предимства, които могат да ви спестят много време в полза на самото лечение.

Очевидно е, че при внедряването на такива технологии е невъзможно да се премахнат всички тесни места, които не могат да бъдат премахнати за кратък период от време.

На пръв поглед това е просто чудо, което ви позволява да спасите лекарите от водене на архиви, да освободите болничните стаи от рафтовете с множество папки. Служителите също няма да трябва да носят многобройни записи със себе си; вместо това, автоматизираната счетоводна система ще се използва от медицината.

Има обаче и друга страна - застрахователната медицина изисква внимателно управление на всяка медицинска история. Следователно такива документи трябва да отговарят на строги стандарти, както и да имат всички необходими печати, печати и т.н.

Електронните системи все още не са в състояние да се справят с подобни задачи. Възниква ситуация, когато електронен документ, подобно на медицинско досие, не може да съществува без хартиения си аналог. Тук се проявява сложността на прехода от вековни бюрократични традиции към по-удобни методи на работа...

В края на 2007 г. в родната медицина се случи сензационно събитие, което спокойно може да се нарече революционно. Всички информационни агенции получиха информация, че от началото на 2008 г. ще бъде въведен единен национален стандарт в областта на медицинската информатика. Предназначен е да опише методи за провеждане на електронна медицинска история. Този стандарт има за цел да спаси медицинските институции от поддържане на хартиени записи.

Стандартът наистина беше приет. Името му беше GOST R 52636-2006. Дори бегъл поглед към този документ разкрива много предимства. Всъщност сега вместо локални, несъвместими помежду си информационни системи, се въвежда нов единен стандарт.

Преди това медицинските институции поръчваха такива системи от независими разработчици и ги адаптираха към техните нужди. Разбира се, такива продукти не бяха перфектни.

Новият стандарт позволява да се осигури единна форма на водене на медицински записи, както и да се осигури сигурност на данните, близка до банковото ниво. Както обаче се оказа по-късно, именно безопасността стана единствената положителна черта на новия проект.

Имаше много повече отрицателни отзиви.

Първо, ръководителите на лечебните заведения сами определят правилата, по които данните за заболяването се въвеждат в базата данни. Броят на клиниките и различните методи за лечение на заболявания не могат да допринесат за подобряване на качеството на услугата.

Второ, в момента няма протоколи за взаимодействие на различни софтуерни решения. Това означава, че ако пациентът отиде в друга клиника, той може да се сблъска с проблема с предаването на медицинската си история. Тоест пак го очаква документация.

Трето, въвеждането на системи за електронно управление на документи все още не е задължително. Затова мнозина, "по старомоден начин", предпочитат да пазят медицинска история на хартия. В този случай компютърът се използва като нормална пишеща машина.

От всичко казано по-горе може да се направи един тъжен извод: стандартът, който вече беше морално остарял през 2008 г., не може да отразява всички възможности за използване на цифрови технологии и поддържане на бази данни. Това обаче може да се разглежда като първа стъпка към информатизацията на местната медицина.