Будизмът като световна религия

През VI - V век. Пр.н.е. д. възниква религиозното учение на будизма, враждебно настроено към древната свещеническа религия брахманизъм. Будизмът се разпространява сред градските долни класи, където класовите противоречия са най-остри. Управляващите класи след известна съпротива признаха и подкрепиха будизма въз основа на своите класови интереси. През тази ера в Индия възникват големи държави. Брахманизмът защитаваше предимствата на свещениците, докато в будизма антигръцката тенденция беше силна. В същото време идеологията на будизма изискваше подчинение и помирение и следователно не изглеждаше опасна за управляващата класа.

Будизмът - една от световните религии - е наравно с християнството и исляма.

Будизмът (основан от скитащия монах Сидхарта Гаутама) се превръща във водещата етична и философска доктрина на древна Индия. Темата за преодоляване на страданието, причинено от съществуването му в заобикалящия го свят, става център на вниманието му. Основната теза на будизма казва, че човешкият живот страда и това е законът на битието. Всеки живот страда и няма щастлив живот. Страданието се дължи на желанията и страстите на хората, привързаността към светския живот. Всеки човек страда и от факта, че е обречен на неизбежна старост и смърт. Като цяло страданието е израз на вечното противоречие между човешките стремежи и несъвършенството на Вселената. Единственият начин да ги преодолеете може да бъде само да се отървете от потисническата сила на външния свят. Животът на Буда датира от 6 век. Пр.н.е. д. Будистката литература се появява много по-късно.Първият опит за систематизиране на будизма е даден в т. Нар. Трипитака (Три кошници с учения). Третата от тези книги се занимава с философски въпроси. Религията на будизма се разпространи в източната и южната част на Индия, Цейлон, Бирма и Сиам. Друг клон на будизма се утвърди в Тибет, Китай и Япония.

В будизма са формулирани четири благородни истини:

  • - Първият от тях казва, че човешкият живот страда (раждане, болест, старост и т.н.).
  • - Второ, причината за страданието е жаждата за живот и желанието за удоволствие. В тази връзка възникват всички страсти и желания.
  • - Третата истина вярва, че краят на страданието е възможен само чрез отказ от жаждата за живот, изоставяйки я.
  • - Четвъртата истина: пътят към избавлението на страданието е осемкратен (правилна преценка и правилно решение, правилна реч, правилен стремеж и правилен живот, правилно внимание и правилна концентрация, правилен път в живота).

Има „осемкратен път“ към истината: правилно мислене, реч, действие, разпознаване, живот, труд за възпоменание и самодисциплина, концентрация.

Будизмът тълкува в детайли най-важните си позиции. И така, правилният живот е преди всичко честна работа, която не причинява вреда на живите, отказ от опияняващи напитки. Правилната реч трябва да бъде правдива, изобретателна, приятелска и точна. Резултатът от осемкратния път трябва да бъде състояние на пълно спокойствие и безразличие, наречено нирвана в будизма („гасене на огъня“, „изгасване“, „мир“). Само човек, постигнал такова състояние, може да бъде достоен и достоен за уважение. Това ще бъде „просветлен“ човек, свободен от привързаности към светския живот. Такъв човек вече няма нищо в миналото, в настоящето или в бъдещето. Само монаси, които стриктно се придържат към горните принципи и по този начин водят аскетичен начин на живот, могат да постигнат освобождение от страданието. От гледна точка на будизма само монашеството е изход от цикъла на прераждането на живота („сансара“). Монашеството е доброволно напускане на суматохата по света, много ежедневна работа върху себе си. Освен темата за страданието, будизмът засегна и други важни мирогледни проблеми. По този начин беше подчертана идеята, че всичко във Вселената е причинно свързано и нищо не се случва случайно. Беше изразена и идеята за изменчивостта на всичко съществуващо: това, което изглежда вечно, всъщност изчезва, високото се намалява, където има среща, ще има раздяла, родените с времето ще умрат. Човешката душа е непрекъснат поток от съзнание, непрекъснато ставане, а самият индивид напомня донякъде на движеща се колесница. С времето будизмът се превърна в една от световните религии, особено влиятелна в страните от Изтока. Обръщайки се към темата за Вселената и съществуването на човека в нея, тази етична и философска тенденция не губи значението си в наше време. Някои разпоредби на будисткото учение представляват интерес от философска гледна точка. Такива са доктрината за универсалната изменчивост, отричането на съществуването на душата като специална същност и признаването на присъствието само на поток от постоянно променящи се състояния на съзнанието. Въпросът за практическите начини за етично усъвършенстване е разработен в будизма много подробно. Това е учението за осемте „добродетели“, които се постигат от тези, които вървят по този път. Добродетелите се състоят в правилно поведение, правилно виждане, правилен начин на живот, правилна реч, правилна посока на мисълта, правилни усилия, правилно внимание, правилна концентрация. Успехът на будизма се дължи на факта, че той е „религия на спасението“, вдъхваща в душите на вярващите надеждата, че широко разпространеното страдание може да бъде преодоляно и премахнато. Както всички религии, будизмът изобщо не се стреми да премахне причините за страданието в реалния социален живот. Той не беше учение на борбата, а религия на подчинението. В по-нататъшното си развитие будизмът е разделен на редица училища.