Бобровски район

Бобровски район разположен в централната част на региона Воронеж: на север граничи с районите Панински и Анински, на изток - с районите Таловски и Бутурлиновски, на юг - с района Павловски, на запад - с Лискински и Райони Каширски на област Воронеж.Административен център е градът Бобров.

Площта на областта е 2270 кв. Км. Население за 2010 г. - 50 242 души.

Плодородните природни условия, изобилието от кожени животни и риби, прекрасна черна почва привличат много заселници от дълго време. Бобров се появява като "Бобровская селище" през 1697 г. на мястото на "Бобровската юрта" - риболовна зона, отдадена временно под наем.

Първото споменаване на „юртата на Бобровски“ се среща в историческите документи през 1677 година. По заповед на Петър I през 1699 г. селището е изгорено, жителите му, заселили се без официално разрешение, са изгонени. Бобровская Слобода е възродена през 1701 г. като селище на дворцови селяни. През 1707 г. в Боброва слобода е построен царският двор с бойници и три кули. През 1708 г., по време на Булавинското въстание, жителите на Бобровската слобода (Бобров) подкрепят бунтовниците. Окръжният център Бобров получи статут на град през 1711 г., когато, след като реши да засили военното си значение, жителите на град Азов, предаден на Турция, бяха преселени тук (появи се селището Азов, сега Азовка). През първата половина и средата на 18-ти век Бобров е бил административен център на битутската дворцова волост. През 1779 г. той официално получава ранг на град и става център на квартал Бобровски. През 1781 г. на града е даден герб, на който е изобразено най-ценното животно от кожа в района на Воронеж - бобърът.

Основните занимания на бобровците са били земеделието и скотовъдството. Благодарение на две конезаводи (Хреновская (основана през 1775 г.) и Чесменски), основана от граф А. Г. Орлов-Чесменски и все още действаща, коневъдството е постигнало особен успех в региона. Именно тук, на свободните степни простори на Бобровския край, се отглеждат две породи коне: "Битюг" и "Орлов на тръс".

В битките за освобождението на града Боброва през 1919 г. бойците от 1-ва Московска работническа дивизия се показаха добре.

Дължината в района на Воронеж (287 км) на реката Битюг се нарежда на второ място след Дон. Това не е единственият воден път на квартал Бобровски. Втора по големина река Хайвер е и ляв приток на Дон. Заливна равнина Хайвер дори в най-широките райони едва ли надвишава 1 км. Друга река в областта е Березовка. На някои места тя е относително пълна, но в по-голямата си част е много тясна река с прекъсващ се ток. И накрая, реките са много малки, напомнящи повече на големи потоци. Джамия и Лък. Лък и Березовка - в­течения Хайвер, Джамия попада в Битюг.

В района има няколко свети извора: Аязмо в Покровската църква в селището Азовка. Боброва, Аязмо в гората в централната районна болница. Бобров (водата, събираща се в язовира, образува малко горско езеро), Пролет - аязмо на улица Заводская (Тази пролет е почитана в народите като лечебна), Пролет- аязмо на великомъченица Варвара (на върха на горската планина Телерман).

Бобровски район - едно от най-богатите и разнообразни природни места в региона. Наблизо се намира известният Хреновская Бор. Тук се намират и известното езеро Лебяжие, културите Верехински, Морозовската горичка. В околностите на Хреновски Бор се намира запазена степ.

Територията на региона е богата на гори с иглолистни и широколистни видове. Голям процент от състава на територията е зает от блата - 1,7%, езера - 0,3%, потоци, реки, езера - 1,0%.

На територията на областта има 4 ловни полета

Няколко часа по конкретна писта в модерен автобус или кратка нощ с лежерен влак и попадате в приказка, чието име е Бобровски край.

Гара на 213 км от линията Лиски-Поворино.

Основната забележителност на района е Музей на Хреновския конезавод.

От забележителностите на района може да се отбележи:

Ансамбъл на конезавода Хреновски XVIII-п. XX век.

- Ансамбъл за конски двор (5 сгради) 1810-1818.

- Складове за фураж (2 сгради) 1820-1830.

- Конюшни за работни коне 1830-1840 (2 сгради) 1902-1908.

- Екипаж (2 сгради) 1830-1840 и 1840-1860.

- Ветеринарен лазарет 1830-1840.

- Майка конюшня 1830-1840.

- Конюшни за жребчета 1830-1840 (3 сгради) 1850, 1908.

- Конюшня - навес 1840-1850.

- Треньорска конюшня 1908г.

- Къща на графиня А. А. Орлова, края на 18 век XIX век.

- Кухненска сграда до. XVIII-n. XIX век.

- Ансамбъл от жилищни сгради от 1820-1830г (6 сгради)

- Къщата на управителя Вторник. етаж. XIX век.

- Управление на растенията сер. XIX век.

- Църква на Архангел Михаил 1902-1907.

- църковна порта през 1907 г.

- вход мост n. XIX век.

Ансамбъл на конезавода Чешме, край XVIII

- Конеферма рано. XX век

- Ансамбъл за конски двор (5 сгради) n. XIX век.

- Ветеринарен лазарет n. XIX век.

- Фуражни складове (4 сгради) XIX век.

- Къща на управителя от XIX век.

- Начало на управлението на растенията. XX век.

- Жилищни сгради от 19 век XX век.

Троицка църква 1794-н. XX век поз. Боровое

Енорийско училище с учителска къща края на XIX век с. Коршево

Къщата, в която е живял В. И. Леваков. н. XX век с. Мръсен

Чифлик с конезавод: С. Заря

- имение от края на 19 век Клон Хреновски

- конюшня сграда с езда зала n. XX век конна ферма

Църква на Възнесението Господне 1818-1859 с. Коршево

Църква на Покрова на Света Богородица 1824 п. Липовка

Църква Св. Митрофана 1918 с. Джамия

Църква на горящия храст на Богородица 1834 п. Суха Березовка

Църква на Рождество на Пресвета Богородица 1800-1909 с. Шестаково

Църква на Свети Николай Чудотворец края на XIX век с. Шишовка

Имението на Северцови с. Ясенки

- имение от 19 век.

Църква Успение Богородично края на XIX век с. Ясенки