Бактериални алергени. Алергични свойства на бактериите

Съществуващи диагностични форми на алергени от СЗО­активатори на особено опасни инфекции (холера, бруцела, микобактерия tu­беркулоза, пастерела и др.) са сложни лекарства, които се различават по специфични характеристики­ми Полизахаридите съставляват от 12 до 28% от сухата маса на микробна клетка. При бактериите отлагането на полизахариди в повърхностните слоеве на клетката завършва с образуването на капсула. Полисах­четенията се намират във всички микроби и се различават по фина специфичност.­ност. Всеки вид микроби съответства на специфичен полизахарид, който е различен от полизахаридите на микроби от друг вид.

Например Brucell се отличава с наличието на активен ендотоксин-полизахарид, който в комбинация с микроби протеини се използва в експерименти като алерген (N.D. Beck­Лемишев, 1963-80). Бруцелинът е представен от 75% протеини, 13,3% - хексози, свързани с протеина Brucella, и 11,5% - от нуклеинови киселини на патогена. Кожно-алергичните реакции към въвеждането на бруцелин на сенсибилизирани лица са от специфично естество: възможни са значителни отоци в областта на приложението на алергена.

Имайки предвид химичния състав на ал­лергени на патогени на особено опасни инфекции,­Трябва да се отбележи, че повечето диагностични алергени (антраксин, пестин и др.) Са комплекс от полипептиди с полизахариди и нуклеинови киселини. Значителна про­blem при оценка на хиперреактивността на пациентите към алергени con­специфичен патоген са кръстосано реагиращи антигени в патогенни и опортюнистични микроби, с­таксономично правилно за същото семейство резервоари­терий. Например, присъствието на често срещани антигени е отбелязано при Klebsiella pneumoniae и Е. coli, но Klebsiella е патогенен микроб, а Е. coli е представител на непатогенни микроорганизми.­низми. В тази връзка възникват определени трудности при производството на диагностични и терапевтични форми на алергени и при контрола на тяхната специфична активност.

Стените съдържат набор от аминокиселини. Веднага­Под външната стена има трислойна цитоплазматична мембрана, която е плътно съседна на цитоплазмата с вътрешния слой. Прехвърлянето на вещества в бактериалната клетка­заета с цитоплазматичната мембрана. Клетката има нуклеоид, мезозомите (септите) са мястото на локализация на ензимните системи­теми.

Изследване, проведено от В. Н. Федосеева, Т. И. Немировская, представено на уебсайта на съвременната медицина, върху сравнително изследване на морфологичните, биологичните и алергенните характеристики на щамовете на непато­генетични видове Neisseria (N.perflava, N.flava, N.sicca, Branchamella catarhalis) показват, че щамове, изолирани от бронхите­с AD и притежаващ висока сенсибилизираща активност­се различават по следните свойства: имат анормална (удължена) клетъчна форма, образуват "пили", с които плътно се "залепват" за епителната тъкан, R (грубата) форма на колониите, имат антигенни детерминанти, общи с човешките белодробни тъкани.

Една от количката­Възможно обяснение за разкритата алергенност на пилинг-формиращите щамове на Neisseria, очевидно е наличието на протеини с ниско молекулно тегло в състава на техните повърхностни пили. Конците на триона са изградени от специални протеини, наречени пилини. Протеиновите мономери са събрани във спирални вериги, увити около куха сърцевина. Когато трионите са унищожени, можете­четат протеинови субединици (мономери), които нямат­голям M (от 17 до 40 kD). В тази връзка може да се приеме, че именно тези пептиди до голяма степен определят алергенната активност на щамовете, образуващи кори.